География
Атон или Света гора е планински полуостров в Северна Гърция. Той е автономна монашеска общност под гръцки суверенитет и седалище на 20 православни манастира. Духовно е подчинена директно на Цариградската патриаршия в Истанбул. Обитаването на полуострова е разрешено само на монаси. Техният брой е около 1400 души.
Манастирът „Свети Георги Зограф”, наричан още Зографски манастир, се намира в северозападната част на полуострова. Разположен е на 2 км от брега на Светогорския залив и на 8 км от Хилендарския манастир. Той е един от най-големите манастири в Света гора (Атон) и единственият днес български манастир там. До средата на XIX в. е обитаван от български, сръбски и не малко гръцки монаси, но постепенно остават само божии служители от български произход. Там сега живеят около 10 монаси. „Св. Георги Зограф” стои на 9-о място в йерархията на светогорските манастири.
Манастир „Свети Георги Зограф”
Според едно старо предание Св. Богородица заедно със свети Йоан тръгнали на път за Йопа в Кипър, за да посетят свети Лазар. Изведнъж лодката им се олюляла, изгубила курса си и се озовала на тогавашния все още езически Атон. Поради бурното море тя се разбила близо до днешния манастир Ивирон. Божията Майка изплувала на брега и се впечатлила от красотата на планината, благословила я и помолила сина си да превърне това място в нейна градина. Изведнъж чула глас, който я уверил, че това място ще бъде нейно наследство и нейна градина и спасение за онези, които го търсят. Оттогава планината е посветена на Света Богородица и в нея не се позволява присъствието на други жени.
През Средновековието (IХ–Х в.) тук се обособяват многобройни монашески групи в отделни колиби, килии и по-големи общежития – мондариони, скитове и манастири, разпръснати по планинския полуостров. Мекият климат и подходящата за отшелничество обстановка били предпоставка за развитието на монашеството. Личности като Атанасий Атонски, основател на манастира Лавра, Евтимий Студит и др. стават пример за подражание и оставят дълбоки следи в традициите на Атон. Именно през този период на полуострова се заселват монаси от различни православни народи.
Според сводната Зографска грамота Зографският манастир е основан през 919 г., по времето на цар Симеон, от трима българи от Охрид – Аарон, Мойсей и Йоан. Те потърсили в атонските гори уединени места за своя монашески живот. За да могат да се посветят на съзерцателни молитви, монасите си направили отделни килии близо един до друг и съградили малка църква, в която се събирали на богослужение.
Преданието разказва как, когато обителта била основана, Аарон, Мойсей и Йоан се колебаели кой от светците да изберат за покровител. Тогава те взели една дъска, оставили я в църквата и се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта монасите видели върху дъската лика на свети Георги. Братята разбрали, че по Божий промисъл светецът сам се изобразил върху иконата и в негова чест нарекли своята обител „Св. Георги Зограф”, т.е. Живописец. Гръцките монаси на Атон нарекли иконата „Ахиеропиетос”, т.е. направена не от човешки ръце. Легендата продължава как в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на свети Георги изчезнал ненадейно. Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител) и до днес се съхранява в главната съборна черква. През 1837 г. със средствата на Новгородския митрополит Серафим и братството на манастира в Русия е изработен обков от сребро и позлата с прозрачни полускъпоценни камъни, който поставили върху иконата. Върху този обков могат да бъдат видени много дарове, които поклонниците в манастира са поднасяли на светеца.
Манастирът „Зограф” притежава още две чудотворни икони. Едната е т.нар. Аравийска или Сарацинска икона, също на св. Георги, датираща от XIII–XIV в. Тя дошла по море до манастира „Ватопед” и оттам била пренесена на гърба на муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир на мястото, където днес се издига параклисът „Св. Георги”. В празнични дни ризницата от нея се снема и иконата участва в литийни шествия извън светата обител. Тук се пази и друга икона на св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан III Велики в началото на XVI в. Той е известен с ожесточената си борба срещу османските войски през втората половина на XV век. Преданието разказва как преди една голяма битка владетелят се разколебал при вида на огромната османска армия. С болка в сърцето той се обърнал към Бога и след дълга молитва заспал опечален. През нощта насън му се явил св. Георги и му казал да не се отчайва и страхува, защото с Божията сила ще спечели победа. Светецът поискал след това Стефан III Велики да обнови със свои средства Атонския манастир, който бил под неговото небесно покровителство. По това време Зографският манастир бил опустошен от нападение на родоски рицари. Светецът заръчал още в манастира да бъде изпратена иконата с неговия лик, пред която се молела майката на владетеля. В други версии на преданието тази икона предвождала войските на Стефан III по време на бой. На сутринта молдовските войски победили неприятеля и владетелят изпратил щедри помощи за Зографската обител. Изображението носи чертите на православната живопис от XV век, характерна и за молдовските манастири. През 1784 г. зографското братство поставя върху иконата сребърен обков.
От трите чудотворни изображения на св. Георги, които се намират в главната манастирска църква, върху обкова на патронната икона има най-много ордени и медали. Сред тях са: Голям офицерски кръст без мечове на ордена „Св. Александър”; IV степен на ордена „Св. Александър”; Велик кръст на ордена за гражданска заслуга от 1891 г.; войнишки ордени за храброст от 1912 г. (III и IV степен); Почетният знак на Червения кръст.
Най-ранният документ за съществуването на манастира е датиран от 980 година. Смята се, че негов първи дарител е бил византийският император Лъв VI Премъдри.
Манастирът често е бил нападан, ограбван и опожаряван, особено по време на кръстоносните походи. В историята на светата обител с кръв е изписана 1275 г. Тогава след нападение двадесет и шест зографски монаси заедно с игумена са изгорени в манастирската кула, за което са провъзгласени мъченици за вярата. Те се обявили против провъзгласената от император Михаил VIII Палеолог уния с католическата църква. По това време Солунското деспотство е за латинизиране на манастирите чрез приемане на уния с Римокатолическата църква.
Към края на XIII в. постройките на манастира били възстановени със средства на император Андроник II Палеолог. По-късно, през XIV век, дарители на „Зограф” са българските царе Иван Александър, Иван Шишман и др. Получавал е поземлени дарения и от византийски императори, румънски владетели и сръбски крале. От края на XV и през XVI век той се ползва с подкрепата на молдавските воеводи, в земите на които има свои имоти, а от XVII до XIX век – на български и руски дарители. Българи поклонници поднасяли скъпи дарове не само в „Зограф”, но и във Великата лавра „Св. Атанасий”, в Карея, в „Ивер”, „Дионисий” и др. Голяма част от постройките в съседния „Хилендар” от ХVIII–ХIХ в. са строени със средства на жители от Банско, Копривщица, Стара Загора, Видин и др.
В сегашния си вид Зографският манастир е изграден в периода от средата на XVIII в. до втората половина на XIX в. върху основи на по-старите манастирски постройки. На територията на обителта са разположени три черкви и пет параклиса, а извън стените й има още осем параклиса. Южното крило е изградено през 1750 г., малката църква – 1764 г., главната голяма църква – 1801 г. (със стенописи от 1817 г.), северното и западното крило са от втората половина на XIX век. Източното крило, или така наречената Банска махала на Зографския манастир в Атон, става известна под това име още през XVIII век, след като манастирското крило е възстановено през 1758 г. благодарение на ктитора от Банско хаджи Вълчо, брат на автора на „История славянобългарска” отец Паисий. Уважаван търговец, той притежава свои кантори в редица европейски градове. През 1756 г. хаджи Вълчо посещава Хилендарския манастир, чийто игумен е брат му Лазар с монашеското име Лаврентий, и дава пари за обновяването на параклиса на обителта. На следващата година прави щедри дарения и на Зографския манастир – обновява източното крило с жилищните помещения. През 1764 г. хаджията изгражда църквата „Свето Успение Богородично”. В знак на благодарност той е изобразен и в двата манастира. Името му се споменава в епархиалните манастирски поменици като благодетел. Цялостното архитектурно оформление на манастирския комплекс приключва в 1896 г. с църквата „Св. св. Кирил и Методий” и надстрояването на камбанарията.
От предишните сгради на манастира са съхранени само няколко строителни надписи върху каменни плочи: от 1650 г. от обновлението на архондарика (гостната); от 1705 г. от обновление на пирг (кула) с келии и параклис при камбанарията.
В една от подпорните стени в манастирския двор е намерена част от средновековна мраморна плоча с растителен орнамент. По стилови белези може да се датира около ХІ век. Възможно е тя да произхожда от олтарна преграда на каменен иконостас или от каменен парапет на фиала и пр. Подобни плочи, вторично употребени, има вградени във външните стени на църквата в Хилендарския манастир, която е от ХІV век. Предполага се, че въпросните мраморни плочи са от олтарна преграда на предишния средновизантийски храм. Сходни са случаите и в манастирите Ватопед, Дохиар, Ивер и пр., където мраморни плочи от по-старите олтарни прегради (Х–ХІІ в.) са вложени в новите храмови градежи. В чешмата непосредствено до втората манастирска църква има вградена част от мраморен корниз с т.нар. малоазийски мотив (ред от малки арки с вписани акантови листа) – също със средновековен произход. При външната стена на северните зографски манастирски сгради лежат натрупани стари осмоъгълни колони с диаметър 25 см. От тях шест са с дължина 2,5 м, а две – с дължина 75 см. Върху някои от куполите на главния храм се виждат вторично употребени основи и капители на колони с вероятен средновековен произход.
През октомври 1913 г. Света гора е присъединена към гръцката държава. Отнети са част от имотите на Зографския манастир и на няколко български скита.
Както и другите манастири, Зографският също представлява укрепен комплекс, защитен от крепостни стени. Някои постройки са издигани на изключително труднодостъпни места. Най-впечатляващият пример обаче е манастирът „Симон Петър”, построен на скалиста основа над морската шир.
Масивни входни двери, които се затварят в определени часове на денонощието, водят към манастирския двор. Влиза се от северната страна. Зографският манастир представлява голям замък във форма на правилен четириъгълник, в центъра на който се намират главната черква „Св. Георги” и по-малката „Св. Успение Богородично”. Има още трапезария, часовни, кръщелня, крила с килиите на монасите. Атонският тип църковна архитектура като правило представлява многокуполна сграда с двоен нартекс и часовни (за разпев) от север и юг. В осмоъгълната куполна мраморна водосветница в двора на „Зограф” на Богоявление монасите освещават вода. Има и немалък брой български скитове, разпръснати на различни места из полуострова.
В двора на манастира „Зограф” е и паметникът на 22-ма монаси и 4-ма миряни, изгорени живи на 10 октомври 1275 година в кулата, издигната от Иван Асен II. Паметникът е изграден на мястото на кулата през 1873 година. В стенописите в черквата „Св. Георги” сцената, изобразяваща мъченията и гибелта на праведниците, е една от най-внушителните и вълнуващите.
Като културно и църковно средище Зографският манастир е посещаван от много български духовни и просветни дейци: Евтимий Търновски (преди да бъде избран за патриарх), Козма Зографски, Митрофан Зограф. Тук е работил също така Пимен Зографски, живял на границата на XVI и XVII в., канонизиран след смъртта си. Той е известен с изключителния си творчески размах в изографисването на манастирите около София – т.нар. Мала Света гора. За съжаление нищо от него не е запазено на Атон. Захарий Зограф е автор на стенописи в гръцкия манастир „Великата лавра” – най-големия и един от най-старите манастири на Атон, основан през 963 година. Много български книжовници и духовници свързват имената си с Атон и със Зографския манастир – музикантът Йоан Кукузел, патриарсите Йоаким I и Теодосий и др. Легендата свързва манастира с основателя на Тревненската художествена школа Витан (Викенти).
Украсата на църквата „Св. Георги” е започната от художника Никифор, а е завършена от зограф Митрофан. Наред с каноничните сцени и сюжети от Светото писание правят впечатление присъствието на български светци (Иван Рилски, Кирил и Методий, техният ученик Наум Охридски и др.), както и многобройни ктиторски портрети. От дясната страна на западния вход, който води от портика към притвора, са нарисувани ктиторите на манастира: проигумен Евтимий и проигумен Порфирий, държащи в ръце изображението на храма, император Лъв Мъдрий, император Андроник II Палеолог, цар Иван Асен II, Иванчо Алтъпармаков, протосингел Йоил и др. В портиките при входовете се намират четири мраморни трона (два от северната и два от западната страна) от 1818 г. с отбелязани имената на ктитори. Великолепният позлатен иконостас е завършен през 1834 година. Той разгръща невероятно богатство от геометрични и растителни мотиви, фантастични и животински фигури, сцени от Стария и Новия завет. В централната част на храма е окачен голям красив полилей и трите чудотворни икони на св. Георги, поставени в изящно изработени кивоти. В храма има още много икони – осем на иконостаса, а в олтара те са повече от сто.
В църквата „Успение Богородично” се намира друга чудотворна икона – „Св. Богородица Одигитрия”. Около нея са изобразени десет популярни евангелски композиции. На иконостаса има още четири големи икони. В малките куполи са изписани светците от български произход – Иван Рилски, Наум Охридски, Козма Зографски, Гавраил Лесновски и др.
Освен голямото архитектурно, стенописно и иконописно богатство, „Зограф” притежава много стари книги и документи. Български граматици и преписвачи са създали голямо количество славянски ръкописи, които и досега се пазят в зографската библиотека или се съхраняват в другите светогорски манастири. В библиотеката се пазят значителен брой ръкописи на пергамент и хартия, които датират от XI до XIX век. Оттук произлизат: знаменитото Зографско алаголическо евангелие от XI в., Драгановият миней (XIII в.) и Радомировият псалтир (XIV в.), украсени с миниатюри, служебникът на Патриарх Евтимий Търновски от XIV в. Тук се намират списъци-поменици на българските средновековни царе, преписвани през XVII и XVIII век от стари оригинали, черновата на „История славяноболгарская”, написана от Паисий Хилендарски през XVIII век, житието на св. Наум Охридски, запазено в препис от ХV век, житието на св. Петка от ХІV век и др. Днес манастирската библиотека притежава 126 гръцки и 388 славянски ръкописа и приблизително 10 хиляди печатни книги. По страниците на повечето от ръкописите могат да се видят интересни и ценни преписки.
В манастира и около него се намират още десетина параклиса, украсени с дърворезбени иконостаси, икони, стенописи и резби: „Йоан Предтеча” – украсен в 1768 г., „Св. Димитър” и „Преображение” – от същото време, „Св. Кирил и Методий”, „26 зографски мъченици”, „Св. Козма Зографски”, църквите параклиси при училището „Св. Георги” и при зографския конак в Карея „Преображение” от XIX век, църквата „Св. Никола” на Арсаната (пристанището) от ХV–ХVI век и др.
В църквите и в музейната колекция на „Зограф” има множество интересни икони от XIV до XIX век – дело на различни майстори, школи и направления.
В района на манастира са построени няколко интересно оформени чешми – „Дълбоката”, намираща се зад храма „Св. Богородица”, „Игуменската”, разположена до входа на манастира, „Хадживикторовата” – на пътя за хълма Св. Георги, „Арията” – на около 300 м от манастира.
Пристанището на Зографския манастир – „Арсаната”, по своите размери представлява цял манастир с храм „Св. Николай Мирликийски” и най-старата постройка в комплекса.