География
До 1934 г. е наричан също и Татар Пазарджик. Пазарджик е областен град в Южна България, център е на община с 32 съставни селища.
Градът е разположен в Пазарджишко-Пловдивското поле и се намира в най-западната част на Горнотракийската низина, на 205 м надморска височина. Отстои на 109 км югоизточно от София и на 36 км северозападно от Пловдив. Първоначално градът е бил разположен на левия бряг на р. Марица. Днес Пазарджик се простира и по десния й бряг. В реката близо до града се вливат Луда Яна и Чепинската река. Бреговете в тази част на Марица се състоят главно от алувиални почви, които се характеризират с висока плодородност.
Климат
Климатът в региона е преходноконтинентален, характеризиращ се с летни засухи. Влияние оказват умереноконтиненталният климат на Дунавската равнина и преходносредиземноморският на Югоизточна България. Средната януарска температура на Пазарджик е положителна благодарение на заслона, който прави Стара планина и влиянието на Средиземно море.
Лятото е дълго и топло, често продължителността му е от април до октомври. Пролетта позволява ранно засаждане на летните култури, а късната есен благоприятства отглеждането на грозде, тютюн, ориз, памук и др.
Пазарджик се намира под влажна сянка, годишната сума на валежите е едва 515 мм. Стара планина и Средна гора възпрепятстват свободното проникване на циклоналните ветрове от север и северозапад, а Родопите – на южните средиземноморски валежи.
Икономика
В района на Пазарджик са открити селища и могили, които свидетелстват за човешко присъствие от новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха.
Градът е основан през първата четвърт на XV в. Оформя се като търговско средище на международния път, свързващ Европа с Мала Азия. Век по-късно става център на отделна административна единица – каза, и запазва този статут до Освобождението.
Първите жители на Пазарджик са група татари, които охранявали проходите. Те произхождали от акерманските татари, изпратени от султан [[[Баязид II::: да пазят Момина клисура. Оттук произлиза и първото име на града – Татар Пазарджик. От тюркско-персийски „Пазарджик” означава малък пазар.
Първоначално градът се развива в северна посока, около мястото, където през 1540 г. е построена „Ески джамия” – Старата джамия. По-късно са изградени още 18 мюсюлмански храма. Днес от тях е запазена единствено „Куршум джамия”, тази с най-високото минаре.
През втората половина на XVI в. Пазарджик се разширява в западна посока поради нарастващото българско население. Така се създава първата българска махала — Вароша.
По-късно – XVІІ и XVІІІ в., географското разположение на Пазарджик го превръща в пристанище-склад на р. Марица. Реката е използвана за превоз на различни стоки – зърнени храни, ориз, вино, дървен материал, както в страната, така и за Одрин и Цариград.
През XVІІІ и началото на XIX в. Пазарджик се оформя като духовно средище на българщината. Епископ Дионисий Агатоникийски със собствени средства построява сграда и открива обществено килийно училище. След малко повече от двайсет години, през 1845 г., се поставя началото на новобългарското светско училище в Пазарджик, а след още три години е открито и девическо. Жителите водят енергична борба за църковна независимост и през 1859 г. отхвърлят властта на гръцката патриаршия.
През 1862 г. в Пазарджик се основава читалище „Виделина”, осем години след това – и женско ученолюбиво дружество „Просвета”. В периода 1874–1876 г. Константин Величков съвместно с Иван Войводов ръководят театрална трупа, като поставят пиесите „Иванко” от Васил Друмев и „Разбойници” от Фридрих Шилер.
През 1865 г. в Пазарджик живеят близо 25 000 души, от които българското население надвишава 2 пъти турското. Градът се споменава от пътешественици като търговско и транспортно средище, голямо, богато и оживено селище. През първата половина на XIX в. занаятчийското и търговското население съставлявало 70% от жителите на града. След Освобождението занаятчийството запада. Градът започва да се развива като търговски и транспортен център на богат селскостопански район. Фабричната индустрия се заражда в края на века – построени са оризарна, мелница за брашно и работилница за обработка на тютюн за износ.
По време на Възраждането са построени голям брой възрожденски къщи с архитектура, сходна на пловдивската.
Пазарджик е освободен от турско робство на 14 януари 1878 г. от войските на ген. Гурко.
До 1900 г. градът е център на Татарпазарджишкото окръжие. Към него принадлежат Пазарджишката, Панагюрската, Пещерската и Ихтиманската околия.
Редовни събития
На 21 май от 1930 г. ежегодно се чества Ден на града. Съвпада с църковния празник на свети Константин и Елена;
През февруари се провежда ежегоден фестивал за класическа музика „Зимни музикални вечери”, основан от проф. Иван Спасов.
Културни и исторически забележителности
Катедралната църква „Св. Богородица” се намира в близост до моста на река Марица. Представлява трикорабна псевдобазилика с три портала – централен – на Св. Богородица, ляв – на св. Харалампий, десен – на св. Мина. В женското отделение има два параклиса – „Св. Архангел” и „Св. Николай”.
По-голямата част от църквата е вдълбана в земята заради изискването, което било поставено от турските управници при строежа – той да не бъде по-висок от джамията. В този вид храмът бил завършен през 1837 г., няколко пъти преди това е опожаряван и разрушаван.
Иконостасът е изработен от майстори на Дебърската школа начело с Макрия Негриев Фръчковски, чийто гроб се намира пред олтара на храма. Иконостасът представлява уникална дърворезба и е под егидата на ЮНЕСКО. Стенописите са дело на представители на Самоковската школа, някои от иконите са изписани от Станислав Доспевски. На една от иконите се приписват чудотворни лечебни качества.
Един от най-старите театри в България се намира в Пазарджик. Първото представление, чиито инициатори са Петър Бонев, Кочо Честеменски, Яков Матакиев и Константин ВеличковКонстантин ВЕЛИЧКОВ (К. В. Петков) (1855-3.XI.1907) . Писател, преводач, критик, живописец, политически и държавен деец, дипломат. Роден в Пазарджик. През 1874 завършил Императорския лицей в Цариград и в продължение на две години учителствал в родния си град. Заедно с това се занимавал и с активна обществена дейност: станал председател на градското читалище "Виделина". Взел дейно участие в подготовката на Априлското въстание 1876, след избухването на което бил заловен от турските власти и осъден на смърт. Благодарение на застъпничеството на Европейската комисия, натоварена с разследване на безчинствата на турските власти при потушаване на въстанието, бил помилван и се установил в Цариград. Тук бил привлечен на работа в Българската екзархия. След Освобождението В. се завърнал в родния си град и бил назначен за председател на окръжния административен съвет. От 1879 до 1885 бил депутат в Областното събрание на Източна Румелия, а през 1884-1885 изпълнявал и длъжността директор (министър) на просвещението. Занимавал се и с активна журналистическа и литературна дейност. От 1879 до 1885 бил редактор (от 1880 заедно с Ив. Вазов) на в. "Народний глас". През 1885 започнал да издава и сп. "Зора" – първото чисто литературно списание в България. Като изявен русофил след установяването на първия стамболовистки режим в страната през 1887 емигрирал в Италия и до 1889 следвал живопис във Флоренция. След това се прехвърлил в Солун, а от 1891 до 1894 живял в Цариград. След падането на Стамболовото правителство през май 1894 се завърнал в страната и се включил в обществено-политическия и живот. Станал член на новоучредената Народна партия и бил избран за депутат в VIII Обикновено народно събрание. През септември с. г. бил включен в кабинета на д-р К. Стоилов – отначало като министър на обществените сгради, а от декември с. г. – на просвещението. Прокарал някои твърде съществени реформи в културния и просветния живот на страната: открил Рисувалното училище в София (дн. Национална художествена академия), учредил Висшия учебен съвет при Министерството на просвещението, създал закон за задължително и безплатно депозиране по 2 екземпляра от всички печатни издания в народните библиотеки в София и Пловдив, с което подпомогнал в значителна степен снабдяването им с български книги, списания, вестници и пр. От 1897 станал титуляр на Министерството на търговията и земеделието. През септември 1898 поради разногласия с министър-председателя си подал оставката от кабинета и напуснал Народната партия. Това не означавало обаче край на политическата му дейност, тъй като веднага влязъл в редовете на Прогресивнолибералната партия. През 1902- 1904 бил дипломатически представител в Белград и като убеден славянофил положил големи усилия за сближаването на двата братски народа. След завръщането си в България се занимавал главно с литературна дейност. Неудовлетворен от политическата действителност, през 1907 заминал за Франция, където неочаквано починал в Гренобъл. Автор на "Цариградски сонети" (1899), "Писма от Рим" (1895), на голям брой разкази, очерци и драми. По-значителна стойност обаче имат преводите, които прави на творби от най-видни представители на европейската литература като Данте, В. Юго, Молиер, А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, У. Шекспир, Фр. Шилер, както и спомените му "В тъмница" (1899)., се поставя през 1870 г. На сцената на читалище „Виделина” тогава се играе „Многострадална Геновева”.
В новата история, през 1997 г., театърът претърпява унищожителен пожар. Година по-късно възстановеният салон на голямата зала на драматичния театър отваря врати. През 2000 г. Драматичен театър „К. Величков” и Куклен театър „Светулка” се обединяват и образуват сегашния Драматично-куклен театър „Константин Величков”.
Регионалният исторически музей в Пазарджик е създаден с решение на Управителния съвет на читалище „Виделина” през 1911 г. Днес музеят се състои от отделите: Археология, История на България XV–XIX в., Етнография, Нова история, Най-нова история, Фондове и научен архив, Връзки с обществеността.
Историческите експозиции са представени в специално построена сграда на площ от 1200 кв. м. Музеят притежава реставрационно ателие и фотолаборатория, както и специализирана библиотека. На територията му могат да бъдат закупени сувенири от уреден щанд, има и кафене.
Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей се намира в най-голямата жилищна сграда на Пазарджик от епохата на Възраждането. Собственикът на къщата е бил богат пазарджишки търговец – Никола Христович. Сградата е построена във възрожденски бароков стил през 1850 г. Обявена е за национален архитектурно-художествен паметник на културата.
Художествена галерия „Станислав Доспевски”
Къщата на възрожденския художник и обществен деец Станислав Доспевски е изградена през 1864 г. в квартал „Вароша” от брациговски майстори. Включена е в списъка на Стоте национални туристически обекта. Архитектурата й е характерна за цариградските къщи от Възраждането. Двуетажна е, кирпичена, с еркери и 6 стаи. Сградата притежава богата стенопис отвън и отвътре. Музейната експозиция е съставена от реставрирана битова обстановка и оригинални художествени творби на Станислав Доспевски. От 1966 г. е филиал на Регионалния исторически музей.
Сградата, в която днес се помещава галерията, е открита през 1980 г. Общата изложбена площ е 800 кв. м, а художественият фонд надхвърля 10 000 творби. Галерията притежава два филиала – къща-музей „Станислав Доспевски” и къща-музей „Георги Герасимов”.
Къща-музей „Константин Величков”
Родната къща на възрожденския просветител, активен участник в националноосвободителните борби, политик и държавник в следосвобожденска България, писател, преводач, художник – Константин Величков, е построена около 1850 г. Сградата е едноетажна, с чардак, обявена е за архитектурно-художествен и исторически паметник на културата от национално значение. Открита е за посещения от 2 март 1967 г. В експозицията е възстановен интериорът на градска битова обстановка от края на XIX в.
Интерес за посетителите на Пазарджик представлява сградата на старата поща. Към нея по проект на арх. Костадин Мумджиев, в периода 1922–1927 г., е пристроена часовникова кула. Романтичната й архитектура е нетипична за българското строителство, вероятно повлияна от образованието, което арх. Мумджиев получава в Прага.
Природни забележителности (пещери)
Парк-остров „Свобода”, известен като „Острова”, е разположен на площ от 295 дка в коритото на река Марица. Паркът се намира в средата на градската територия, като по този начин условно разделя жилищната от промишлената зона. Островът е укрепен с бетонни стени, които го предпазват от наводнявания. Територията му се пресича от транспортната артерия, която свързва двете части на града. В северозападната част на парка има изградени алейна мрежа, сгради и съоръжения, които създават условия за спорт и отдих. Тук са изградени и различни исторически паметници. Югоизточната част не е устроена, понеже е образувана по-късно, освен това разнообразието от растителност не е голямо.
Плановата разработка за парка е той да се превърне в комплекс за отдих, развлечение и спорт с атракционни съоръжения за различни възрасти.
Околности
Околностите на Пазарджик са богати на културно-исторически забележителности. На 6 км от града, край с. Юнаците, се намира селищна могила, наричана още „Плоската могила”, в която са открити следи от Бронзовата епоха. Районът, в който се намира, е бил от изключително значение. Оттам е минавал Евроазиатският път, който свързва Мала Азия с Балканския полуостров и Централна Европа.
Формата на могилата представлява пресечен конус с височина 12 м и диаметър на долната основа 110 м. За първи път е описана през 1898 г. от братя Шкорпил. По-късно, през 1939 г., се извършват разкопки под ръководството на Васил Миков. Определени са три културни пласта на селищната могила, с което се определя високата й стойност от научна гледна точка. През 1976 г. Археологическият институт към БАН започва редовни разкопки, а пет години по-късно към експедицията се включват и руски учени. Открити и проучени са селище и римско укрепление, датиращи от І–ІV в.; средновековен некропол – XIII–XІV в.; тракийско селище от І в. пр.Хр. Пластът от бронзовата епоха е с най-голяма дебелина от сходните открития по нашите земи и е датиран от ІІІ–ІІ в. пр. Хр. В обекта археолозите откриват и селище от каменно-медната епоха от края на V в. пр.Хр.
В началото на XXI в. са реализирани нови разкопки, този път екипът е българо-гръцки. Откритията, направени в многопластовата могила Юнаците, са с голям принос за анализирането и проучването на праисторията.
Друго откритие с културно-историческа стойност представлява едно от най-големите тракийски светилища на Трите нимфи край с. Огняново. Намира се на близо 7 км от Пазарджик.
Край с. Паталеница, което отстои на 15 км от Пазарджик, е разкрито светилището на древногръцкия бог лечител Асклепий. То е изградено през втората половина на І в. и се смята, че е функционирало до края на ІV век, когато е опожарено. В храма са открити кости от различни животни, вероятно принесени в жертва на бог Асклепий. Находките от светилището се съхраняват в Пловдивския и Пазарджишкия музей.
Освен това, на около 1 км югозападно от селото се намира кръстокуполната църква „Св. Димитър”, която е един от значимите средновековни паметници на страната. През 1970 г. са направени проучвания, посочващи края на XII в. за времето, в което е изграден и изписан храмът.
През 1955 г. двете съседни села – Паталеница и Баткун, се обединяват в днешното – с. Паталеница. По време на археологически разкопки в намиращата се наблизо Баткунска крепост са открити оброчни плочи на тракийски конник и римски монети, които свидетелстват за римско и византийско присъствие. Местността е била главен стратегически, административен и културен център в Пазарджишко през Средновековието. Смята се, че крепостта е използвана от болярина Иванко по време на сражения. Днес, като свидетелство за съществуването на Баткунската крепост е останал само един зид.
В община Пазарджик се намира днешното с. Синитево, на чието място е съществувало тракийското селище Бесапара – главен град на бесите. Изпълнявало е функциите на пътна станция на централния път Сердика–Солун. По-късно – I–VI в., е превърнато в римска крепост. При архитектурни разкопки са открити основи на сгради, архитектурни и скулптурни детайли, оброчни плочи, монети и др.
Полезна информация
Катедрална църква „Св. Богородица”
работно време: 8,00–17,00 ч.
има печат;
Регионален исторически музей
Пл. „К. Величков” 15
Тел. 359 34/443 113; 443 108
Факс: 359 34/443 144
e-mail:museumpz@yahoo.com
има печат;
Художествена галерия „Станислав Доспевски”
Пл. „Константин Величков” 15
работно време: 9,00–12,00 ч. и 14,00–17,30 ч.
зимно време: почивни дни – събота и неделя;
Къща-музей „Станислав Доспевски”
Ул. „Мария Луиза” 54
работно време: 9,00–12,00 ч. и 14,00–16,00 ч.
почивни дни – събота и неделя
има печат;
Етнографска експозиция на Регионален исторически музей
Ул. „Отец Паисий” 8
работно време: 9,00–12,00 ч. и 13,30–16,30 ч.
почивни дни – събота и неделя
Къща-музей „Константин Величков”
Ул. „Теодор Траянов” 6