Роженски манастир „Рождество Богородично”

Роженският манастир е най-голямата обител в Пиринския край и един от няколкото средновековни български манастира, запазени сравнително непокътнати и до днес. Разположен е на около 7 км от гр. Мелник, в ниските части на Пирин. Оттук се открива изключителна гледка към върховете на Пирин и Беласица, както и към мелнишките пирамиди. Манастирът е построен през ХІІІ в., но според летописи, пазени в Атон (Гърция), той е създаден в далечната 890 г.

Роженският манастир е забележителен със своето архитектурно оформление. Манастирската църква, в сегашния си вид, съществува от края на XVI век. Тя е трикуполна с преддверие и малък параклис от северната страна. Има интересен дърворезбен иконостас, стенописи и стъклопис в източната си част. Върху стенописите най-старият надпис е от 1597 г. Интересни са големите иконостасни икони и считаната за чудотворна икона „Богородица Платитера”. Тя се пази в кивот в параклиса „Св. Св. Козма и Дамян”. В манастирската сграда е уредена експозиция.

През годините на турското владичество манастирът се превръща в духовен и книжовен център. През XIV век тук е създадено едно уникално произведение – „Интерпретация на Йов”, украсено със 117 ръчно изработени миниатюри. Днес то се пази в Йерусалим в църквата „Гроба Господен”.

Роженският манастир е действащ. Храмовият му празник е осми септември, в чест на рождението на Света Богородица.

В близост се намират църквата „Свети Свети Кирил и Методий” и гробът на известния революционер Яне СанданскиСАНДАНСКИ Яне Иванов (1872-1915). Деец на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско. Участва с чети в аферата "Мис Стоун" (заедно с Х. Чернопеев), в Илинденско-Преображенското въстание и в Младотурската революция. Ръководител на Сярската група, обособила левицата на ВМОРО. Един от учредителите и ръководителите на Народната федеративна партия (българска секция) през 1908. През Балканската война 1912-13 участва с чета в освобождението на Пиринския край. Жертва на междуособни борби в организацията..


Мелник

Мелник е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград, община Сандански. Разположен е в планински район, в югозападните поли на Пирин планина, на 437 метра надморска височина. Отстои на около 180 км южно от София, на 23 км от Сандански, на 620 км от Варна и на 323 км от Пловдив.

Оттук протича Мелнишката река, ляв приток на Струма.

Климатът на града е преходносредиземноморски. Той е благоприятен за лечение на белодробни, бъбречни и ревматични заболявания.

Мелник е най-малкият град в България. Обявен е за културно-исторически резерват и за град-музей. В пясъчните пирамиди, които го обграждат, са издълбани своеобразни изби, в които зрее, отлежава и се съхранява прочутото мелнишко вино. Любопитно е, че според местните жители Уинстън Чърчил е поръчвал по 500 литра годишно от него.


История

Oткритите археологически находки свидетелстват, че тук е имало селище още през тракийската епоха. То било от типа „коме” и било основано през ІІІ–ІІ век пр.Хр. Районът е обитаван от племето Mелди, от което е и вождът на римските роби СпартакСПАРТАК (Spartacus) (?-71 пр. Хр.). Вожд на най-голямото въстание на робите в Древния Рим (74 или 73-71 пр. Хр.). Роден в Тракия, пленен от римляните и продаден в гладиаторската школа в гр. Капуа. През 74 пр. Хр. застава начело на въстанието на гладиаторите в школата, към които се присъединяват и роби. Организира въстаническата армия, завладява Южна Италия, удържа победи над римските военачалници в Средна и Северна Италия. През пролетта на 71 пр. Хр. е разбит от армията на Крас в областта Апулия и загива в боя.. На територията на Мелник е открито едно от най-ранните тракийски светилища от Римската епоха (I–IV в.). То е било посветено на АртемидаАРТЕМИДА. Древногръцка богиня на лова, покровителка на животните, защитница на целомъдрието, дъщеря на Зевс и Лето, близначка на Аполон. Изобразявана предимно с къс хитон и копие. Почитана и от траките чрез култа към Великата богиня майка Кибела. Съответства на римската Диана., но служело и като августейон, в който се почитал култът към римския император Август. При археологически проучвания под старата митрополска църква „Св. Никола” са разкрити останки от него, от оброчни и надгробни паметници, както и част от постамент на статуя на римския император Траян.

Градът се развива последователно като център на императорско имение (saltus) през римската епоха (І–ІV век) и като ранновизантийска крепост през V–VІ век. През V–VI век по поречието на река Струма се заселват славяни, които дават и съвременното наименование на най-малкия роден град. Името на селището се свързва със славянската дума „мел”, което означава „бяла глина”, „среда”.

За първи път Мелник става българско владение по време на управлението на хан Пресиан, който през 837 година присъединява към България земите до Бяло море. Постепенно придобива важно стратегическо значение поради добрата си естествена защита и разположение на граничен пост на българската държава при границата й с Византия. През този период Мелник е ограден със силна отбранителна крепост. Поради граничното си положение той често мени принадлежността си към отделните балкански държави.

През Ранното средновековие е важна българска крепост. Цитирана е за първи път от хронистите през 1014 г., а същата година е превзета от византийците.

През XIII в. Алекси Слав (племенник на българския цар Калоян)КАЛОЯН, Иваница (?-1207). Български цар от 1197. Брат на цар Иван Асен I и на цар Петър II. Продължава действията за освобождението на българските земи от византийско иго, присъединява Македония, Северна Тракия, Варна (1201); разбива унгарските войски (1203) и връща на България Белград и Браничево; побеждава латинците при Одрин (1205). Кореспонденция с папа Инокентий III. Тържествено коронован от папския пратеник кардинал Лъв за рекс (крал) (1204). Убит при заговор по време на обсадата на Солун. Погребан в търновската църква "Свети Четиридесет мъченици". се обявява за независим владетел и застава начело на феодално княжество. Превръща Мелник в негова престолнина. Това е време на разцвет, който се характеризира с интензивно строителство на жилища, църкви, манастири, укрепления. Развиват се търговията, производството на памук и тютюн. Процъфтява производството на мелнишкото вино, получавано от специален сорт лозя, донесени от далечна Сирия. То се изнася в цял свят.

Около средата на XIII в. Мелник преминава във византийско владение. По това време във Византийската империя се строи по установения закон „екзабиблос”, който дава отражение и върху архитектурата и градоустройството на българския град. То е изявено най-вече в иконопиството и декоративното начало в строителството – фигуралната употреба на разноформатни тухлички. Пример са митрополската църква „Св. Никола” и Болярската къща (най-значителният паметник на светската сграда от развитото средновековие).

През 1395 г. градът е завладян от османските нашественици, но не е разрушен. Тук се установява турски административен център. Построяват се джамия, медресе, хамам, конак, часовникова кула, създава се чаршия, изграждат се нови улички сокаци. В края на XVIII и началото на XIX в. Мелник отново се намира във възход. През XVII–XVIII век производството на тютюн и мелнишко вино превръща града в процъфтяващо търговско средище с над 25 000 жители, около 1300 къщи и повече от 70 църкви. Неговите жители се включват активно в националноосвободителните войни. Те били много богати, занимавали се основно с винопроизводство и тютюнопроизводство. Изнасяли са вино за Англия и Австрия. Градът е имал една от най-богатите библиотеки. След Освобождението остава в пределите на Турция. Мелник е освободен през Балканската война (1912 г). Когато гръцките и турските войски се изтеглят от България и минават през града, избиват голяма част от мъжкото население. Телата са захвърлени недалеч от Мелник на място, което местните жители нарекли Грозни дол. След опожаряването на града от гърците през Междусъюзническата война 1913 г. той се обезлюдява и жителите му от 14 000 намаляват до 500.

През 1968 г Мелник е обявен за град-музей.

Днес основен поминък на населението са винопроизводството, тютюнопроизводството и туризмът.


Места за посещение

Градът сам по себе си представлява забележителност, която привлича туристите със старинните бели къщи, разположени сред уникалните пясъчни образувания, известни като Мелнишки пирамиди. Характерните мелнишки къщи впечатляват с богатата си архитектура и уникалните изби. Те са без дворове, разположени са амфитеатрално, като оформят тесни и живописни улички. Забележителни паметници на културата са Болярската къща, Бейската къща, Кордопуловата, Кехайовата, Кушковата, Сивовата, Спандониевата, Янковата къща. Мелнишката улица, съобразена с топографията на терена, се отличава със стръмни прагове и стълби, с улично пространство, пригодено само за пешеходци и кервани.

Градски исторически музей

Градският исторически музей в Мелник е разположен в Пашовата къща, строена през 1815 г. Тя се състои от каменно приземие и паянтов етаж със салон – общо 8 помещения. В приземния етаж на музея е показан основният поминък на този град и района – винопроизводството от местната мелнишка лоза. Показани са снимки на изби, бъчви и др., свързани с обработката и съхраняването на мелнишкото вино. Пашовата къща впечатлява със своите резбовани тавани.

Кордопулова къща

Кордопуловата къща е построена през 1754 г. от заможен търговец. Тя е считана за най-голямата възрожденска постройка у нас и е обявена за паметник на културата от национално значение. Състои се от приземие, в което има вкопана изба за вино, полуетаж със стопанско предназначение и еркерно изграден етаж за живеене. Тук е уредена експозиция на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с изложени в нея огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино. Капацитетът на избата е от 250 до 300 тона вино.

Вътрешната архитектура е интересна с украсите от стенописи, резби и стъклописи. Впечатление прави венецианският таван, изографисан от дебърски майстор. Най-интересната стая на етажа е приемната. По размери, разположение на прозорците, техника на таванска украса и смесване на стилове при оформянето е уникална за нашите земи. Долният ред прозорци (12 на брой) са типично български, характерни за възрожденското изкуство. Горният ред (също 12 броя) с цветни стъкла са смесица от венециански и ориенталски орнаменти. Таванът е изработен от дъски и профилирани летви и е богато украсен. Северната страна на стаята, в която са вградени стенните гардероби, е изписана с барокови орнаменти. Особено интересни са долапите по стените на стаите, пъстрите черги, с които е застлан подът, лятната градина със слънчевия часовник.

През втората половина на XVIII век в Кордопуловата къща се състояло първото театрално представление с виенски актьори у нас.

Болярската къща

Забележителен паметник на културата е Болярската къща – най-старата запазена къща в България. Тя е образец на средновековната българска жилищна архитектура от началото на ХІІІ век. Спорен е въпросът за годината на нейното изграждане, но се знае, че е била обитавана до началото на ХХ век. Къщата е забележителна преди всичко с тухлената си декорация и разделителни скални зидове. Днес от нея са запазени внушителни руини, превърнали се в обект на научни изследвания.


Околности

Мелнишките пирамиди

В околностите на Мелник се намират чудноватите земни образувания, изваяни от бял ронлив пясъчник – Мелнишките пирамиди. В продължение на хилядолетия на площ от 17 кв. км ерозията е изваяла този необикновен свят. Те са изградени от сиво-бели плиоценски пясъци, примесени с глинести прослойки. С течение на времето върху тях се натрупал конгломерат от свлечен скално-пясъчен материал от Пирин с дебелина до 120 м. В резултат на комбинираното ерозионно действие на водата, ветровете, топлината и студа са се образували забележителни природни творения с причудливи форми (гъби, минарета, мечове, „египетски” пирамиди и др.). Най-известната група от този вид образувания се намира край Роженския манастир и е лесно достъпна по туристическата пътека от Мелник за манастира.

Местността Рупите

Местността Рупите е известна с лековитите си термални извори. Те са с температура 76 градуса и голям дебит. Лекуват различни заболявания на храносмилателната система, опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични, кожни и др.

Тук през 1992 г. Вангелия Гущерова (баба Ванга) построява църквата „Св. Петка Българска”, а след смъртта си е погребана в църковния двор. Иконите на иконостаса са рисувани от проф. Светлин Русев и тъй като образите са прекалено реалистични, не се одобряват от Светия синод. В близост може да се види и къщичката на считаната за пророчица баба Ванга.

Друга забележителност на местността Рупите е издигащото се на запад възвишение Кожух, което е част от угаснал вулкан. В подножието на хълма може да се видят останките от античния град Петра, създаден последната четвърт на ІV в. пр.Хр.

Флората и фауната в местността Рупите са изключително разнообразни и включват много застрашени видове. В Червената книга на България са включени 13 вида растения от района. Фауната включва както топлолюбиви видове, така и видове от северен произход. Тук са установени почти всички видове змии, които могат да се видят у нас. Срещат се 201 вида птици, в това число средиземноморски, които не се наблюдават другаде у нас.

Самуиловата крепост

На 20 км от гр. Петрич се намира средновековната Самуилова крепост. Изградена е в периода 1009–1013 г. по времето на цар СамуилСлед падането на Източна България под византийско владичество (971) управлението на западните български области се намирало в ръцете на синовете на комит Никола. През 976 г. те започнали активни военни действия срещу Византийската империя, които целели отвоюването на завладените от нея български земи. През същата година Давид и Мойсей паднали убити, а Арон бил убит заедно с цялото си семейство по заповед на Самуил, тъй като бил заподозрян в съучастничество с византийците и в опит да заграби властта. Единствено неговият син Иван Владислав останал жив по настояване на Самуиловия син Гаврил Радомир. През 977 г. цар Борис II и брат му Роман – пленници във Византия, избягали, но по пътя Борис II бил убит погрешка на границата, а Роман станал управител на Скопие. След като всички потомци на царстващата династия измрели, начело бил провъзгласен комитопул Самуил (978). Той обявил за столица Охрид, там било преместено и седалището на българския патриарх. През 979–985 г. войските на Самуил успели да завладеят Епир и Тесалия. През 986 г. византийският император Василий II се отправил към Сердика и я обсадил. След като Самуил се явил в помощ на обсадения град, императорът заповядал оттегляне на войските си. В обратния път на 17 август в прохода Траянови врата (наречен и Българската клисура) войските на Василий II били разбити, а самият император едва се спасил. През 989–991 Самуил възобновил единството на българските земи и завладял Драчката област и част от Македония с градовете Верея и Сервия. През 995 г. настъпил към Солун, а през следващата нахлул в Халкидическия полуостров, но при р. Сперхей (близо до Термопилите) бил разбит. След смъртта на Роман (997) Самуил станал пълновластен господар на България. През 998 г. предприел поход срещу сърбите, за да ги откъсне от съюза с Византия, и установил влияние над Далматинското крайбрежие. През 1000 г. византийците отново настъпили срещу източните български земи и ги завладели. През 1001 г. превзели Воден, Верея и Сервия, а през следващата превзели и Видин. След това се насочили към Скопие, където разгромили българските войски начело със Самуил (1003). Опитът на византийците да превземат отбранявания от войводата Кракра Перник не дал резултат. Военните действия продължили до 1013 г., без да се стигне до решителни сражения. За да спре настъплението на византийските войски, Самуил издигнал преградни погранични съоръжения в клисурата между планините Огражден и Беласица, близо до с. Ключ. В края на юни 1014 г. император Василий II потеглил с огромна войска, обходил планината Беласица и на 29 юли нападнал в гръб при с. Ключ българските войски и ги разбил. 15-хилядна българска войска попаднала в плен. При вида на ослепените войници Самуил бил покосен от сърдечен удар.. Укреплението е защитено от три вала и три рова, а на най-високата част е построена наблюдателна кула. Историята на крепостта е свързана с трагичен момент от българската история. При битка византийският император Василий разгромил българската войска начело с цар Самуил и я пленил. Византийският император потъпкал военното правило, че след приключването на война пленените християни биват освободени, и ослепил 14-хилядната българска войска, като оставил на всеки 100 души по един водач с едно око.

През 1982 г. е открит национален парк-музей „Самуилова крепост”. Отдалеч се вижда бронзовият паметник на цар Самуил в цял ръст. От 2003 г. крепостта е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Славовата крепост

Намира се непосредствено над Мелник, на хълма Св. Никола. Разположена е под руините на църквата „Свети Никола”. Датира от началото на XI в., а през XIII в. е преустроена и доукрепена от деспот Алексий Слав, чието име носи. Днес от нея е съхранена само част от източната стена.


Полезна информация

Градски исторически музей – Пашовата къща

Работно време: 9,00–12,00 и 13,00–17,00 ч.,

без почивен ден

Самуиловата крепост

Работно време: лято 8,00–20,00; зима 8,00–17,00 ч.,

без почивен ден


Емануил Васкидович

ВАСКИДОВИЧ, Емануил (1795 – 30 септември 1875 г.). Просветен деец и книжовник. Роден е в гр. Мелник, под името Манолаки Васкиди. Учи в гръцкото училище в родния си град, а после и в гръцката гимназия на остров Хиос. Завършва Бейската академия в Букурещ. През 1815 г. в гр. Свищов основава първото елино-българско училище по българските земи, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България. Учителства в Свищов от 1815 г. до 1845 г. и от 1854 г. до 1863 г., а в гр. Плевен от 1845 г. до 1854 г. Автор и преводач на учебници и църковни книги.