Бачковски манастир „Света Богородица”
Край с. Бачково, на 11 км южно от Асеновград, в Родопите се намира Бачковският манастир – вторият по големина български манастир след Рилския манастир. Разположен в долината на Чепеларската река (още известна като река Чая). Основан е през 1083 г. от Г. БакурианиБАКУРИАНИ, Григорий (?–1086) е византийски пълководец с грузински произход. Дарява на Бачковския манастир част от именията си и написва устава му. Загива в битка с въстаналите павликяни от Пловдивско. и брат му Абазий, който оставя завещание за изграждането на манастира. Най-старите запазени сгради са двуетажната костница с фрески от XI–XII в. и църквата „Свети Архангели” (XIII–XIV в.). Комплексът на манастира включва още църквата „Света Богородица” (1604 г., със стенописи от 1643 г., 1850 г.), трапезария (ценни стенописи от 1603 и 1643 г.). Църквата „Свети Никола” (1834–1838), чиито стенописи са дело на Захарий ЗографЗАХАРИЙ ЗОГРАФ (Захарий Христович Димитров) (1810–1853)е български възрожденски живописец и общественик, родоначалник на светската живопис в България, представител на Самоковската художествена школа. Син е на Х. Димитров, брат на Димитър Зограф. Учи при Неофит Рилски. от 1840 г. Манастирът притежава собствен музей, в който могат да се видят обредни предмети от различни периоди – икони, златарски изделия, църковни принадлежности и пр.
В края на XI в. в Бачковския манастир е създадена Бачковската просветна школа. Според преписка в т.нар. Ловчански сборник Евтимий Търновски, който вероятно бил заточен в манастира край Бачково, и учениците му, развиват в края на XIV в. голяма религиозна, просветна и книжовна дейност. Константин КостенечкиКОНСТАНТИН КОСТЕНЕЧКИ (около 1380–I половина на XV в.) е български писател. Ученик е на Евтимий Търновски. Около 1410 г. се установява в Сърбия при деспот Стефан Лазаревич. Пише съчинение „Разяснено изложение за буквите”, което представлява най-обширният граматичен труд в старобългарската книжнина. В него предлага реформиране на сръбския правопис в духа на Евтимиевата правописна школа. Негово дело е „Пътуване до Палестина” (компилативно преводно) – първият пътепис в старобългарската литература. също се смята, че е участвал в нея. В школата се правят още преписи от съчинения на Софокъл, Еврипид и др., съставят се похвални слова, пишат се жития, развива се българският книжовен език. В манастира се пази български дамаскинБългарски сборници с религиозно-поучително съдържание, писани на говорим език. Създават се от края на XVI в. до средата на XIX в. Възникват като преводи на сборник „Съкровище” на гръцкия писател Дамаскин Студит. През ХVІІІ в. съдържанието им се променя – почти не се различават от сборниците със смесена тематика. от края на XVIII в.
История
Бачковският е един от най-забележителните български манастири. Основан е от Г. Бакуриани през 1083 г. под името „Св. Богородица Петричка”. През годините преминавал във владение на Византийската империя и на България. В границите на Българската държава останал най-трайно при цар КалоянКАЛОЯН, Иваница (?–1207). Български цар от 1197 г. Брат на цар Иван Асен I и на цар Петър II. Продължава действията за освобождението на българските земи от византийско иго, присъединява Македония, Северна Тракия, Варна (1201); разбива унгарските войски (1203) и връща на България Белград и Браничево; побеждава латинците при Одрин (1205). Кореспонденция с папа Инокентий III. Тържествено коронован от папския пратеник кардинал Лъв за рекс (крал) (1204). Убит при заговор по време на обсадата на Солун. Погребан в търновската църква „Свети Четиридесет мъченици”. (1197–1207) и цар Иван Асен IIИВАН АСЕН II (неизв.). Български цар (1218–1241). Син на Иван Асен I. Заема престола, като отстранява Борил с помощта на руски и кумански дружини. Чрез брака си с маджарската принцеса Ана Мария сключва мир с Унгария и присъединява Белградска и Браничевска област. Поддържа мирни отношения с Епир и Латинската империя. Разбива епирския владетел Теодор Комнин в Клокотнишката битка от 1230 г. Под властта на Иван Асен II България достига най-голямото си териториално разширение (с излаз на 3 морета – Бяло, Черно и Адриатическо). Покровителства външната и вътрешната търговия, сече първите златни монети. През 1235 г. възстановява православието и Търновската патриаршия. (1218–1241). Забележително покровителство по отношение на Бачковския манастир проявявал цар Иван АлександърИВАН АЛЕКСАНДЪР АСЕН (1331–1371) е български цар от 1331 г. Воюва с Византия; възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро – 18 юли 1332), използва византийските междуособни борби, за да получи Пловдив (1344) и 8 крепости в Родопите. Води военни действия срещу унгарската експанзия срещу Видинското царство (1365–1369) и срещу граф Амадей VII Савойски при похода му към Българското Черноморие (1366–67). На практика разделя държавата между синовете си Иван Шишман и Иван Срацимир. (1331–1371).
През XVII в. манастирът достигнал голям разцвет, въпреки завладяването на България от османлиите. Единственият исторически паметник, запазен от първоначалния манастирски комплекс, е костницата. Най-ранните фрески в тази гробница датират от XI–XII в. През XIV в. те са допълнени и в манастира бил изписан ктиторски портрет на цар Иван Александър.
Всяка следваща епоха внасяла своя дял в художественото оформление на манастирския комплекс. Църквата „Свети Архангели” е изградена през XIII–XIV в. и е на два етажа. „Света Богородица” е главната манастирска църква, построена е в началото на XVII в. (1604) и е кръстокуполна.
В южния двор на манастира се намира изписаната от големия възрожденски иконописец Захарий ЗографЗАХАРИЙ ЗОГРАФ (Захарий Христович Димитров) (1810–1853)е български възрожденски живописец и общественик, родоначалник на светската живопис в България, представител на Самоковската художествена школа. Син е на Х. Димитров, брат на Димитър Зограф. Учи при Неофит Рилски. – църквата „Свети Никола”. Наред с портретите на игумена и проигумена на църквата той е нарисувал и своя портрет. Трапезарията също се намира в южната част на манастира, в центъра й е поставена каменна маса с надпис от 1601 г. Стените и сводът на трапезарията са богато украсени със стенописи, също от началото на XVII в. (1603).
Места за посещение
Костницата, която представлява църква-гробница, се отличава със забележителната си архитектура. Тя е един от най-старите и важни паметници на живописта на територията на България. Размерите й са 18 на 7,30 м, изградена е от камък и е съставена от 2 етажа. Първият представлява костница с отвор и апсида, а горният – корабна засводена църква с притворПритворът е закрито помещение или открита галерия в християнската църква – портик, разположен само на запад или от 3 страни (север, запад и юг). При наличие на закрит и открит притвор вторият се нарича външен притвор (екзонартекс). и петостенна апсида. Отначало притворите са били открити, но през ХІV в., по времето на цар Иван Александър, са зазидани. Предполага се, че костницата е била изписана в края на ХІ или началото на ХІІ в. Съществуват и стенописи от ХІV в., както и един голям портрет на цар Иван АлександърИВАН АЛЕКСАНДЪР АСЕН (1331–1371) е български цар от 1331 г. Воюва с Византия; възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро – 18 юли 1332), използва византийските междуособни борби, за да получи Пловдив (1344) и 8 крепости в Родопите. Води военни действия срещу унгарската експанзия срещу Видинското царство (1365–1369) и срещу граф Амадей VII Савойски при похода му към Българското Черноморие (1366–67). На практика разделя държавата между синовете си Иван Шишман и Иван Срацимир.. Голяма част от църквата горе и долу е изографисана от грузинския майстор Йоан Ивиропул. Източната стена на долния притвор се предполага, че е изрисувана със средствата на йеромонах Неофит през ХІІ в. Забелязва се архитектурна съгласуваност на стенописите, сцените, които майсторите са избрали да изпишат, са най-важните в литургичен аспект. Те са симетрични и с централнонасочено движение, изградени около средни оси. Наблюдава се богатство от орнаменти.
В стилово отношение живописта на костницата се свързва монументалността на византийския стил от ХІ–ХІІ в. Присъстват и следи от ІХ–Х в., характерни за античното възраждане – времето на императорската и църковна власт, свързвана със спиритуализиране на образите.
Съборната църква „Успение Богородично” е изписана през 1643 г., като оттогава е останала живопис единствено в притвора й. Надписи от стенописите свидетелстват за това, че по-рано църквата е била посветена на Света Богородица Петричка, а по-късно е била прекръстена на „Света Троица”.
На купола над преддверието се наблюдава силна контрастност на образите – те са разположени на син фон с много позлата. Учените предполагат, че майсторите, чието дело са тези стенописи, са били от Атонския манастирАтонският манастир, наричан още Зографски, е един от най-големите манастири в Света гора (Атон) и единственият днес български там. Основан е в края на IX или началото на Х в. от трима братя българи от Охрид – Аарон, Мойсей и Йоан (Иван). През средните векове българските владетели Иван Асен II (1218–1241), неговите наследници и цар Иван Александър (1331–1371) щедро дарявали манастира. или от такива, които са били обучени там. Вярва се, че и тук е работил зографът Йоан Иеверопул. Свидетелство за това са сцените от Стария и Новия завет, които са изписани по пандантивитеПандантивът е елемент с форма на сферичен триъгълник, който осъществява прехода от квадратното в план подкуполно пространство към окръжността на барабан или купол.. Между тях и светците се наблюдават епизоди от живота на праведниците.
По-голямата част от стенописите от 1643 г. са опустошени. През 1850 г. църквата е изрисувана наново. Допуска се, че второто изографисване е засегнало стените на наосаНаосът е главно помещение в храма, предназначено за богомолците. само до 4 м височина. През 1955 г. са открити части от основите на съборната църква, учените предполагат, че те са принадлежали на храма още от основаването на Бачковския манастир през 1083 г.
В южната сграда на Бачковския манастир се намира трапезарията, която притежава полуцилиндричен свод. В центъра на помещението е поставена каменна маса, върху която е издълбан надпис, датиращ от 1601 г. Трапезарията е богато изписана със стенописи от 1603 г. – на свода е изпълнена рядка за българските паметници композиция, представляваща „Дърво Йесеево”. В това родословно дърво, което доказва кръвната връзка на Света Богородица и Иисус Христос с Адам, са включени антични философи и поети като Аристофан, Диоген, Аристотел и др. По този начин християнската цивилизация е представена като приемник на античната култура. Това е и една от основните идеи на Европейския ренесанс и фреската в трапезарията на Бачковския манастир показва, че все пак тя не е била непозната за балканските духовници. По стените присъстват сцени от Страшния съд; Богородичния акатист; Благовещение; Поклонение на влъхвите; Срещата на Мария с Елисавета; Рождество Христово; Мария на трон с апостолите; Разпятие; Възнесение; Христос в Гетсиманската градина; Сретение и др. Колоритът им е ярък, за фон са използвани тъмносиньо и черно, а техниката е темперна. През 1643 г. са изографисани всички ктитори на манастира: Григорий и Апасий, Гаврил и Георги, както и император Алексий КомнинАЛЕКСИЙ I КОМНИН (1048–15.VIII.1118) е византийски император (1081–1118), родоначалник на династията на Комнините (1081–1185). Известен е със стремежа си да укрепи положението на Византийската империя, застрашено от нормани, селджукци и печенеги. Засилва данъчните тежести над поробеното българско население, в отговор на което избухва и Павликянското въстание в Тракия (1084–1086). върху външната стена на трапезарията.
Църквата „Свети Никола” е еднокорабна и се състои от наосНаосът е главно помещение в храма, предназначено за богомолците., притвор и открито аркадно преддверие. Строежът й е започнат през 1834 г. и е завършен около 1838 г., благодарение на майстори от с. Бачково. Стенописите са завършени на 15 октомври 1840 г. и са дело на Захарий ЗографЗАХАРИЙ ЗОГРАФ (Захарий Христович Димитров) (1810–1853)е български възрожденски живописец и общественик, родоначалник на светската живопис в България, представител на Самоковската художествена школа. Син е на Х. Димитров, брат на Димитър Зограф. Учи при Неофит Рилски.. Най-голямото майсторство на художника може да се наблюдава на западната външна стена, където са сцените на „Страшния съд”. В лявата част на композицията е нарисувано тържеството на праведните души в Рая, вдясно са мъченията, които сполитат грешните. Там присъстват и богати селяни, и гърчеещите се пловдивски чорбаджии. Наред с образите на манастирските първенци Захарий Зограф е поместил първия си автопортрет, който подписал „Захарий Х. Зограф, Самоковли, Болгарин”. Той изписва през 1841 г. и аркадата пред съборния храм „Света Богородица”, над която се намира параклисът „Свети Архангели”. Включва сюжети от Новия завет и образи на светци, като някои от тях са първите жанрови композиции в българската възрожденска живопис.
Полезна информация
Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта. От много години предлага настаняване на гостите си в самия манастирски комплекс. Разполага с 200 легла, като е препоръчително по време на летния сезон да се запазят места предварително. В района на манастира има голям брой ресторанти.
Работно време: 8,00–17,00 ч.
Тел. за връзка: +359 3327/ 277
Личности
В Бачковския манастир през 1971 г. е погребан патриарх Кирил. Предполага се, че в него е прекарал и последните години от живота си Евтимий Търновски.
ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ (ок. 1325–1330 – ок. 1401–1412)
Евтимий Търновски е български патриарх (1375–1393), книжовник и обществен деец. Сведенията за жизнения му път са много оскъдни. Знае се, че е роден в Търново (дн. Велико Търново) и че е произхождал от рода ЦамблаковциЦамблаковци е знатна средновековна фамилия, от нея произхождат знаменити личности като Григорий Цамблак (ок. 1364–1420), Евтимий Търновски (ок. 1325–1330 – ок. 1401–1412), Киприан (светско име неизвестно) (ок. 1330–16.IX.1406). Малко са сведенията за този забележителен род заради липсата на съхранена документация. Освен това някои от най-видните представители са били духовни лица и не са оставили наследници. Учени от различни националности оспорват произхода на Цамблаковци.. Предполага се, че е учил в търновските манастири, след което продължил образованието си при Теодосий ТърновскиТЕОДОСИЙ ТЪРНОВСКИ (ок. 1300–27. XI.1362) е книжовник, учител на патриарх Евтимий Търновски. Представител на българския исихазъм. Роден е във Видинско, предполага се, че в знатен български род. Станал монах в манастира „Св. Никола” във Видинско. Около 1350 г. основава [[[Килифаревския манастир:::Манастирът е основан от Теодосий Търновски около 1350 г. Бързо се превръща в оживен книжовен център. Броят на учениците му достига до 460 души към 1360 г. Най-ярко се откроява името на Евтимий, бъдещ търновски патриарх. При завладяването на Търново от турците (1393) манастирът е разрушен, през 1718 г. отново е възобновен. Повторно е разрушен в края на XVIII и началото на XIX в., като през 40-те г. на XIX в. е изградена черквата „Св. Димитър” и са построени жилищните му постройки. Така за втори път манастирът е възобновен. и става негов игумен. Там основава книжовна школа, където обучава ученици не само от България, но и от съседни страни – Сърбия, Влашко, Унгария, за книжовна работа. Разобличава и осъжда различните еретически учения в два противоеретически събора в Търново през 1350 г. и 1360 г. През 1362 г. заминава за Цариград, в манастира „Св. Мамант”, където умира.]]] в Килифаревския манастир. Тук се запознал и с исихазмаИсихазмът е религиозно-философско учение, което проповядват византийските богослови Григорий Синаит и Григорий Палама. Първоначално се смята за ерес, но на църковен събор от 1351 г. в Цариград е утвърдено като официална религия. Стремежът на неговите последователи – исихасти, е към „единение” с Бога и наблюдаване на „божествената светлина” чрез аскетичен живот. Учението е построено на мистична основа, то отклонява вниманието на хората от проблемите на обществения живот, което го прави приемливо за господстващата феодална класа. Един от първите привърженици на исихазма в България е Теодосий Търновски, който бил ученик на Григорий Синаит. За разпространението му по нашите земи допринасят също и Ромил Видински и патриарх Евтимий Търновски..
През 1369 заедно със своя учител заминали за Цариград, където се свързали с най-изявените представители на византийската култура. Прекарал една година в Студийския манастир край византийската столица, който бил известен със своята богата библиотека и книжовни традиции. После заминал за центъра на източното православие и на византийската култура от онова време – Света гораСвета гора, или Атон, е полуостров в Гърция, разположен на източното разклонение на полуостров Халкидики. Вдава се на 50 км в Егейско море. Изграден е от кристалинни шисти и варовици. Там се намира връх Атон с Височина 2033 м. На Атон се намира т.нар. православна монашеска република с 20 укрепени действащи мъжки манастира.. Живял е в един от най-старите светогорски манастири – лаврата „Св. Атанасий”, в чиято богата библиотека се намирали стари славянски ръкописи. Освен това получил достъп и до Зографския манастирЗографският манастир един от най-големите манастири в Света гора (Атон) и единственият днес български там. Основан е в края на IX или началото на Х в. от трима братя българи от Охрид – Аарон, Мойсей и Йоан (Иван). През средните векове българските владетели Иван Асен II (1218–1241), неговите наследници и цар Иван Александър (1331–1371) щедро дарявали манастира.
В днешния си вид манастирът съществува от XVI в., в двора му са изградени две църкви и няколко параклиса. По стените им са изписани образите на много български светци: Иван Рилски, братята Кирил и Методий, техният ученик Наум Охридски и др.
Там се съхранява препис от XV в. на житието на св. Наум Охридски, както и житието на св. Петка от XIV в., оригиналът на Паисиевата „История славянобългарска”, Зографската история и др.. Евтимий Търновски бил заточен за няколко месеца на о. Лемнос заради противопоставянето му на опита на византийския император Йоан V ПалеологЙОАН V ПАЛЕОЛОГ (1341–1391) е византийски император от 1354 г. Развива дипломатическа дейност, като търси помощ срещу турците от балканските държави, Унгария и Рим. Признава върховенството на папата през 1369 г., след преговори с Римската курия. да обедини Източната и Западната християнска църква. След като бил освободен, се завърнал в Търново и се отдал на книжовна дейност в близкия манастир „Св. Троица”.
Организирал т.нар. Търновска книжовна школа, привличайки много ученици.
Нейните традиции оставили трайна следа както в българската, така и в сръбската, румънската и руската средновековна литература. Благодарение на инициативата на Евтимий Търновски се поставя правописна реформа в българския език, чрез възстановяване на буквени знаци въз основа на стария Кирило-Методиев правопис и създаване на правописно единство.
Творчеството на Евтимий Търновски е богато и разнообразно. Той е автор на голям брой жития, по-важните от които са посветени на българи или на личности, свързани с България – св. Иван Рилски, св. Петка Търновска, св. Иларион МъгленскиИЛАРИОН МЪГЛЕНСКИ е български епископ (началото на XII в. – 1164). Роден е в околностите на Охрид и е потомък на знатен византийски род. Епископ (около 1134 – около 1164) на Мъгленската епархия. Води упорита борба срещу богомилите, манихеите и арменците монофизити. Канонизиран е за светец. и др. Той е създател и на редица похвални слова и послания. Избран е за български патриарх около 1375 г., време, изключително тежко за България – навечерието на нейното завладяване от османските нашественици. Развил извънредно активна дейност като предводител на Българската православна църква. Той проповядвал идеята, че страната може да бъде спасена, ако се отстрани съществуващата нравствена поквара сред населението. Борил се за възобновяване на монашеството чрез аскетизма и исихазма, чрез унищожаването на различните еретически движения и пр. При обсадата и завладяването на Търново от турците през 1393 се превърнал в абсолютен водач на народа. Заловен е от турците и заточен в Тракия. Предполага се, че последните години от своя живот Евтимий Търновски е прекарал в Бачковския манастир.
ПАТРИАРХ КИРИЛ (светско име: Константин Марков Константинов) (3.I.1901–7.II.1971)
Патриарх Кирил е виден деец на Българската православна църква и борец за мир, академик. Роден е в София. От 1914 до 1918 г. учил в Софийската семинарияСофийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски” е основната семинария на Българската православна църква. През 1874 г. е основана като Самоковско богословско училище, а по-късно е преместена в София., а след това следвал богословие в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”Софийският университет „Свети Климент Охридски” е първото висше учебно заведение в България. Открит е на 1 октомври 1888 г. по инициативата на И. Шишманов като Висш педагогически курс при Софийската държавна класическа гимназия с историко-филологическо отделение. На 5 януари 1889 г. е преименуван на Висше училище. На 23 януари 1904 г. става Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово”, които за построяването му завещали парцела и голяма сума. От на 4 януари 1905 г. университетът носи името „Свети Климент Охридски”.
С времето се откриват: Физико-математическо отделение (1889–90), Юридически факултет (1892), Медицински факултет (1918), Агрономически факултет (1921), Богословски факултет (1923), Ветеринарен факултет (1923, от 1924 Ветеринарномедицински факултет). След 1949 г. от Агрономическия, Зоотехническия, Лесовъдния, Ветеринарномедицинския, Медицинския и Богословския факултет се обособяват самостоятелни висши учебни заведения. Днес университетът е един от главните центрове за научноизследователска дейност в България.
След международен конкурс централната част на сградата (Ректоратът) е построена през 1925 г., планът е на френския архитект Ж. Бреасон, с преработка от архитект Й. Миланов. През 1941-1985 са пристроени страничните крила по планове на архитект Л. Константинов. Композицията е барокова, планова; интериорът е повлиян от Късния френски ренесанс, главният вход е подчертан със скулптурните фигури на Евлоги и Христо Георгиеви (скулптор К. Шиваров)., в Белград и в Загреб и го завършил в Черновци (дн. в Украйна). През 1927 г. защитил докторат. В периода 1928–1930 г. специализирал философия в Берлин. Още като студент приел монашество. През 1936 г. бил въздигнат за епископ Стобийски, а през 1938 г. бил избран за главен секретар на Светия синод и ръкоположен за пловдивски митрополит. Избран е за патриарх и софийски митрополит при възстановяването на Българската патриаршия (10 май 1953). От 1950 г. е член на Световния съвет на мира и председател на Националния комитет за защита на мира в България от основаването му. Научните интереси на патриарх Кирил са свързани с българската културно-национална и църковна история и най-вече с борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва и изяснява исторически факти, обнародва извори, извлечени от различни чужди архивохранилища. Научните му трудове са значителни по обем и съдържание, написани на основата на огромен документален материал, и имат огромен принос за историята на българската църковно-национална борба. По-важни от тях са „Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820–1906 г.)” (1952), „Съпротивата срещу Берлинския договор – Кресненското въстание” (1955), „Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877–1978 г.” (т. I – 1969, т. II – 1970), „Граф Игнатиев и българският църковен въпрос” (1958), „Екзарх Антим (1816–1888 г.)” (1956), „Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век” (1962), „Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879–1895 г.)” (1968) и др.