Созополската крепост
В средновековните морски карти с черно мастило са изписани имената на всичките около 50 български крайморски крепости. И само за четири е използвано червено мастило – за големите и добре укрепени пристанища. Най-южното от тях е Созопол.
Крепостта е изградена от огромни варовикови квадри през 611 г. пр.Хр. Тя пази града в продължение на седем века, но през 72 г. пр.Хр. е напълно разрушена от римския завоевател Марк Лукул. Няколко години по-късно един от оцелелите местни граждани – Меток Тарул Декм – възстановява изцяло крепостните стени със свои средства като дар за родния си град.
Стената е запазена четири века, но през 378 г. отново е срината – този път от готите. Не е известно как градът се отбранява до края на V век, но поради засилените български нападения император Анастасий (491–518) предприема мощно крепостно строителство по Черноморието. Така Созопол отново е ограден с двукилометрова крепостна стена, усилена с десетки кули.
Градът преминава в българско владение през 705 г., когато император Юстиниан IIЮСТИНИАН II РИНОТМЕТ (ок. 670-711). Византийски император (685- 695 и 705-711). Скоро след възкачването си на престола нарушил мирния договор с България от 681 и предприел поход към Тракия и Македония с цел да подчини живеещите в тях славянски племена. През 695 бил свален чрез дворцов преврат и изпратен на заточение. За да си възвърне престола, потърсил съдействието на българския владетел хан Тервел (701-718). За оказаната услуга той му отстъпил областта Загоре, която се опитал да си възвърне чрез война през 708, но без успех. Отново бил свален чрез дворцов заговор и убит заедно с цялото си семейство. отстъпва южночерноморската област на България като дар на хан ТервелТЕРВЕЛ (неизв.). Хан (700-721). Предполага се, че е син на хан Аспарух (681-700). През 704 подпомогнал с 15-хилядна войска сваления и заточен в Херсон (на Кримския полуостров) византийски император Юстиниан II (685-695) да заеме престола, за което получил титлата кесар (най-високата, която се давала само на императора и на членовете на неговото семейство). За пръв път титлата била дадена на чужденец. С нея той се титулува в своите оловни печати. На България била дадена и областта Загоре (на юг от Стара планина, около Айтос, Сливен и Ямбол), с което българската държава получила своето първо разширение южно от Стара планина и трайно установяване в Тракия. Бил увеличен и определеният през 681 данък, плащан от Византия на българската държава. През 708 византийският император нарушил договора и предприел поход, но при Анхиало (дн. Поморие) войските му били разгромени. През 716 Т. сключил мирен договор с византийския император Теодосий III (713-716), според който на България били признати всички териториални придобивки; двете страни се задължавали да си предават политическите бегълци; Византия трябвало да плаща ежегоден данък, а преминаващите през България византийски стоки се пломбирали и обмитявали. Българите се задължавали да подпомогнат Византия в борбата и с арабите, които през 717 обсадили Цариград. С удържаната победа над многочислената арабска армия българите спасили не само византийската столица, но и предотвратили нахлуването на арабите в Източна Европа. Управлението на Тервел се характеризира със стремежа му да обедини останалите извън пределите на страната славяни от българската група и да укрепи държавата. за връщането му на трона. Оттук нататък започва историята на най-мощната българска крепост в югоизтока на страната. През 812 г. за неин владетел хан Крум назначава кавхан Иртаис – втория по власт човек в Средновековна България.
Особено важна е ролята на крепостта Созопол през Втората българска държава. Поради разрасналата се морска търговия крепостта с единственото голямо и естествено защитено пристанище става примамлива цел на византийски, венециански и генуезки нашественици. Затова през 1304 г. цар Светослав Тертер прави Созопол център на свой личен феод и вероятно база на малка българска военна флотилия, която да респектира търгуващите незаконно генуезци. Навярно заради това генуезкият сенат забранява през 1316 г. със специален декрет търговията с България през крепостта Созопол. Но за сметка на това още на следващата година византийският император дава привилегии на търговците, внасящи храни през Созопол.
След дълга обсада крепостта пада под турска власт през 1453 г. Според местна легенда, въпреки непрестанните атаки, турската войска не успявала да сломи защитниците на крепостните стени. Турците започнали да гладуват. Един от войниците забелязал, че стадо свине всяка сутрин рови тревата пред крепостната стена в района на пристанището. Прегладнелият аскерин решил да хапне свинско, въпреки забраната на Пророка. Подгонил стадото, но то се шмугнало в дупка под стената. Оказало се, че това е изходът на стар отточен римски канал, минаващ през целия град. Войникът съобщил за откритието. През нощта турският отряд се промъкнал през канала и влязъл в града.
За последно крепостта на Созопол е използвана за военни действия през Руско-турската война от 1828–1829. На 16.02.1829 г. руска ескадра под командването на адмирал Кумани превзема крепостта. В следващите няколко дни към тях се присъединяват 10 000 бойци, командвани от генерал Рот. Съставена е и бойна част от местни жители, наречена Созополска българска дружина с командири Стайко Мавровнев и Вълчан войвода. Турците обсаждат в продължение на четири месеца и половина крепостта. Старите крепостни стени устояват на ожесточените нападения. Едва в началото на юли крепостта Созопол е превзета от армията на Дибич Забалкански.
„Аполония” – празници за изкуствата в България
Докога ще ни стигне ентусиазмът? Ще видим. Засега за нас е важно да успеем първия път, за да имат Празниците на изкуствата „Аполония” основа за бъдещо развитие, за да бъде значително по-лесно на тези, които ще ги правят в бъдеще.
Проф. Димо Димов, IX.1984 г.
Първият фестивал на изкуството в България е проведен през 1984 г. от Академията за изкуство „Аполония”. Неин създател и инициатор е проф. Димо Димов, който е виден музикант и общественик, заедно със свои колеги музиканти, артисти, режисьори, поети, художници и писатели. През 1991 година Димов учредява Фондацията за изкуство „Аполония”, която е продължител на идеите на Академията за изкуство „Аполония”. Целта на културното явление е да даде възможност за изява на нови, експериментални и нестандартни идеи в сферата на всички изкуства, както и да съхрани създадените традиции. В годишната програма на „Аполония” влизат два от най-престижните фестивали на изкуството в страната – Пролетен музикален фестивал в София и Празници на изкуствата в Созопол.
Пролетен фестивал
Музикалният фестивал „Аполония” се провежда през месец април в Националния дворец на културата в София. В програмата му са включени седем концерта в музикалните жанрове джаз и класическа музика. Някои от творбите, изпълнявани на сцената на пролетния музикален фестивал, стартират своите национални и световни премиери.
Празниците на изкуствата „Аполония”
В рамките на Празниците на изкуствата „Аполония” се организират седем вида изяви, които се провеждат на различни места в Созопол. В местното читалище „Отец Паисий” се изявяват успешните театрални спектакли от изминалия сезон и някои премиерни представления. В Археологическия музей на Созопол се организират концерти на камерна музика. Литературните творби с литературните четения се провеждат в Художествената галерия. Различни музикални концерти и танцови спектакли се организират и на открито в амфитеатъра „Аполония”. Наши и чужди джаз изпълнители се изявяват в джаз клуба. Художествените изложби се подреждат в галерията в Стария град Созопол. През изминалите 23 години от началото на фестивала се е създала здрава връзка между „Аполония” и българските художници от всички поколения – над 120 майстори са излагали творбите си в Созопол по време на „Аполония”. В представянията от „Аполония” не са изключени и най-малките творци – те се изявяват в рамките на Детската „Аполония”, където представят творческите си постижения.
Неразделна част от фестивалната програма на „Аполония” е връчването на наградата „Аполон Токсофорос”, която се присъжда за изключителен принос в развитието на българската култура и нейното представяне зад граница. Ежегодно тази награда се връчва от 1999 г. насам. Нейни призьори са: Людмил Ангелов (1999), Ицхак Финци (2000), Теодосий Спасов (2001), Георги Данаилов (2002), Мариус Куркински (2003), град Созопол (2004), Георги Господинов (2005), Александър Морфов (2006) и Самуел Финци (2007).
Празниците на изкуствата „Аполония” се провеждат в края на летния активен сезон.
Фондация „Аполония”
Адрес: 1000 София, пл. „Славейков” № 11
Тел./факс: (+359) 2 980 7833; (+359) 2 980 5642
География
Созопол е разположен в Югоизточна България. Намира се в област Бургас и е административен център на община Созопол. Отстои на 35 км южно от Бургас. Градът е един от най-популярните морски курорти в страната.
Релефът на областта е интересен и разнообразен. Равнинната част постепенно преминава във възвишенията на Странджа планина. Морската абразия е оформила полуострови, острови, скални носове, живописни заливи и езера. Тук се намира най-големият български остров – Св. Иван. В акваторията на Созопол се е запазила и приказна подводна гора.
Климатът е умереноконтинентален, като се усещат влиянието на Черно море и въздушните течения от Средиземно море. Средната годишна температура е 16,4 °С.
История
Созопол е един от най-ранно възникналите градове по Българското Черноморие. Първото селище датира от края на IV–III хилядолетие пр.Хр. Населението му се състои от тракийските племена нипсеи и скиримияни. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II–I хил. пр.Хр. Те свидетелстват за активно корабоплаване в региона още от дълбока древност.
През 620 г. пр.Хр. преселници от град Милет – най-големия източногръцки център на малоазийския бряг, превръщат старото тракийско селище в богата елинска колония. Така е създаден независимият град-държава Аполония-Понтика. Нарекли града на бог Аполон – покровител на изкуствата.
Стратегическата позиция на новия град-държава осигурява възможности за контрол над богатото на суровини крайбрежие на Черноморска Тракия и Странджа. Аполония-Понтика поддържа активни политически и търговски връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и др. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. пр.Хр. Заселниците укрепват новия полис с изграждането на крепостна стена около града. Започва разцвет на културата и изкуството, строят се храмове и обществени сгради. Изработват се изделия от злато, сребро, бронз и мрамор, секат се монети. Свидетелство за значението на търговията и пристанището е котвата – емблема на Созопол и неизменен знак върху монетите, които в Аполония се секат още от края на VI в. пр.Хр.
При тогавашната висока раждаемост населението в полиса бързо се разраства. Започват да се създават нови селища, които нямат независим статут, а са част от града-държава. Това са Анхиало (днес Поморие), Антея (Атия), Херсонес (Маслен нос), Урдовиза (Китен), Авлеутейхос (Ахтопол) и други. Източници сочат, че населението на Аполония през VI в. пр.Хр. надхвърля 30 000 души, колкото е населението и на Атина по онова време. Градът-държава е наричан Аполония Магна, което означава “голяма, велика”. Основният закон на Аполония е създаден през 560 г. пр.Хр. от гръцкия философ Анаксимандър.
Созопол е известен в древността с храма на Аполон Лечител, чиято бронзова статуя, висока 13 м, е произведение на атинския скулптор Каламис.
През 72 г. пр.Хр. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната стена и статуята – разрушени. Едва в началото на ІV век, с големите политически и етнически промени в Римската империя и израстването на Константинопол в източната й част Аполония възвръща предишното си значение. През 330 г. Аполония е преименувана на Созопол – град на спасението. Промяната на името се свързва с обявяването на християнството за единствена позволена религия в Римската империя. С разпадането на Римската империя Созопол oстава в територията на новосъздадената империя – Византия.
Градът е включен в границите на България през 812 г., когато хан Крум го превзема. Созопол става главно българско пристанище на Черно море, през което се осъществяват търговските отношения между България и италианските републики Венеция и Генуа. Подобно на останалите морски градове, Созопол често преминава във византийско владение. През средните векове запазва статута си на областен град. В средата на XIV век при нападение на генуезката флота претърпява разрушения. По-късно е превзет и продаден от рицарите на Амадеус Савойски.
След дълга обсада градът пада под турска власт през 1453 г. Оттогава в него се строят само дървени къщи, най-старите образци от които могат да се видят и днес по уникалните му стари улички.
В града не се заселват мюсюлмани и затова той запазва християнския си етнически състав. Турци са само управителят на града и неговото семейство. Морската търговия е източник на добри доходи за Турската империя. Населението е заставено да разруши средновековните църкви. Законите в империята не позволяват християнските храмове да са по-високи от мюсюлманин, яхнал кон. На мястото им българите вдигат малки параклиси, като повечето от тях съществуват и днес – “Св. Атанас”, “Св. Димитър”, “Св. Никола”, “Св. Неделя”, “Св. Марина”, “Исус Христос”, “Възнесение” и други.
В началото на XIX в. Созопол губи ролята си на голямо търговско пристанище на Южното Черноморие. Риболовът остава единственият поминък на населението. В града дори се открива Рибарско училище, което подготвя за модерен риболов с кораби.
В края на XVIII и началото на XIX в. населението на града се замогва и започват да се строят запазените и до днес созополски къщи.
Първото българско училище е построено през 1881 г., а читалище “Паисий Хилендарски” е основано през 1896 г.
През периода на Балканските войни (1912–1918) гръцкото население, живеещо в Созопол, постепенно се изселва, като остават само няколко семейства. В същия този период в града се заселват български семейства – бежанци от части на Тракия, които след войните останали в границите на Турция и Гърция.
“Градът на спасението” пази следите на хилядолетната история на Черноморското крайбрежие – множество археологически находки и паметници.
Културни и исторически забележителности
Созопол е забележителен с множеството си църкви. Най-старата, действаща и до днес, е “Св. Георги”. Тя е построена през 1828 г. върху раннохристиянска базилика, с мраморен олтар от 330 г. сл.Хр. В чест на покровителката на града е построен параклисът “Св. Марина”. При възстановяването му през 1969 г. е установено, че той е построен на мястото на античен храм. Света МаринаСвета Марина е родена в Антиохия и е дъщеря на жрец идолопоклонник. Загинала мъченически само на 16 години (около 270 г.). За българина тя е Огнена Марина, символ на небесния огън, покровителка на жътвата, нивите и сеитбите: в едната си ръка държи дявола за косата, с другата го удря с дърво по главата. Господарка е на змиите и къртиците. е единствена от светците, която има два храма в Созопол – още един параклис е издигнат в Стария град. Затова и Общинският съвет обявява деня на светицата – 17 юли, за патронен празник на града. Най-голям и с най-богата история е манастирът “Св. Иван” на едноименния остров. Непосредствено до него е открито голямо тракийско светилище. Историците смятат, че именно на острова са се намирали прочутият храм на Аполон и неговата статуя. Интерес предизвикват и църквите “Св. Богородица” (под закрилата на ЮНЕСКО) и “Св. Зосим”.
Архитектурно-историческият комплекс “Южна крепостна стена” също е посещаван от много туристи. Екип от археолози ежегодно проучва
некропола “Аполония Понтика” в района на плаж “Харманите”. Откритите гробове и различни археологически находки датират от периода V–IV в. пр.Хр.
По височините на Меден рид и хълмовете около крайбрежието са разположени множество могили. В миналото общият им брой е бил около 1500, но малко са се съхранили до днес.
Срещу стария град, на север и запад в морето, са разположени три острова – Св. Иван (природен и археологически резерват), Св. Петър и Св. Кирил, които му придават особена красота. На островите Св. Иван и Св. Петър се намират останките на манастира “Св. Йоан Предтеча”, разрушен през XIV и XV век, древногръцкият храм на Аполон, античен фар и пещи от антични времена за железодобив.
С Постановление на Министерския съвет от 1974 г. Стария град на Созопол е обявен за музей. Около 180 жилищни сгради от средата на ХVІІІ и началото на ХІХ в. оформят облика на резервата. Като типично българска, градена от камък и дърво, созополската къща е сходна с къщите от старопланинския и странджанския регион: “Къща на Мариета Стефанова”, “Къща на Креаноолу”, “Къща на Тодор Загоров”, “Къща на Куртиди”, “Къща на Димитър Ласкаридис” и др.
Интересни места за посещение са Археологическият музей, Художествената галерия, къщата-музей на Александър Мутафов. Археологическият музей притежава редица уникати. Структуриран е в две направления: “Археология” (V хилядолетие пр.Хр. – ХVІІ в. сл.Хр.) и “Християнско изкуство” (ХVІІ–ХІХ век). През 2003 г. с подкрепата на община Созопол и НИМ (София) експозицията е обновена. Актуализиран е научно-спомагателният апарат – текстови табла, карти, фотографии, схеми и други. Художествената галерия е създадена през 1991 г. Притежава 287 картини (главно живопис и графика) и около 40 скулптури от български и чуждестранни творци. Във фондовете се съхраняват и произведения, дарени от участниците в Международните пленери на художниците-маринисти. Къщата на Александър Мутафов е превърната в музей през 1976 г.
Ежегодно в Созопол от 1 до 10 септември се провежда големият Международен фестивал на изкуствата “Аполония”. Традицията започва през 1984 г.
Созополската крепост
В средновековните морски карти с черно мастило са изписани имената на всичките около 50 български крайморски крепости. И само за четири е използвано червено мастило – за големите и добре укрепени пристанища. Най-южното от тях е Созопол.
Крепостта е изградена от огромни варовикови квадри през 611 г. пр.Хр. Тя пази града в продължение на седем века, но през 72 г. пр.Хр. е напълно разрушена от римския завоевател Марк Лукул. Няколко години по-късно един от оцелелите местни граждани – Меток Тарул Декм – възстановява изцяло крепостните стени със свои средства като дар за родния си град.
Стената е запазена четири века, но през 378 г. отново е срината – този път от готите. Не е известно как градът се отбранява до края на V век, но поради засилените български нападения император Анастасий (491–518) предприема мощно крепостно строителство по Черноморието. Така Созопол отново е ограден с двукилометрова крепостна стена, усилена с десетки кули.
Градът преминава в българско владение през 705 г., когато император Юстиниан II отстъпва южночерноморската област на България като дар на хан Тервел за връщането му на трона. Оттук нататък започва историята на най-мощната българска крепост в югоизтока на страната. През 812 г. за неин владетел хан Крум назначава кавхан Иртаис – втория по власт човек в Средновековна България.
Особено важна е ролята на крепостта Созопол през Втората българска държава. Поради разрасналата се морска търговия крепостта с единственото голямо и естествено защитено пристанище става примамлива цел на византийски, венециански и генуезки нашественици. Затова през 1304 г. цар Светослав Тертер прави Созопол център на свой личен феод и вероятно база на малка българска военна флотилия, която да респектира търгуващите незаконно генуезци. Навярно заради това генуезкият сенат забранява през 1316 г. със специален декрет търговията с България през крепостта Созопол. Но за сметка на това още на следващата година византийският император дава привилегии на търговците, внасящи храни през Созопол.
След дълга обсада крепостта пада под турска власт през 1453 г. Според местна легенда, въпреки непрестанните атаки, турската войска не успявала да сломи защитниците на крепостните стени. Турците започнали да гладуват. Един от войниците забелязал, че стадо свине всяка сутрин рови тревата пред крепостната стена в района на пристанището. Прегладнелият аскерин решил да хапне свинско, въпреки забраната на Пророка. Подгонил стадото, но то се шмугнало в дупка под стената. Оказало се, че това е изходът на стар отточен римски канал, минаващ през целия град. Войникът съобщил за откритието. През нощта турският отряд се промъкнал през канала и влязъл в града.
За последно крепостта на Созопол е използвана за военни действия през Руско-турската война от 1828–1829. На 16.02.1829 г. руска ескадра под командването на адмирал Кумани превзема крепостта. В следващите няколко дни към тях се присъединяват 10 000 бойци, командвани от генерал Рот. Съставена е и бойна част от местни жители, наречена Созополска българска дружина с командири Стайко Мавровнев и Вълчан войвода. Турците обсаждат в продължение на четири месеца и половина крепостта. Старите крепостни стени устояват на ожесточените нападения. Едва в началото на юли крепостта Созопол е превзета от армията на Дибич Забалкански.