Килифаревски манастир

Днешният комплекс на Килифаревския манастир “Св. Рождество Богородично” е разположен на десния бряг на р. Белица. Намира се на около 4 км югоизточно от град Килифарево и на 17 км южно от Велико Търново. До светата обител се стига лесно по пътя южно от гр. Велико Търново, пресичащ Стара планина през Хаинбоазкия проход.

Едно от философско-религиозните учения, което намира последователи в България през XIV век, е исихазмът (от гр. мълчание, безмълвие, покой). Исихасткото учение е създадено във Византия през XIII век и представлява опит за вътрешна обнова на християнското учение чрез засилване на мистицизма и аскетизма в него.

Като теоретик на исихазма се утвърждава гръцкият отшелник Григорий Синаит, а един от най-ярките му последователи и ревностен разпространител в България през XIV век е българският отшелник Теодосий.

След смъртта на Григорий Синаит той поисква от тогавашния владетел цар Иван АлександърИван Александър Асен (неизв. – 1371). Български цар от 1331. Воюва с Византия; възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро, 18 юли 1332), използва византийските междуособни борби, за да получи (1344) Пловдив и 8 крепости в Родопите. Води военни действия срещу унгарската експанзия срещу Видинското царство (1365-69) и срещу граф Амадей VII Савойски при похода му към Българското черноморие (1366-67). Фактически разделя държавата между синовете си Иван Шишман и Иван Срацимир. да му позволи да се пресели в някое тихо, усамотено и недостъпно място, където да живее с благочестиви монаси в строг постнически живот. След като се съветва с царица Теодора Новопросвещена и с боляри, царят му предоставя едно сигурно и тихо място в Килифаревската планина, което до този момент служело за стражарница.

Така в началото на своето съществуване светата обител е разположена върху близкия хълм. В първоначалния си вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г.

С помощта на цар Иван Александър светата обител се превръща в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. За кратко време се формира Килифаревската книжовна школа, чиито книги и преводи достигат до Русия и Сърбия и донасят голяма слава на манастира и на Теодосий. Представителите на Килифаревската книжовна школа пишат книги, превеждат жития на български, гръцки и сръбски светци, богослужебни книги, византийски хроники, съчиняват сборници. През 1360 година тук вече се обучават 460 ученици, най-известният от които е бъдещият български патриарх Евтимий ТърновскиЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ (ок. 1320/1330 – началото на 15 в.). Български патриарх (1375-93), книжовник. Ученик на Теодосий Търновски; последовател на исихазма. Оосновава манастира "Света Троица" край Търново. Отдава се на книжовна работа. Полага основите на Търновската книжовна школа, чиито традиции оставят трайна следа в българската, сръбската, румънската и руската литература. След избирането му за патриарх развива широка църковна, обществена и литературна дейност. В отсъствие на цар Иван Шишман Евтимий Търновски организира и насърчава защитниците на обсаденото Търново. Заточен от турците вероятно в Бачковския манастир. Извършва правописно-езикова реформа. Литературното му дело е връх в развитието на старобългарската литература; жития на свети Иван Рилски, света Петка (Параскева) Търновска, похвални слова, послания, преводни, литургични и др. съчинения.. След смъртта на св. Теодосий на 27 ноември 1363 година той продължава делото му. В манастира получават първите си писателски уроци още КиприанКИПРИАН (ок. 1330 – 1406). Български книжовник и висш духовник. Чичо на Григорий Цамблак. Ученик на Теодосий Търновски. Киевски и литовски митрополит (1375), московски и всеруски митрополит (1390). Радетел на идеята за обединение на всички християни срещу османските завоеватели, за свикването на Вселенски събор в Русия. Пренася в Русия идеите на Евтимий Търновски за ревизия на богослужебните текстове, провежда неговата правописно-езикова реформа. Канонизиран от Руската православна църква през 1472. Оставя богато творческо наследство от забележителни агиографски съчинения – Житие на московския митрополит Петър, Служба и Похвално слово за Петър; химнографски творби, много послания. Киприан ръководи и съставителството на т.нар. Московски летописен свод, на нов индекс на еретическите книги и др. – всеруски митрополит от 1390 до 1406 г., Дионисий – изкусен преводач от гръцки на славянски език, Григорий Доброписец – автор на житието на Роман Ромил, йеромонасите Сава и Тимотей и др. В Килифаревския манастир се поставят основите на прочутата Търновска книжовна школа , забележително явление в Средновековна България.

Манастирът е бил обграден с дебели крепостни стени, а монашеските сгради се намирали във вътрешността. Предполага се, че някои от монасите са живели и извън комплекса. Свидетелство са откритите по южния склон на хълма две еднотипни, малки по размер монашески килии. В средата на двора внушително се е издигала кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаинбоазкия проход.

Когато турците завладяват Търново, манастирът споделя съдбата на повечето обители: бива разрушен и опожарен през 1393 година и задълго остава необитаем.

През 1596 година в него се укриват оцелелите въстаници от Второто търновско въстание. Затова е опожарен от турците и по заповед на Сипан паша крепостните му зидове са сринати напълно. Повече на това място манастирът не е възстановяван.

Едва през 1718 година в подножието на стария манастир е издигнат днешният Килифаревски манастир. Тогава е построена и изографисана църквата “Рождество Богородично”. Поради извършените пристроявания днес само в западната част от новия храм личат останки от полуразрушения и достроен храм.

От 1793 г. до края на века манастирът е разграбван неколкократно от кърджалии . Жилищното крило е изгорено, но църквата оцелява. Иконите са насечени, както се отбелязва в една приписка от 1805 г. на йеромонах Захарий. Ново по-сериозно строителство се осъществява след 1800 година по времето на същия игумен йеромонах Захарий и неговия приемник йеромонах Самуил. Първоначално като паянтова едноетажна сграда са възстановени жилищните крила. Впоследствие към 1830–1835 година, по времето на игумена йеромонах Теодорит, манастирът се замогва и започва събирането на средства за строителството на нова съборна църква и по-големи сгради. Отначало е построено жилищно крило между главната порта и стопанската част. То е съборено в първите години на века. След дългогодишно настояване пред турските власти и събиране на средства, през 1840 г. възрожденският майстор Кольо Фичето започва изграждането на днешната еднокорабна, еднокуполна църква “Св. Димитър”. Външните й стени са украсени с множество двустъпални слети аркирани ниши, а на многостенен барабан се издига пирамидален купол. Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса – на св. Теодосий и на св. Иван РилскиИВАН РИЛСКИ, свети (ок. 876-946). Първият български отшелник; известен лечител. През Х в. с помощта на свои ученици и сподвижници основава монашеско общежитие – ядрото на Рилския манастир. Съставя "Завет" – напътствия за бъдещия живот на монасите. Канонизиран от източноправославната църква; светец – покровител на България и българите. Мощите му са пренесени в Средец (днес София), по-късно в Унгария (1183) и в Търново (1195). През 1469 са върнати в манастира. За Иван Рилски са известни 15 жития.. Храмът е завършен през 1842 г., а вътрешната украса е направена година след това. Иконостасът представлява позлатена, художествено изработена творба, дело на резбарите Цоню и Симеон Василеви, баща и син от Трявна. Впечатляват и иконите, създадени от тревненските зографи Досю Коев, Симеон Симеонов, Йонко Попвитанов.

В конхата на апсидата е разположена “Св. Богородица Ширая небес”, под нея – “Причастието на апостолите”, а долу – “Поклонение на жертвата”. Встрани на апсидата е традиционното “Благовещение". В зенита на свода от изток на запад са “Бог-Саваот”, “Христос Вседържител” и “Христос Емануил”. Надолу по стените следва пояс от прави фигури на ангели и архангели, а под тях – пояс от прави фигури на пророци, поместени в рисувани арки – маниер, характерен за Търновския район. В члененията на архитектурата са разместени още фигурите на евангелистите, редици от дребни медальони с погръдни изображения на светци и малки по формат сцени с библейски сюжети. Най-долу са подредени прави фигури на светци воини и преподобни. Може да се предположи, че тази живопис е била изпълнена след погрома на манастира, станал през 1686 г.

Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил, по-старата от които датира от 1849 г. Манастирът е обявен за паметник на културата.

Днес Килифаревският манастир предлага добри условия за пренощуване и почивка.

Телефон за връзка:

+359 6114 2480


Килифарево

Град Килифарево е разположен в Северна България в Търновската предбалканска котловина. Намира се в община Велико Търново. Отстои на 12,5 км южно от град Велико Търново.


История

Килифарево е селище с древна история. Открити са следи от материалния бит на една от най-древните цивилизации – тракийската. В околностите са намерени тракийски могили (с. Големани) и тракийско светилище (местността Дръвята). Римляните също са използвали тези старопланински проходи (Еленския през с. Плаково и Хаинбоаз). Свидетелство за това са останките от римска крепост в местността, наречена Хисаря, между Килифарево и Плаково.

Селището вероятно е съществувало и по времето на Първото българско царство , но не са открити писмени сведения.

По време на Второто българско царство  Килифарево играе важна роля. Тук, в местността Градът, е била разположена една от крепостите на Асеневци, контролираща старопланинския проход Хаинбоаз.

Първите писмени сведения за града са споменати в житието на св. Теодосий ТърновскиТЕОДОСИЙ ТЪРНОВСКИ (около 1300-1362/63). Български исихаст, обществен, църковен и културен деец. Около 1350 основава Килифаревския манастир, на който става игумен и го превръща в център на Килифаревската книжовна школа. Учител на Евтимий Търновски, Киприан и др. Реформатор на религиозния живот в България. Превежда "Глави зяло полезние" от Григорий Синаит. и датират от 1364 г. От него узнаваме, че тогава селото се е управлявало от Кефалия (от гръцки – главатар, управител, главно място), откъдето получава името Кефаларево.

След завладяването на България от турците Килифарево се появява в писмените разпоредби като село Килифар. Във фермана на султан Селим II от 1663 г. селото се нарича “дервен кариеляри Килифар”. По силата на този ферман селото се запазва като чисто българско селище, наречено Дервенджийска привилегирована община, със задача да охранява пътя по долината на Хаинския (Хаинбоазкия) проход.

Поради множеството въстания на българския народ в региона, за по-голяма сигурност при охраната на прохода в източния край на селото са заселени около 30 турски семейства.

Килифарево изживява разцвет през епохата на Възраждането. Развиват се редица занаяти – тепавичарството, сукнарството, арабаджийството (коларството), грънчарството, дръндарството, бояджийството, сарачеството, кожухарството, но най-вече мутафчийството и гайтанджийството. Десетки домакинства се занимават с обработването на козина. Първоначално този занаят се упражнява в домашни условия от всички членове на семейството, а после се откриват специални работилници, наречени „кирхани”. В селото има над 40 работилници със специални долапи за обработка на пашкули. Към този отрасъл проявяват интерес италиански фирми, под чието ръководство в селото е построена фабрика за производство на бубено семе.

Развива се и търговията със селскостопански и занаятчийски произведения, продавани в специално построени за целта помещения. В определения неделен ден се излагат плодове, зеленчуци, варива, сирене, яйца, птици и др., а също така и произведения на занаятчийството: чулове, торби, брадви, медни съдове и др.

Килифаревското производство на чулове, конски торби, колани за седла и усуканата козенява прежда намират добър пазар и в османската империя. Килифаревските занаятчии получават много поръчки за снабдяване на турската армия. Със свои произведения килифаревските майстори участват и в международните панаири в Лайпциг и Дебрецен.

Наред със занаятчийските работилници постепенно се появяват и предприятия. През 1864 г. Ангел Попов открива в местността Котлината първата в България фабрика за хартия. По бреговете на р. Белица възникват и модерни за времето си мелници за производство на бяло брашно.

През епохата на Възраждането жителите на Килифарево изнасят в чужбина ракия и вина.

Килифарево участва активно и в борбата за църковна независимост, в националнореволюционното движение и в Освободителната война.

Тук е живял и оставил трайни следи като учител (1843–1844 г.) П. Р. СлавейковСЛАВЕЙКОВ, Петко Р. е роден на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Младият Петко променя фамилията си на Славейков, след като вижда славеи, които го впечатляват изключително много.

Петко Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при Емануил Васкидович), където разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература.

В Цариград П. Р. Славейков издава вестник „Гайда“ (1863–1867), вестник „Македония“ (1866–1872), списание „Ружица“ (1871), сп. „Пчелица“ (1871), сп. „Читалище“ (1872–1873), „Звънчатий глумчо“ (1872), в. „Шутош“ (1873–1874), „Костурка“ (1874). Славейков се очертава като най-известният български писател по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема участие в църковна борба и става един от ръководителите й. По-късно е учител в българската екзархия. През 1873 г. създава известната поема „Изворът на белоногата“.

Освен поет, писател и журналист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се като географ, историк и мемоарист..

В първите години след Освобождението са открити две училища. През 1884 г. е основано народно читалище “Напредък”. Разкриват се телeграфопощенска станция, медицинска и ветеринарна служба и др.


Янко Маринов

МАРИНОВ, Янко (1907–2002) – роден в град Килифарево. След 1923 г. заминава за София, където работи като въжарски работник и словослагател. По-късно постъпва в Морското професионално рибарско училище във Варна, където става редактор на печатания нелегално в. „Рибарско ехо”. Той е заподозрян и арестуван, но успява да избяга и през 1929 г. за кратко емигрира в Югославия. През 1931 г. заминава за Съветския съюз, където завършва Одеското художествено училище и постъпва в Ленинградската художествена академия. В началото на 1944 г. се връща в България и се установява във Варна. Тук създава забележителни творби на пейзажната живопис и се превръща в родоначалник на миниатюрата в съвременното изкуство.