Регионален исторически музей

Началото на музея е поставено през 1913 г. Първата музейна сбирка е била направена към народно читалище „Зора”, а от 1946 г. е обособен като самостоятелен. Във фондовете му се съхраняват над 80 000 музейни експоната (археология, праистория, античност, средновековна етнография, Възраждане, нова и най-нова история). Към музея се причисляват и Къща музей на сливенския бит от XIX в., Къща музей „Добри Чинтулов”, Къща музей „Хаджи Димитър”, останките от късноантичната и средновековна крепост Туида в местността Хисарлъка край Сливен.


История

Наименование на града

През различните исторически епохи градът е носел различни имена. Някои от по-известните са: Савулен, Туида, Ислимие, Истилифинус, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне. Най-вероятно името на града идва от местоположението му. Става въпрос за сливането на полето и планината.

Античност

На територията на град Сливен са намерени следи от селища, датиращи от новокаменната епоха – VI хилядолетие пр.Хр. В областта Хисарлъка са открити каменни сечива и останки от тракийско селище (тракийска керамика и еластични монети), съществувало около V–III в. пр.Хр. – тракийска керамика и еластични монети. В околностите на днешния град са живеели тракийски племена асти, кабилети, селети. По-късно те били покорени от Филип Македонски, а след това – и от персите, келтите, бастарните.

След началото на римските завоевания през II в. пр.Хр районът на Сливен става част от Римската империя, а през 46 г. пр.Хр. землището на града е включено в римската провинция Тракия.

Първите писмени източници за наименованието на града датират от II–IV в. пр.Хр. Туида (Соида, Цоида) най-вероятно е тракийско название с неизяснено до този момент значение. Името на града е споменато от Хеирокъл и от Прокопий Кесарийски в „За строежите”, където е споменато, че за нуждите на Туида е построен римският път от Анхиало (античното селище, намиращо се до днешния град Поморие) на запад до Сердика.

На надпис от III в. селището е наречено „тържище”. Най-вероятно по това време то е спадало към територията на град Августа Траяна (днешна Стара Загора). За добрите икономически възможности на селището свидетелстват и светилищата на Зевс и Аполон, открити на територията му.

 

След като Константинопол става столица на Римската империя, градът е укрепен, като е построена крепостна стена. Тя е направена от триредови тухлени пояси и стълбове, които завършват с тухлени арки, а на запад е изграден таен проход към реката. Крепостта била разрушена при набезите на хуните през V в. По времето на император Анастасий I тя е възобновена и укрепена много по-добре.

Във вътрешността на града са открити останки на трикорабна базилика. Намерени са останки на по-голям храм, който се е намирал извън самата крепост – свидетелство за това, че селището се е простирало и извън укреплението.

Градът Туида е разрушен около 598–599 г. и временно престава да съществува.

Околностите на днешния Сливен влизат в пределите на Първата българска държава около 705 г. По това време тези земи са заселени със славяни и се причисляват към областта Загора, дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан II Ринотмет (византийски император от 685 до 695 и от 705 до 711 г.). Така на мястото на старото тракийско селище Туна възниква ново – старобългарско. Българите използват останките на тракийската крепост и възстановяват стените и водопровода. Едновременно с това строят нови сгради във вътрешността, някои от които са облицовани с мраморни плочи. От този период са намерени и тухли с гравиран върху тях прабългарски Ипсилон.

 

Средновековие

 

Градът просъществува и след падането на Първото българско царство под византийска власт. За първи път през този период той е наречен със сегашното си име – Сливен.

По време на Второто българско царство градът е духовен център, а в околностите му са построени 24 манастира, наричани Малката Света гора.

Османското нашествие през 1388 г. води до разрушаването му и до опожаряването на манастирите.

 

Турско робство

 

След падането на България под османско владичество градът е споменат за първи път в турски регистър от периода 1609–1668 под името Ислимие. През следващите години Сливен е средище на хайдушко движение. Тук са родени редица борци за свободата на България – Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Черньо Пехливан, Дамян войвода, Дели Миндо, Арнаут Пеньо, братя Бунарджи и др. Ето защо и днес Сливен е известен като Града на стоте войводи. В неговите околности са разположени и известни местности, свързани с хайдушкото движение – Кушбунар, връх Българка, Габерова поляна, Джендем дере, Равна река, Гунчов кайнак, Хайдушко кладенче, Хайдушки дол, Харамията, Керемидената къшла, Матей, Рамадана, пещерата Хутула, Кална усоя, Хайдушка пътека и др.

 

Възраждане

 

Промишленост

В първите десетилетия на османска власт Сливен е селище на соколари (отглеждащи ловни соколи) и дервенджии (пазачи на проходи).

През ХVII в. градът вече e изградено и добре развито занаятчийско средище. Това става благодарение на водната сила на реките. Най-разпространените занаяти в Сливен са абаджийството и производството на пушки и пищови, както и на железни сечива за земеделски, занаятчийски и домашни потреби. В града са разположени около хиляда дюкяна, а през него годишно минават около 400 търговци.

През Възраждането Сливен се превръща във важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център. Самият град е разделен на части – жилищна, търговска и административна.

Всички тези предпоставки водят до откриването на първото промишлено предприятие на Балканския полуостров – текстилната фабрика на Добри Желязков. Това става през 1836 г. Няколко десетилетия по-късно са създадени и други фабрики – тютюнева и спиртна.

 

Дали поради сравнителната си близост до Гърция, или поради друга причина, много от жители на града взимат участие в гръцкото националноосвободително въстание (1821–1829). По-късно те се включват и в Браилските бунтове и Кримската война (1853–1856), а в периода 1867–1868 г. взимат участие във Втората българска легия.

След Освобождението на територията на града се открива първата руска дипломатическа мисия по нашите земи. След изтеглянето на освободителните войски повече от 15 000 души от град Сливен и околните села се преселват в Южна Русия, Бесарабия, Влашко. Това е тежък демографски и икономически удар за града, който възпира дотогавашното му бурно развитие и го лишава от водещата му позиция в българските земи южно от Стара планина.

Жителите на града вземат активно участие и в църковно-националната борба. През 1859 г. те прогонват гръцкия владика, а десетина години по-късно, през 1870 г., Сливенската епархия става част от Българската екзархия.

 

Априлското въстание

По време на Априлското въстане Сливен е център на Втори революционен окръг, с главен апостол Иларион Драгостинов. Подготовката за въстанието в този окръг е слаба. Тук е възприета четническата тактика. На 3 май е сформирана чета начело със Стоил войвода и военен съвет в състав Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Георги Дражев. Знаменосец на четата е Стефан Серткостов. На 7 май четниците се отправят към селата Нейково и Жеравна. И двете села въстават, а част от местните хора (120 души) се присъединяват към четата. Два дни по-късно въстаниците водят бой с османските войски близо до село Раково. Освен многобройните врагове, срещу тях е и времето – започва да вали дъжд, а след това и сняг. Въпреки че четниците успяват да се измъкнат от обкръжилите ги войски и да се насочат към прохода Вратник, няколко дни по-късно те са хванати и всички са избити.

 

Руско-турската освободителна война

По време на войната не се водят сражения край Сливен. Въпреки това са опожарени 800 дюкяна и 100 къщи в центъра на града. Големи заслуги за спасяването на Сливен и околните селища от пълно опожаряваме има митрополит Серафим. Не трябва да се пренебрегва и застъпничеството на сливенския мютесариф пред главнокомандващия на турските войски в Тракия. Градът е освободен от руските войски на 4 януари 1878 г.


Икономика

В икономическо отношение характерни за Сливенската област са разнообразната отраслова структура, наличието на мощности и тяхното добро разположение, добре изградената инфраструктура в промишлените зони. Всичко това са предпоставки за привличането на местни и чужди инвеститори и за успешното развитие ма икономиката в областта.

Промишленост

Сливен е стар промишлен център с дългогодишни традиции в производството на текстил и трикотаж, на храни и напитки, на машини и оборудване. Благоприятният климат и добре развитото селско стопанство и животновъдство в областта са сред основните причини за разнообразните промишлени дейности, развивани в града и околностите му. Сливенският регион е важен доставчик на селскостопанска продукция и суровини. Тук се отглеждат овошки, лозя, зеленчуци, слънчоглед, зърнени култури.

Един от водещите отрасли в областта е текстилният. Тук през 1834 г. Добри Желязков създава и първата текстилна фабрика на Балканския полуостров. Днес в града са разположени едни от най-големите текстилни предприятия в България. Важни за развитието на отрасъла са и множеството малки фирми, произвеждащи хавлиени тъкани и изделия, облекло, бельо и др.

На второ място по важност са хранителните продукти и напитките. Град Сливен и Сливенска област имат силни позиции във винопроизводството, в млекопреработката, в производството на месо и месни продукти, на плодови и зеленчукови консерви.

Селско стопанство

Плодородните почви и мекият климат в област Сливен предопределят широкото развитие на земеделието в региона. Най-важният отрасъл за развитието на селското стопанство е растениевъдството. Тук са разположени и най-благоприятните в страната региони за отглеждане на праскови. Лозарството, за което благоприятстват почвено-климатичните особености, също е добре развито. Това предопределя и съществуването на редица предприятия за производство на вино, както и немалък брой винарски изби.

Спорт

Сливен е с дългогодишни традиции в областта на спорта. В града са родени редица наши спортисти – футболисти, волейболисти, боксьори, акробати.

За да поддържа и развива спортната дейност, община Сливен приема Концепция за развитието на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм през 2004 г. Концепцията се състои от седем раздела, в които са определени основните приоритети, целите и задачите, обхватът, финансовото осигуряване и други.

Култура

Културната дейност в града е широко разпространена и разнообразна. В Сливен има читалища, театри, музеи, библиотеки.

 

Театри

Драматичен театър „Стефан Киров” е основан през 1918 г. към НЧ „Зора”. От 1987 г. се помещава в собствена сграда с две зали.

Държавен куклен театър – град Сливен, е създаден като самодеен състав през 1960 г. към НЧ „Зора”. В началото на 1971 г. придобива статут на професионален. От 1989 г. разполага със собствена зала с 200 места. Театърът реализира представления и в детски градини и на открито.

Библиотеки

Регионална библиотека „Сава Доброплодни” е създадена през 1955 г. От 2000 г. има статут на регионална библиотека – основен културен и научно-информационен център.

Много важен е фондът от старопечатни книги, публикувани в периода 18061878 г.

Регионален исторически музей

Началото на музея е поставено през 1913 г. Първата музейна сбирка е била направена към народно читалище „Зора”, а от 1946 г. е обособен като самостоятелен. Във фондовете му се съхраняват над 80 000 музейни експоната (археология, праистория, античност, средновековна етнография, Възраждане, нова и най-нова история). Към музея се причисляват и Къща музей на сливенския бит от XIX в., Къща музей „Добри Чинтулов”, Къща музей „Хаджи Димитър”, останките от късноантичната и средновековна крепост Туида в местността Хисарлъка край Сливен.

Национален музей на текстилната индустрия

Това е първият специализиран музей от индустриален тип в България. Филиал е на Националния политехнически музей в София. Създаден е през 1984 г. От 1988 г. е член на Европейската текстилна мрежа със седалище в Хановер, Германия.

Музеят е разделен на три основни отдела – ръчно текстилно производство, текстилни занаяти, фабрично-машинно производство.

Регионален исторически музей История Икономика