Габрово

Габрово е град в Централна България. Намира се на 390 м надморска височина в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина. Разположен е в близост до Трявна (18 км), Дряново (20 км) и Севлиево (27 км). Отстои на 220 км североизточно от София, 274 км югозападно от Варна, 46 км югоизточно от Велико Търново, на 234 км от Бургас. В непосредствена близост до града се намира географският център на България – курортът Узана.

Габрово е известен още като най-дългия град в България. С дължина около 25 километра и ширина на места само около 1 километър, той се разпростира по поречието на река ЯнтраРека в Северна България, десен приток на Дунав.

. Оттук минава една от най-важните пътни връзки, пресичаща България в направление Север–Юг, която представлява част от трансевропейския транспортен коридор № 9 (Хелзинки–Санкт Петербург–Киев–Букурещ–Русе–Велико Търново–Габрово–Стара Загора–Димитровград, с отклонения към Гърция и Турция).

Климатът е умереноконтинентален.

Габрово е член на Фондацията на европейските карнавални градове. Той е световна столица на хумора и сатирата. В България е известен с шегите, котките без опашки и пестеливостта на габровци.

Хумористичната столица на България има аналог и в Космоса. Това е планетата Габрово, открита на 1 април 1976 г. и носеща името на града, чиито фолклорен хумор и традиции го правят толкова интересен и уникален.


История

Габрово възниква през Средновековието като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. Една от легендите разказва, че по тези места край р. Янтра се заселва млад ковач на име Рачо. Той подковавал конете на керваните, които отивали или се връщали от планината. Постепенно край неговия дом се заселили и други хора, умеещи да шият дрехи, да приготвят вкусни ястия, да поправят каруци и да обработват кожи. Тъй като край огнището на ковача се извисявал огромен габър, нарекли селището Габрово. Така според легендата Рачо Ковача слага началото на селището, а габърът дава името му.

В края на XII век, поради близостта със столицата на българската държава Търново, тук се развиват занаятите и търговията. Процъфтяват производства, свързани с опазването на проходите през Балкана – ковачество, оръжейничество и др. Селището е споменато за първи път с името Габрува през XV в., а с днешното – Габрово, се появява в писмени документи от XVII век.

В годините на османското владичество Габрово се развива като голям занаятчийски и търговски център. През XIX век тук се практикуват 26 занаята – ковачество (налбантство), ножарство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и др. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, а и извън нея. Първата текстилна фабрика (1882) е открита от Иван К. Калпазанов.

Икономическият възход и националното пробуждане са причина още през 1835 г. тук да се открие първото българско светско училище. През 1872 г. то прераства в средно училище, а от 1889 г. – в Априловска гимназия, носеща името на основателя си – Васил АприловАПРИЛОВ, Васил Евстатиев (1789-1847). Възрожденски просветен и книжовен деец. Той предлага за основа на литературния език да се вземе източнобългарското наречие. Настоява за въвеждането на българския език в църковното богослужение и за замяната на гръцките свещеници с български. Автор е на редица трудове и статии, по-важни от които са: "Българските книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука?" (1841), "Денница на новобългарското образование" (1841) и "Допълнение към книгата: "Денница на новобългарското образование" (1842).. Строят се красиви възрожденски къщи, църкви, мостове, чешми, часовникова кула.

През 1860 г. Габрово е обявен за град.

Жителите на града взимат дейно участие във въстанието на Капитан дядо НиколаФИЛИПОВСКИ, Никола (Дядо Никола, Капитан Никола) (ок. 1800 или 1816-56). Български революционер. Участва в подготовката на Браилския бунт през 1843 и в румънската революция през 1848. Води агитация за въстание, т.нар. Дядониколово въстание. На 31 юли 1856 въпреки провала на заговора се явява в Лясковския манастир и с малка чета се отправя към Габрово. По пътя в сражение с турците е убит. през 1856 г., в Търновското въстание от 1862 г., в четите на Хаджи ДимитърХАДЖИ ДИМИТЪР (Димитър Николов Асенов) (1840-68). Български революционер. Байрактар (1862) на четата на Г. Трънкин и П. Хитов. През 1864 води самостоятелна чета, а през 1866 е хайдутин заедно с Ж. Чернев и Стефан Караджа. От 1865 е емигрант в Румъния. Заедно със Стефан Караджа през 1868 организира и предвожда чета. След битката в местността Канлъдере (при с. Вишовград, Търновско) се оттегля с останалите четници в Стара планина. Убит (18 юли) в сражение на връх Бузлуджа. На Хаджи Димитър са посветени народни песни и произведения на литературата и изобразителното изкуство. и Стефан КараджаСТЕФАН КАРАДЖА (Стефан Тодоров Димов) (1840-68). Български революционер, войвода. Участник в I българска легия в Белград (1862). През 1864-66 обикаля с малка чета из Стара планина. През 1867 участва в Румъния в организирането на чети за България и в създаването на II българска легия в Белград. Заедно с Хаджи Димитър организира и предвожда чета, която на 6 юли 1868 преминава Дунав при с. Вардим, Търновско, и се отправя към Стара планина. Открита и нападната от потеря и редовна турска войска. Тежко ранен в сражение в местността Канлъдере (при с. Вишовград, Търновско). Заловен и обесен полумъртъв в Русе. (1868), на Христо БотевБОТЕВ, Христо (Христо Ботйов Петков) (1847/1848–1876). Български революционер, национален герой, поет и публицист. (1876), на Цанко ДюстабановДЮСТАБАНОВ, Цанко Христов (1844-1876). Деец на национално-революционното движение. През 1872-1873 учил в Робърт колеж в Цариград. Макар и да не бил привърженик на революционния път в националноосвободителната борба, постепенно се включил в обществено-политическия живот на родния си град. Включил се в местния революционен комитет и като негов член разгърнал широка дейност в подготовката на Априлското въстание 1876. След избухването на въстанието възглавил въстаническа чета и водил сражения с турски потери при Батошево, Кръвеник, Ново село. Ранен тежко, бил заловен, осъден на смърт и обесен в Търново (дн. Велико Търново). (1876 г. – изцяло формирана в Габрово). През 1868 г. Левски създава тук революционен комитет.

И след Освобождението Габрово продължава да се развива като текстилен център на България.

В Габрово е построена първата ученическа библиотека през 1840 г. Тук светва първата електрическа крушка в България. Първото изпълнение на химна „Мила Родино” В основата му е песента „Горда Стара планина“ от Ц. Радославов (1885). След хармонизация от Добри Христов и обработка от Б. Тричков е наречена „Мила Родино“. Текстът е преработен от Д. Методиев и Г. Джагаров, мелодията – от Ф. Кутев и А. Райчев. Одобрен с указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964. Текстът е променен с конституцията от 1991.

ХИМН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край.

Паднаха борци безчет

за народа наш любим,

майко, дай ни мъжка сила

пътя им да продължим.

е в Априловската гимназия. Първото дружество на Червения кръст е основано на 1 ноември 1883 г. в града. Първата съвременна концертна зала е открита тук на 21 октомври 1962 г., а първата метеорологична станция – на 1 януари 1887 г.

Градът е родно място на Васил Априлов, Цанко Дюстабанов, Поп ХаритонПОП ХАРИТОН (Харитон Станчев Халачев) (1835–1876). Български революционер, свещеник. След неуспеха на Старозагорското въстание (1875) емигрира в Румъния. В началото на 1876 г. се завръща в България във връзка с подготовката на Априлското въстание. Войвода на чета., композитора Емануил МаноловМАНОЛОВ, Емануил Иванов (1860-1902). Български композитор. Основоположник на българското професионално музикално творчество. Създава китки за духов оркестър, хорови песни, първата българска опера "Сиромахкиня" (1899). В произведенията му е отразена интонационната атмосфера на музикалния живот в българския град в края на XIX и нач. на XX в., писателя Ран БосилекРАН БОСИЛЕК (псевдоним на Генчо Станчев Негенцов) (1886-1958). Български детски поет и белетрист, преводач. Брат на Н. Негенцов и на Х. Негенцов. Ярък самобитен творец, който познава до тънкост детската природа. Стихотворения – сборник "Чик-чирик", приказки в духа на народното творчество – "Косе Босе", "Неродена мома", разкази с хумористични сюжети и ситуации в римувана и ритмувана проза (за пръв път в българската литература) – "Патиланско царство". Преразказва чуждестранни народни приказки с демократични и хуманистични идеи. Един от най-добрите български преводачи на световната литературна класика за деца. и много други бележити българи.


Места за посещение

Една от най-популярните забележителности в Габрово е Домът на хумора и сатирата. Открит е на 1 април 1972 г. Творби на автори от 153 държави са изложени в 10 зали на площ от 8000 кв. м. Основната му цел е да бъде показана истинската величина на хумора като художествена ценност за морално и естетическо въздействие. Извор за постигането й е богатото културно наследство на фолклорния хумор.

Домът е международен културен център, в който не само се увековечават прочутите габровски анекдоти, но се показват образци на съвременното хумористично и сатирично изкуство от цял свят. Формирани са следните секции: карикатура, скулптура, живопис, литература, етнография и фолклор, кино, театър, фотография, музика, библиография. Тук се извършват различни дейности: събират се образци на хумора и сатирата от четирите края на света; организират се международни хумористични изяви, поощряват се млади и утвърдени художници да създават хумористично творчество; популяризира се хумористичното изкуство; издават се албуми и сборници с визуален и словесен хумор; предлагат се образователни програми за малки и големи деца; осъществява се сътрудничество със сродни институти по света.

Две от изложбите, които представляват особен интерес, са „Грехът” и „Раят”. „Раят” е артистична изложба на библейска тематика. На фона на райската градина с ябълковото дърво и змията, на посетителите се предлага нов прочит на библейската притча за първите хора. Основни акценти в тази експозиция са 8-те ръчно тъкани гоблена на тема „Адам и Ева – габровци”. Те са изработени по проект на художника карикатурист Борис Димовски. Адам и Ева носят отличителните черти на характерната за габровеца пестеливост, находчивост, изобретателност. Ябълките и змията от райската градина са направени от тях на консерви, а ябълковото дърво е насечено за огрев през зимата. „Грехът” е изложба, в която са представени сатирични мотиви в българската стенопис от Възраждането. Тя включва 46 копия на стенописи от български църкви и манастири – изработени от колективни реставратори под научното ръководство на проф. Асен Василев. Сатиричните мотиви в стенописите от Българското възраждане са вплетени в сюжети с религиозна тематика.

Мотото на Дома на хумора и сатирата е „Светът е оцелял, защото се е смял”. Архитектурата на сградата напълно му кореспондира. На входа са разположени фигурите на Дон Кихот и Санчо Панса, сътворени „по габровски” – от метални отпадъци. Пред сградата вечният Чарли Чаплин „гледа” иронично на света в четирите му посоки, а Хитър Петър е възседнал магарето си наобратно и се „подсмихва”.

Тук могат да се закупят и уникални по рода си сувенири: чаша за неканени гости (назъбена по краищата), чаша за мъже с мустаци (леко издълбана от едната страна, за да не се цапат мустаците), габровска халба за бира (голяма, но с малко дъно).

Домът е един от главните организатори на националния фестивал на хумора и сатирата, който се провежда в Габрово на всеки две години през втората половина на месец май.

Габрово е известен още с множеството каменни мостове, пресичащи града. Построен от майстор Минчо Стоянов през 1855 г., Баевият мост е един от шедьоврите на българската национална архитектура. Обявен за паметник на културата, мостът е реставриран през 1968 г. и превърнат в пешеходна зона. В непосредствена близост през 1967 г. е изграден и новият Баев мост, който да поема автомобилния поток. Ансамбълът Баев мост прославя участието на габровци в Априлското въстание Най-голямото българско въстание срещу турското владичество през епохата на Възраждането.от 1876 г. и приноса им за светското новобългарско образование от 1835 г. Скулптурните композиции „Априлци” и „Наука”, както и фигурата на „Ранения въстаник” са дело на творческия колектив проф. Илия Илиев, Димитър Димитров, Борис Гондов.

На моста „Игото” е разположена интересна скулптурна композиция от 4 фигури – творби на великия български скулптор Любомир Далчев от 1936 г. Те са: фигурата на Рачо Ковача, основателя на Габрово, фигурата на ревящ лъв, символ на разбунтувалия се срещу робството възроден български дух; фигурата на окованата във вериги майка България и фигурата на българина, успял да разкъса оковите на робството. Паметникът на Рачо Ковача представлява внушителна бронзова фигура, която се издига върху скала.

Мостът зад театъра е построен над мястото, където река Синкевица се влива в река Янтра. Високо на колоните му от бял врачански камък са разположени четири лъва. Всеки от тях държи по един от символите на града. Знакът на водата със задвижваното от нея водно колело е дублиран, за да бъдат равнопочетени двете реки. Другите два символа са наковалнята на Рачо Ковача и книгата, която е свързана с идеята, че Габрово е люлка на българското образование.

На Моста на изкуствата Величко Минеков през 1956 г. извайва 4 скулптури от бял камък: музата на музиката Евтерпа; актьор с маска в ръка – символ на драматичното изкуство; две Терпсихори, превъплътени в български девойки, играещи ръченица; четвъртата фигура олицетворява плодородието.

Горнокрайският мост се намира в центъра на града. Името и мястото му са свързани с някогашния горен край на селището.

Шиваровият мост е построен през 1967 г. Той води към стадион „Христо Ботев” и е оформен като мост на спортовете.

Като голям културен център днес в Габрово има 3 професионални театъра: драматичният театър „Рачо Стоянов”, кукленият театър и експериментално сатирично-вариететен театър.

Живописната църква „Успение Богородично” е построена в центъра на Габрово през 1865 г. от тревненския майстор уста Генчо Кръстев. Изградена от камък, величествената сграда с кула и камбанария е един от най-хубавите архитектурни паметници в града. Резбованият й иконостас е сред шедьоврите на българското възрожденско изкуство.

Един от символите на Габрово е Часовниковата кула (1835), разположена в центъра на града и извисяваща се на 28 метра височина. Часовниковият й механизъм е ръчно изработен от местния майстор Иван Сахатчията. Камбаната на величествената кула е произведена във Виена. Циферблатът и стрелките са монтирани едва след Освобождението.

Интерес представляват също така калдъръмената улица „Опълченска” и старата търговска улица „Радецки”. Априловата чешма, изградена през 1762 г. от Кръстьо Априлов, сродник на В. Априлов, прави впечатление с интересна украса. В Художествената галерия „Христо Цокев” гостите на града могат да разгледат колекция от българско и чуждестранно изкуство.

Други обекти с културно-историческо значение са историческият музей, музеят на образованието и първата гимназия в България.

Исторически музей – Габрово, представя две постоянни експозиции „Дечкова къща – Къщата на спомените” и „Габрово и габровци”. Началото му се поставя с първата историческа сбирка в Априловската гимназия от 1883 година.

В Дечковата къща е пресъздаден градският бит на хората от XIX в. Тя е построена през 1835 г. Първоначално в нея се помещава Габровското девическо училище, после – кметството, лечебница, а днес – музейна експозиция „Къщата на спомените”, представяща градския бит от края на XIX и началото на XX век. По време на Руско-турската война къщата се ползва като болница за бежанците. Сградата е реставрирана при спазване на старите строителни традиции. Стаите са възстановени с автентични мебели, тъкани, завеси, картини, огледала, часовници. Газените лампи, сребърните и кристалните сервизи от представляваната епоха принадлежат на стари габровски фамилии и административни учреждения.

В постоянна експозиция „Габрово и габровци” са представени колекции от монети, градски и традиционни облекла, „Царска стая” и археологически находки. Богатите колекции на Историческия музей включват експонати от епохата на палеолита, късноантичната цивилизация по тези земи (ІV–VІ в. пр.Хр.), Първата и Втората българска държава, Възраждането, индустриалният подем на Габрово до днес. Тук се съхранява единственият по рода си печат, състоящ се от 4 отделни части. Всяка четвъртинка се е пазела от различен човек сред първенците на града и когато трябвало да се подпише важен за цялото общество документ, това не е било възможно без общото съгласие. Уникални са и знамената, на които са извезани символите на големите габровски фабрики. На тях задължително е изписан и девизът на предприятието. В Историческия музей на Габрово се съхраняват първата българска банкнота със сериен №000001 от 1881 г., една от трите златни монети на Филип МакедонскиФИЛИП II МАКЕДОНСКИ (ок. 382-336 пр. Хр.). Цар на Древна Македония от 359 пр. Хр. Баща на Александър III Македонски. Превръща Македония в централизирана държава (359 пр. Хр.). През 359-336 пр. Хр. завладява Халкидики, Тракия, Тесалия, Фокида. След битката при Херонея (338 пр. Хр.) установява хегемония над Гърция. Убит по време на подготовка за война. от ІІІ в пр.Хр. и най-добре запазената в България хълчата ризница от ІХ в.

Националният музей на образованието и Априловската гимназия също са забележителности, предизвикващи интерес. В гимназията са учили много известни българи – Алеко КонстантиновКОНСТАНТИНОВ, Алеко Иваницов (псевдоним: Щастливеца) (1863-97). Български белетрист и фейлетонист. Съдия, прокурор и адвокат в София. Член на Демократическата партия, русофил, противник на политиката на Фердинанд I и С. Стамболов. Убит от стамболовисти. Константинов е най-яркият и най-последователният представител на критическия реализъм в българската литература през 90-те г. на XIX в. Творчеството му е злободневно, отразява обществено-политическата действителност. Сатирата му се ражда от спонтанния хуманистичен протест срещу експлоатацията и автоматизирането на човека – пътепис "До Чикаго и назад". В "Бай Ганю" създава най-известния сатиричен образ в българската литература, обобщение на парвенюшката буржоазия през първите десетилетия след Освобождението. Фейлетони, пътеписи. Превежда художествени творби от руски и френски език. Основоположник на организирания туризъм в България., Емануил Манолов и др. Тя е построена от уста Генчо Кънев по инициатива и със средства на богатия търговец, просветител и книжовник Васил Априлов. Основният й камък се полага през 1851 година, а през 1873 г. е окончателно завършена. Обявена е за паметник на културата от национално значение.

Паметникът на Васил Априлов е разположен пред Националната Априловска гимназия. Открит е през 1935 година, като негов автор е Кирил Тодоров. Гробът на идеолога на новобългарското образование се намира в двора на гимназията.

Националният музей на образованието – Габрово, е научен и културно-просветен институт, който има за цел да издирва, събира, изследва и съхранява писмени и веществени паметници на българското образование и да показва неговото развитие. Музеят е открит на 1.01.1973 г. и се помещава в източната част на Априловската гимназия. Фондът му наброява над 60 000 архивни единици. В него функционират фотолаборатория, аудиовизуално студио, видеозала, които пресъздават развитието на образованието от епохата на Възраждането до наши дни.

Жителите на Габрово са създали свой шеговит списък от „забележителности”, който включва: Паметник в реката – паметник на Рачо Ковача на остров в река Янтра, Кораб в гората – постройката на болница за белодробни заболявания има формата на кораб. Намира се на брега на р. Янтра в гориста местност, габровци я наричат „Парахода”. Дърво насред пътя – столетно дърво в близост до паметника на Рачо Ковача. Стълба за никъде – стъпала сред дърветата (в близост до Дома на културата). Планета Габрово (Астероид 2206 – Габрово). 3 жени под водата – композиция от три голи, къпещи се жени, държащи риба в шадравана пред хотел „Янтра”. Конниците, които са на покрива на Дома на културата.


Културен календар

• 1 април – Ден на хумора и рожден ден на Планета Габрово.

• Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата (МБХСИ) – третата събота на май, всяка нечетна година.

• Национална среща-наддумване „Благолаж” – третата неделя на май, всяка нечетна година.

• Диксиленд парад – май, всяка година.

• Детски мини Карнавал – третата събота на май, всяка година.

• Международен панаир на народните занаяти – началото на септември, всяка година.

• Всяка година през август в Габрово се провежда Балкански младежки фестивал „Младостта на Балканите”, а в края на септември–началото на октомври градът е домакин на Дни на камерната музика.

• Може би най-атрактивното време в годината за Габрово е пролетта или по-точно месец май, когато е габровският карнавал. Той е кулминация на усмихнатите празници. В основата му са вплетени старите традиции – габровската Олелийня и маскените балове на гилдиите от 20-те години на ХХ век. Олелийнята е отлично съчетание на европейското и местното начало: свързана е със седмицата между Месни и Сирни заговезни. Карнавалът на хумора, подобно на западноевропейските, има своя емблема – карнавалното шествие се води от „жив” Рачо Ковача. Има церемония по отрязване на опашката на гигантска бутафорна котка.


Околности

На 2 км източно от града се намира средновековната крепост „Градище”, съществувала до XI–ХІІ век. Развалините са останки от огромен комплекс, построен между IV–V век, за да охранява входа към Шипченския проход. Паркът „Градище” е разположен високо над града сред зеленината на боровата гора и е чудесно място за разходки и семейни излети. При ясно време се виждат отвесните скали на Витата стена и дори старопланинският първенец връх Ботев. Желаещите могат да посетят планетариума и зоологическата градина.

На 4 км от Етъра и на 12 км югоизточно от Габрово в склоновете на Стара планина, по горното течение на река Янтра се намира Соколският манастир „Успение Богородично”. Той е основан през 1833 г. от архимандрит Йосиф, който построява малка дървена църква, съборена на следващата година. Скоро след това на същото място със средствата и помощта на селяните от съседните села Етъра и Нова махала е издигната днешната голяма църква – забележителен паметник на българската възрожденска архитектура. През 1862 година поп Павел Зограф и синът му Никола от село Шипка, Казанлъшко, украсяват със стенописи наосаГлавно помещение в храма, предназначено за богомолците.  на църквата и обширната й нартикаПреддверие, входна част в християнската църква. . По-късно манастирът се превръща в образователен център, където преподава Неофит БозвелиНЕОФИТ БОЗВЕЛИ (ок. 1785-1848). Деец и водач на църковнонационалните борби до средата на 40-те години на ХІХ в. Роден в гр. Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир. Учител и книжовник, автор на учебници. През 1839 г. е предложен за Търновски митрополит, но след отказа на Патриаршията застава начело на борбата за възстановяване на независимата българска църква. През 1844-1845 г. изготвя първите програмни документи на църковното движение и превръща Цариград в ръководен център на борбата. Най-близък негов помощник е Иларион Макариополски. На два пъти го заточават, като по време на второто заточение умира.. Соколовският манастир е средище на националноосвободителните борби. На 31.07.1856 г. в него се установява четата на Капитан дядо НиколаФИЛИПОВСКИ, Никола (Дядо Никола, Капитан Никола) (ок. 1800 или 1816-56). Български революционер. Участва в подготовката на Браилския бунт през 1843 и в румънската революция през 1848. Води агитация за въстание, т.нар. Дядониколово въстание. На 31 юли 1856 въпреки провала на заговора се явява в Лясковския манастир и с малка чета се отправя към Габрово. По пътя в сражение с турците е убит. с намерение да го превърне в център на въстанието, а по време на Априлското въстание, на 1.05.1876 г., тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил ЛевскиЛЕВСКИ, Васил (истинско име: Васил Иванов Кунчев), Дякона, Апостола (1837-1873). Идеолог на българската националноосвободителна революция, създател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). През 1858 става монах под името Игнатий. Участва в I българска легия (1862). Учител (1864-67) във Войнягово, Карловско, и Еникьой, Добруджа; знаменосец (1867) в четата на П. Хитов. През есента на 1867 и пролетта на 1868 е в Белград във II българска легия. С помощта на "Българско общество" предприема 2 обиколки из България – 1 дек. 1868 – февр. 1869 и май-авг. 1869. Основава първите революционни комитети. През 1870-72 изгражда Вътрешната революционна организация с ръководен център Привременно правителство в Ловеч. В проектоустава (1871) определя основната цел на освободителната борба: "с една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)…". На общо събрание на БРЦК (1872) в Букурещ Левски е утвърден за главен апостол в България. Получава специално "упълномощие", напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност. От 1871 негови помощници са А. Кънчев и Д. Общи. Преустройството на Вътрешната революционна организация и създаването на революционни окръжни комитети в България са спрени от Арабаконашкия обир на турската поща (22 септ. 1872) начело с Д. Общи. Разкритията и арестите стават причина за отказа на Левски да изпълни нареждането на Л. Каравелов за незабавно обявяване на въстание в България. На път за Румъния минава през Ловеч, за да прибере архива на комитета. Остава да пренощува в ханчето на Х. Цонев Латинеца в с. Къкрина, Ловешко, където е заловен от турската полиция. Изправен пред специален съд, Левски се стреми да запази революционната организация. Осъден на смърт и обесен. също е намирал подслон тук. По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат във военна болница. Малка музейна експозиция пази реликви от борбата за освобождение. Старинни икони, изографисани от Захарий ЗографЗАХАРИЙ ЗОГРАФ (Захарий Христович Димитров) (1810-1853). Български възрожденски живописец и общественик, родоначалник на светската живопис в България, представител на Самоковската художествена школа. Син на Х. Димитров, брат на Димитър Зограф. Учи при Неофит Рилски. Създава стенописи, икони, портрети и пейзажи. Служи си с нови живописни похвати, внася реалистични елементи в църковната живопис. Чувството за човешко достойнство и самосъзнанието му на творец и българин проличават в много автопортрети. Подписва много от произведенията си, като в сигнатурите подчертава и българския си произход. Работи стенописи в Бачковския, Рилския, Троянския, Преображенския манастир, в нартиката на Великата лавра "Свети Атанасий" в Света гора (полуостров Атон) и др. Изписва много ктиторски образи. Създава кавалетни портрети (Автопортрет, "Неофит Рилски", "Х. Зографска" и др.) и рисунки от натура, ратува за откриване на български училища, за български печат и книги, за българско слово в църквата., допълват експозицията на музея. Особен интерес представлява каменната чешма със соколите, направена от майстор Колю Фичето.

„Люляците” е климатичен курорт на 15 км западно от Габрово, известен с благотворното си влияние върху редица заболявания – алергии, хипертония, хронични заболявания на дихателните пътища и др. Разположен е сред планината, на 840 м надморска височина. Намира се на възвишение с величествени отвесни скали, обрасли с люлякови храсти. Курортът предлага добри възможности за целогодишен отдих и профилактика.

На 22 км югозападно от града е разположена високопланинската курортна местност Узана. Тук е географският център на България. Намира се на 1120 м надморска височина, което спомага развитието на зимните спортове. Наличието на развита инфраструктура, влекове и хотели превръща Узана в атрактивна туристическа дестинация. Тук има всички условия за летен и зимен туризъм – оборудвани ски писти, условия за конен спорт, туризъм, алпинизъм и др.

Историческият Шипченски проход е на 21км южно от Габрово.

Историческият връх Бузлуджа се намира на 12 км източно от прохода.

Архитектурно-етнографският резерват Боженци е разположен на 16 км източно от Габрово. Той е селище с 600-годишна история. Боженските майстори строители от времето на османското владичество, създават тук едни от най-живописните архитектурни ансамбли от епохата на Възраждането. Къщите имат каменни приземия и покриви от тежки каменни плочи. Снежнобелите фасади с дървени первази и откритите чардаци с резбовани колони и капители оставят незабравимо впечатление у посетителите. Боженци предлага отлични възможности за индивидуален и семеен туризъм.

През 2002 г. е създаден природен парк „Българка”, който съхранява и поддържа растителния и животинския свят на Габрово. В парка има повече от 1300 растителни вида, като 32 от тях са включени в Червената книга на България. Над 70 % от лековитите билки в страната могат да бъдат открити тук. Голямо е и животинското разнообразие, като в него се включват видове като орел, скална яребица, малък ястреб, черен кълвач, бекас, белка, мечка, видра, елен, сърна и др.


Полезна информация

Дом на хумора и сатирата

Ул. „Брянска” 64

Тел. +359 66/27 228



Исторически музей, устроен в Дечковата къща


Работно време:

9,00–17,00 ч.

Почивни дни:неделя и понеделник

Тел. +359 66/25 218

Музей на образованието, помещаващ се в сградата на Априловската гимназия

Ул. „Априловска” 15

Работно време:

9,00–18,00

Почивни дни: неделя

Тел. +359 66/24 071, 25 218

Драматичен театър „Рачо Стоянов”

Ул. „Тимок” 2

Тел. +359 66/26 722

Куклен театър

Ул. „Кирил и Методий” 11

Тел. +359 66/29 051

Експериментален сатирично-вариететен театър

Ул. „Брянска” 64

Тел. +359 66/26 594

Художествената галерия „Христо Цокев”

Ул. „Кирил и Методий” 10

Тел. +359 66/23 381

Всички автобуси от Габрово за Казанлък спират на Шипченския проход.

До Бузлуджа няма редовен транспорт.

Етъра

Работно време:

май–септември 8,30–18,00 ч.

октомври–април 9,00–16,30 ч.

Тел.: +359 66/ 45 479, 43 356


Васил Априлов

АПРИЛОВ, Васил Евстатиев (21.VII. 1789 – 2.Х.1847)

Възрожденски просветен и книжовен деец. Роден в Габрово в семейството на богат търговец. Още 11-годишен напуснал родния си град и заминал при братята си в Москва, които се занимавали там с търговия. Отначало учил в гръцко училище, а след това – в немска гимназия в Брашов (Румъния), в която получил солидно класическо и хуманитарно образование. През 1807–1809 следвал медицина във Виена, но поради заболяване бил принуден да прекъсне. Към 1811 Априлов отишъл в Одеса и станал търговец. Бидейки в плен на елинската култура и възпитание, той отначало подпомагал Гръцкото възраждане. Твърде скоро обаче се посветил на просветното и културното издигане на българския народ. За промяната на неговото национално самосъзнание голяма роля изиграл трудът на видния руски славист Ю. И. Венелин „Старите и сегашни българи”. На 2 януари 1835 г. в Габрово е открито първото взаимно училище. Инициативата принадлежи на Васил Априлов и други влиятелни търговски фамилии от Габрово. С помощта на търновския митрополит Иларион Критски за учител е избран Неофит Рилски, който предварително е изпратен във Влашко, за да усвои взаимоучителния метод. Взаимните училища са нов етап в развитието на просветното движение. По своя характер тези училища са светски, като преподаването се извършва на говорим български език. По негово настояване български младежи били изпращани да се учат в Русия. Априлов е един от първите книжовници, които осъзнават необходимостта от създаване на единен български език. Той предлага за основа на литературния език да се вземе източнобългарското наречие. Настоява за въвеждането на българския език в църковното богослужение и за замяната на гръцките свещеници с български. Автор е на редица трудове и статии, по-важни от които са: „Българските книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука?” (1841), „Денница на новобългарското образование” (1841) и „Допълнение към книгата: Денница на новобългарското образование” (1842).