Мадарски конник

Мадарският конник се намира в Североизточна България. Разположен е близо до село Мадара, на 20 км от град Шумен. Недалеч се намират и първите две български столици – Плиска и Преслав. Археологическият паметник представлява изсечен в скалите барелеф, разположен на 23 м височина от основата на отвесна скала. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г. Части от релефа са повредени поради действието на ерозионните процеси.

Подобни гравюри на конници и сцени със сходни сюжети са открити в степите на Европа и Азия, по пътя на прабългарите към Балканския полуостров, както и в първите български столици Плиска и Преслав. Жанрът е характерен за примитивното общонародно изкуство на степните тюркски народи. Конкретно в Мадарския конник са смесени две художествени традиции – плоскостното и декоративното изобразяване на животински фигури.

Изображението е с размери 2,60 м височина и 3,10 м широчина и представлява пирамидална композиция от три фигури – конник, куче и лъв. Сцената има представителен характер, като фигурите са представени в движение. На релефа най-силно се откроява мъж, изобразен в естествена големина. Той е представен с несъразмерно къс торс, лявата му ръка е хванала поводите на кон, а дясната е поставена пред гърдите. Подробностите на лицето са заличени. Предполага се, че фигурата изобразява триумфиращ владетел – символ на мощта на Първата българска държава. Композицията включва още орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, лежащ под предните крака на коня. Най-реалистично е представено кучето, тъй като частите на тялото му са съразмерни. Торсът на ездача, главите на коня и на лъва са представени анфас, а лицето на ездача, фигурата на коня и тялото на лъва – в профил. Мадарският конник напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции.

Детайлите на археологичния паметник го датират към началото на VIII в., което подкрепя тезата за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан Тервел (701–721).

Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език, които представляват сведения от българската история. Те са своеобразна скална хроника за събития, свързани с отношенията между България и Византия през XIII–IX в. и управлението на хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг. В тях за първи път от известните досега български паметници се споменава името „българи”.

Паметникът е част от голям античен археологически комплекс, включващ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Вляво от релефа са разположени стъпала, които водят до Мадарското плато, разположено на 431 м височина.

Любопитен факт е, че в близост до Мадарския конник е изложено изображение на релефа в мащаб 1:1, поставено в желязна рамка. Копието на археологичния паметник е изработено от италиански специалисти през 60-те години на миналия век с финансовата помощ на Главно управление „Пътища” за изложение в Париж.


География

Мадара е село в Североизточна България. То се намира в община Шумен, област Шумен. Разположено е на 17 км източно от град Шумен, в подножието на Национален историко-археологически резерват „Мадарски конник”.


Икономика

В Мадара се развива отглеждането на зърнени и технически култури.


История

Първи сведения за съществуването на село Мадара се появяват след превземането на едноименната крепост от османските турци през 1388 г. Името му се открива и в документи, отнасящи се за похода на крал Владислав III Ягело Варненчик срещу османците през 1444 г. Според турски източници то съществува до края на XV в.

През 1903 г. започват проучвания на пещерите в региона, като в периода 1924–1936 г. са открити и проучени основните паметници и Мадарският конник. Намерените в пещерите находки свидетелстват за наличието на живот още от каменномедната епоха (около 5000–4000 пр.Хр.) до XV в. Най-продължително време е бил заселен големият скален навес, намиращ се в близост до Мадарския конник. Там са открити различни материали, статуетки и оброчни плочи, свързани с езическите вярвания.

Сегашното село Мадара е основано от заселници. Първоначално след Освобождението тук се установяват жители на село Кюлевча, последвани през 40-те години на XX век от преселници от Пиринско, а през 50-те години – и от Софийско.


Резерват Мадара

Национален историко-археологичен резерват Мадара се намира на територията на Шуменска област. Тук са открити множество археологически паметници, датиращи от различни епохи – новокаменната епоха, от епохите на траките, римляните и византийците. През цялото Българско средновековие Мадара има значението на голям култов център. Първите научни проучвания на местността започват през XIX в., като през годините тук работят редица учени – Гейза Фехер, Карел Шкорпил, Рафаил Попов и др.

В подножието на скалите са открити останки от тракийско селище, а върху платото – от тракийски могили. Като наследство от римската епоха са се съхранили основите на голяма полска вила (над 2 декара) и части от късно антично селище, унищожено през VI век.

В границите на резервата са намерени и проучени няколко раннохристиянски светилища. Особен интерес представляват много добре съхранените български култови комплекси. Те са изградени под скалния релеф към град Каспичан и в посока на изток към село Кюлевча. Най-голямото от тях представлява постройка, разположена на площ от около 100 квадратни метра. Светилището е изградено около скален къс, свързан най-вероятно с обожествяването му. Стените са запазени до над 2 метра височина.

Внушителна и живописна е Голямата пещера, представляваща голям навес с височина около 30 м. Тя е обитавана още през енеолита, но в нея са открити останки от всички исторически епохи. Голямата пещера представлява своеобразен център на резервата. В близост се намира Малката пещера. И в двете природни образувания е намирало подслон най-древното население на Балканите. Древните траки първи превръщат Мадарската Голяма пещера в светилище. Тук са открити оброчни плочки на Богинята-майка Бендида, на Трите нимфи и на Асклепий. Особен интерес представлява фрагмент от мраморен къс със зодиакалните знаци. Той е доказателство, че в скалния храм е имало прорицател гадател, какъвто се смята, че е имало в по-големите тракийски светилища. Поради граничното си разположение родопските светилища са посещавани от гърци и римляни.

Няколко големи християнски постройки са изградени и по време на управлението на цар Борис.

В подножието на скалата, в близост до Голямата пещера, в миналото е изграден и манастирски параклис. Силно заметресение през XIV в. го разрушава и затрупва единствения вход към крепостта, разположена на скалното плато. Крепостта е изградена през Късната античност, като през годините в нейното изграждане участват римляни, българи и византийци. Тя просъществува през Първата и Втората българска държава.

В землището през XIV–XV век е изграден и скален манастир с около десет скални килии. Повечето от тях са разположени на височина до 50 м източно от Мадарския релеф и Голямата пещера. Това е един от най-значителните български скални манастирски комплекси, обитаван в продължение на повече от два века.

В местността Кирека на около 3 километра от Мадарския релеф е открита и проучена скална раннохристиянска гробница. Тя представлява интерес, тъй като е изцяло вкопана в скалния отвес и носи всички белези на трако-римските некрополни съоръжения от VI–V век. От двете й страни в скалата са издълбани урни. Една от тях е с канал за отичане, използван най-вероятно и за събиране на сакрална течност. Входът е украсен с плитък, но богато фрагментиран кръст с големина над 1 метър. Жлебовете на входа са доказателство, че е бил затварян с масивна врата и е бил използван продължително време. Някои учени изказват предположението, че това е гробницата на цар Борис Михаил, пребивавал известно време в близкия манастир.

В Мадарско плато са установени 160 вида птици, от които 36 са включени в Червената книга на България, а 69 са от европейско значение. Платото е едно от петте най-важни места в страната за опазването на египетския лешояд, средния пъстър кълвач, градинската овесарка, орела змияр, белоопашатия мишелов, скалния и малкия орел.


Полезна информация

Мадарският конник е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Лятно работно време на археологическия резерват: 8,00–19,00 ч.; зимно работно време: 8,00–16,00 ч.