Етнографски музей – Елхово

Етнографският музей в Елхово е създаден през 1958 г. В него е представена една от най-интересните и богати етнографски експозиции в страната. Във фонда на музея се съхраняват над 22 000 експоната, от които 13 800 съставят основния музеен фонд. Експонатите са разпределени в следните отдели: „Земеделие и животновъдство”, „Транспорт, лов и риболов”, „Облекло и накити”, „Тъкани и шевици”, „Жилище и жилищна уредба”, „Традиционни занаяти”, „Народна духовна култура, обичаи и фолклор”. Музеят разполага също така с документален и фотоархив, в които се съхраняват над 8000 оригинални документи и фотографии, свързани с развитието на региона от Освобождението до днес. Има и самостоятелна изложбена зала с площ над 100 кв. м, в която периодично се организират изложби, популяризиращи богатствата на музейния фонд.

Експозицията е разположена в четири зали (244 кв. м площ). Тя е изложена в две двуетажни постройки, намиращи се в центъра на града. Строени са през 1933 г., като през 60-те години са обединени в една сграда.

Първата зала е посветена на основните поминъци на населението от края на XIX и началото на XX век – земеделие, лозарство, тютюнопроизводство, животновъдство, лов и риболов. Представени са и някои традиционни занаяти – медникарство, терзийство. Отделено е също така място на транспорта и транспортните средства, характерни за периода.

Във втората зала е пресъздадено характерно за края на XIX и началото на XX век жилище и неговото обзавеждане.

В третата зала е експонирано традиционното облекло на населението от югоизточния край на българските земи от същия период – детско, мъжко и женско, всекидневно и празнично. Особено впечатлява женското облекло, т.нар. елховска сукманена носия, използвана масово до 60-те години на XX век. Тук е показано и автентично облекло на българите, преселници от Одринска и Беломорска Тракия – Гюмюрджинско, Узункюприйско, Дедеагачко, което впечатлява със своята изработка.

Четвъртата зала на музейната експозиция е посветена на традиционни празници и обичаи, като сватба, кукерски игри, коледуване, лазаруване. Те са представени със специфичния за тях обреден реквизит и облекло, както и с богат снимков материал. Експозицията включва също така образци на дърворезбеното и иконописното изкуство от XIX век, дело на самобитни местни майстори.

От 2003 г. Етнографски музей – Елхово, е определен за един от 100-те национални туристически обекта, избрани от БТС.


География

Елхово е град в Югоизточна България; вторият по големина в област Ямбол. Градът е административен център на община Елхово.

Елхово е разположен на левия бряг на река Тунджа в югоизточната част на Тракийската низина, между Странджа и Сакар.

Отстои на 38 км от Ямбол и на 339 км от София.


Икономика

Град Елхово се намира в богат селскостопански район, което е довело да силното развитие на хранително-вкусовата промишленост.

Елховският лигнитен въглищен басейн, който е вторият по големина в България след Маришкия със залежи от 600 млн. тона не се разработва тъй поради твърде високото съдържание на сяра във въглищата.

През последните години се наблюдава засилване на туризма и пазара на недвижими имоти. Факт, който до голяма степен се дължи на близостта на новооткрития граничнопропусквателен пункт „Лесово-Хамзабейли”.


История

Благоприятните природни условия са една от причините регионът да бъде заселен още през неолита (6000–4000 г пр.Хр.). От този период са открити каменни и медни оръдия на труда и ръчно изработена керамика, украсена с врязани орнаменти.

През бронзовата епоха тук живеят траки, за което свидетелстват намерените останки от тракийски крепости, селища, надгробни могили. В тях са открити фрагменти от битова керамика, оръжия и оръдия на труда, оброчни плочки с изображения на Тракийския конник и др. Оттогава са останали и мегалитни гробници, наречени долмени. Именно траките създават първото селище в близост до днешния град. Наричат го Орудица.

През 72 г. пр.Хр. римляните завладяват региона. Те укрепяват селището и го именуват Орудица ад бургум. По време на управлението им то изпълнява функциите на пътна станция между Кабиле и Адрианопол. От този период са се съхранили фрагменти от строителна и битова керамика, монети, бронзова пластика.

През Ранното средновековие селището е известно с името Йоаница. През VII век в региона се заселват славяните. Те го преименуват на Яница.

По времето на хан Крум (802–814 г.) Елховският край е включен в пределите на българската държава. За това свидетелства прочутият Хамбарлийски надписНадписът върху жертвеник, изработен от мрамор. Върху едната страна на жертвеника има античен надпис, върху другите две страни – два първобългарски надписа от 813-814 на гръцки език. Единият е триумфален, отнася се до победата (811) на хан Крум и се съобщават имената на превзетите византийски крепости. Вторият надпис (издълбан на лявата страна) е военна заповед, с която се нарежда кои да са военачалниците на 3 военни области в Южна България. Съхранява се в Историческия музей във Варна., намерен в околностите на днешното с. Маломирово.

През 1373 г. градът е завладян от войските на Тимурташ бей. По време на османското владичество последователно носи имената Янидшали и Къзъл агач („нова бреза”).

През Възраждането жителите на Елхово взимат участие в борбите за българска просвета, самостоятелна църква и национално освобождение. През 1833 г. в града е открито първото училище, а през пролетта на 1874 г. елховци изгонват гръцкия владика. На мястото на малкото параклисче, полувкопано в земята, започва строителство на нова трикорабна църква. Новият храм е завършен през 1877–1878 г. Като израз на недоволство против турската власт в региона се формират хайдушки чети. И до днес се носят легенди за подвизите на войводите Индже и Кара Колю. Началото на организирано революционно движение е поставено през 1872 г., когато е създаден таен революционен комитет с председател Дженко Димитров.

Елхово е освободен на 21 януари 1878 г.

Годините в края на XIX и началото на XX в. са белязани от борбите на българския народ за обединението на България. Жителите на града участват активно във войните от 1912 до 1918 г.

В следващите години Елхово постепенно се утвърждава като административен и стопански център на региона. С Указ № 86 от 18 март 1925 г. турското му название Къзъл агач е заменено с Елхово.


Полезна информация за Етнографски музей – Елхово

Градски музей – Елхово

ул. „Шипка” № 4,

тел. 0478 3772

Етнографски музей – Елхово География Икономика История Полезна информация за Етнографски музей – Елхово