География

Калофер е град в Южна България. Намира се в област Пловдив, част е от община Карлово. Разположен е на двата бряга на река Тунджа, между Стара планина и Средна гора, на надморска височина от 500–699 м. Над града се извисява връх Ботев – най-високият в Стара планина. Отстои на 17 км от Карлово, на 22 км от Сопот, на 56 км от Пловдив, на 222 км от Бургас, на 300 км от Варна и на 164 км от столицата София.

Градът е важен изходен пункт за много маршрути в областта – към хижа „Рай”, връх Ботев, водоскока Райското пръскало. В непосредствена близост се намира и един от главните подходи към националния парк „Централен Балкан”, както и към резервата „Джендема”.


Икономика

В Калофер са съхранени редица традиционни български занаяти – дърворезба, тъкачество, тепавичарство. Посещенията в ателиетата за плетене на калоферска дантела и за тъкане на черги и китеници са част от атракциите, с които местните жители се гордеят. Повечето от тях се занимават с производство на световноизвестното розово масло.

Туризмът е важен фактор за развитието на местната икономика. В началото на лятото на посетителите на града се предлага възможността да участват в розобер, да се разходят из розоварна, да дегустират сладко, сироп или ракия от рози.


История

На мястото на днешния град в миналото е имало гъста и непроходима гора. Съществуват множество легенди за възникването на Калофер. Според една от най-разпространените по време на управлението на султан Мурад III (1574–1595 г.) тук бродили български дружини. Такава била и дружината на Калифер войвода. Със своите 40 юнаци той не допускал турчин да мине през горите, в които се подвизавал – на изток до реките Тунджа и Копринка, Казанлъшко, на запад до Карловската река и Стряма, дори и до Копривщица. Дълго време се скитал войводата и решил да се помири с турската власт. Разбрал за това, султанът пратил при него кадия да се споразумеят. Войводата искал няколко неща – да се засели с дружината си в гората, като турчин с подкован кон и оръжие оттук да не минава, както и селото данък да не плаща. Султанът се съгласил. Събрала се дружината и съградили колиби от дъбови и букови дървета, каквито били по-старите къщи в Калофер. Но тъй като момците били ергени, всичките отишли в Сопот навръх Великден и грабнали по една мома от хорото. Така според най-разпространената легенда било основано селището Калофер – от войводата Калифер (Калефер, Калемфор, Каленфир, Каранфил или Калемфир, както е известен в различните истории, разказвани от народа). Съхранили са се и много други легенди. Съществува предание, според което населението на Калофер дошло от по-стария, намиращ се наблизо Звъниград. Той бил разположен между Стражата и Калоферския манастир, в една долина на брега на река Звънуша. След турското нашествие от края на XIV и началото на XV век Звъниград бил разрушен. Юнакът Калифер войвода бродил по тия места и един ден пленил везир, който минавал оттук заедно с коне, натоварени с богатства. Войводата го пуснал и заради своето великодушие получил ферман от султана, че може да се засели тук – така бил основан Калофер.

Най-старите писмени сведения за историята на Калофер датират от края на XVIII и началото на XIX век. На два пъти градът е опожаряван от кърджалиите – през 1799 и 1804 г., но бързо е възстановен. Преди набезите им тук има шест църкви и един манастир – „Свети Атанас”, „Света Богородица”, „Свети Архангел”, женските метоси на Зиновия и Павлина и др.

През първата половина на XIX век Калофер, както всички подбалкански градове, достига своя разцвет. Пътешественици отбелязват, че в него има над 1000 гайтанджийски чаркове, много тепавици и бояджийници. Калоферските занаятчии и търговци осъществяват дейност в Цариград, Виена, Одеса, Браила. Започват да наричат града Алтън Калофер (Златен Калофер). През 1845 г. е построено голямо училище, а през 1871 г. – и девическо училище. Основани са различни просветни дружества.

Родом от Калофер са редица видни книжовници и обществени дейци от епохата на Възраждането – Екзарх Йосиф IЙОСИФ I, Екзарх Йосиф I (светско име: Лазар Йовчев) (1840-1915). Български екзарх от 1877, общественик. След Освобождението 1878 въпреки противодействието на Високата порта и на Вселенската патриаршия издейства Българската екзархия да има църковно ведомство в Македония и Одринско, работи за укрепване на българското църковно и училищно дело в останалите под османско владичество български земи. След Балканската война 1912-13 премества седалището на Българската екзархия от Цариград в София., Димитър Мутев, Елена Мутева (първата българска поетеса), Христо Тъпчилещов, Иван Шопов (фолклорист и пръв български библиограф) и други. Много калоферци взимат участие в четите на Панайот ХитовХИТОВ Панайот Иванов (1830-1918). Български революционер, войвода. През 1860-64 води хайдушка чета в Стара планина. Главен войвода на четите, преминали в България през 1867; предвожда чета, с която по билото на Стара планина се изтегля в Сърбия. От апр. 1872 е член на БРЦК. Привърженик на идеята за съгласуване на българското революционно движение със сръбското против Османската империя. Войвода на доброволческа чета в Сръбско-турската война 1876 и в Руско-турската освободителна война. През 1885 се включва в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България. Автор на "Моето пътуване по Стара планина и животоописанието на некои български стари и нови войводи"., Филип ТотюФИЛИП ТОТЮ – истинското му име е Тодор Тодоров Топалов. Роден е във Великотърновско. Бил е животновъд и търговец на едър рогат добитък. След 1850 г. е хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода; води дружина из Стара планина.

Приема четническата тактика, разработена и провеждана от Георги Раковски, и в съответствие с плана си на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души преминава р. Дунав при Свищов.

След разбиването й с още 4 души стига до Стара планина, присъединява се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттегля в Сърбия. Установява се в Одеса, където получава пенсия от руското правителство.

През 1875 г. е определен от Българския революционен комитет (БРК) да премине с чета в България, което не се осъществява. Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война (1876); участва и в Руско-турската освободителна война.

, Бачо КироПЕТРОВ, Киро (Киро Петров Занев, Бачо Киро) (1835–1876). Български революционер, учител и книжовник. Основател на революционния комитет в с. Бяла черква, Дряновско. Сътрудник на вестник „Македония”. През Априлското въстание се присъединява с дружина от 101 въстаници към четата на поп Харитон, след разбиването й в Дряновския манастир е заловен от турците и обесен. Автор на стихотворения, пътеписи, драма – „Сиромах Танчо” и др., Хаджи ДимитърХАДЖИ ДИМИТЪР (Димитър Николов Асенов) (1840-68). Български революционер. Байрактар (1862) на четата на Г. Трънкин и П. Хитов. През 1864 води самостоятелна чета, а през 1866 е хайдутин заедно с Ж. Чернев и Стефан Караджа. От 1865 е емигрант в Румъния. Заедно със Стефан Караджа през 1868 организира и предвожда чета. След битката в местността Канлъдере (при с. Вишовград, Търновско) се оттегля с останалите четници в Стара планина. Убит (18 юли) в сражение на връх Бузлуджа. На Хаджи Димитър са посветени народни песни и произведения на литературата и изобразителното изкуство. и Стефан КараджаСТЕФАН КАРАДЖА (Стефан Тодоров Димов) (1840-68). Български революционер, войвода. Участник в I българска легия в Белград (1862). През 1864-66 обикаля с малка чета из Стара планина. През 1867 участва в Румъния в организирането на чети за България и в създаването на II българска легия в Белград. Заедно с Хаджи Димитър организира и предвожда чета, която на 6 юли 1868 преминава Дунав при с. Вардим, Търновско, и се отправя към Стара планина. Открита и нападната от потеря и редовна турска войска. Тежко ранен в сражение в местността Канлъдере (при с. Вишовград, Търновско). Заловен и обесен полумъртъв в Русе..

През Освободителната война градът има участта на Карлово и Сопот – той е опожарен и плячкосан. Почти нищо не остава от предосвобожденския Калофер.


Къща-музей „Христо Ботев”

В центъра на Калофер се намира къщата-музей „Христо Ботев”. Това не е родният дом на българския революционер, тъй като той е изгорял при опожаряването на града през 1877 г. Възстановен е по спомени на брата на поета – Кирил Ботев. Къщата-музей отваря врати през лятото на 1944 г. Чрез сбирка от етнографски предмети и украси автентично е пресъздадена обстановката, в която е израснал Христо Ботев. През 1973 г. е направена и изложбена зала, като от експозицията особен интерес представляват лични вещи на поета. Впечатление правят също така мраморният бюст на революционера и скулптурната фигура на майка му – Иванка Ботева. Целият комплекс на музея е обявен за паметник на културата от национално значение, а къщата-музей е един от Стоте национални туристически обекта.


Културни забележителности

В центъра на града се намира реставрираната сграда на даскал Ботьовото училище. На долния му етаж е уредена художествена галерия с творби, посветени на Калофер и Христо Ботев, а на втория етаж е организиран Музей на образованието. Пред сградата е запазен камъкът, от който младият Ботев на 24.V.1867 г. произнася огненото си слово против турската власт, след което е принуден да емигрира. До сградата е издигнат бюст-паметник на даскал Ботьо Петков.

Наблизо се намира старата възрожденска църква „Св. Богородица”. При идването си в града даскал Ботьо живее тук за известно време. В килията, която обитава, се ражда Христо Ботев. Сега на мястото има възпоменателна плоча. Мъжкият манастир „Св. Богородица” е един от най-посещаваните от туристите. Интерес представлява и женският манастир „Въведение Богородично", който е разположен в полите на Стара планина. Мъжкият манастир функционира от 1640 г., а женският – от 1700 г. Днес и двата са отворени за посетители въпреки многократните опожарявания, които са претърпели при опустошаването на града от турците преди Освобождението. Интересно е, че мъжкият манастир е напуснат от обитателите си преди време и сега се стопанисва от монахини. В женския вече 12 години успешно работи неделно училище под ръководството на монахиня Валентина.

Църквата „Св. Троица” се намира в долния край на Калофер. Предполага се, че около нея се намира най-старият девически метох. И до днес над входната врата стои дървена табела с годината на основаването – 1717. Църквата е разположена сред обширен двор, засаден с плодни и декоративни дървета. Тя е част от женски метох. До Освобождението в двора й са били разположени няколко малки килии за калугерките, северно към улицата се намирали хамбари, обори и други стопански постройки. Метохът е изгорен през 1799 г. при едно от кърджалийските нападения, но по-късно е възстановен. Според преданието в него са намирали убежище В. ЛевскиЛЕВСКИ, Васил (истинско име: Васил Иванов Кунчев), Дякона, Апостола (1837-1873). Идеолог на българската националноосвободителна революция, създател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). През 1858 става монах под името Игнатий. Участва в I българска легия (1862). Учител (1864-67) във Войнягово, Карловско, и Еникьой, Добруджа; знаменосец (1867) в четата на П. Хитов. През есента на 1867 и пролетта на 1868 е в Белград във II българска легия. С помощта на "Българско общество" предприема 2 обиколки из България – 1 дек. 1868 – февр. 1869 и май-авг. 1869. Основава първите революционни комитети. През 1870-72 изгражда Вътрешната революционна организация с ръководен център Привременно правителство в Ловеч. В проектоустава (1871) определя основната цел на освободителната борба: "с една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)…". На общо събрание на БРЦК (1872) в Букурещ Левски е утвърден за главен апостол в България. Получава специално "упълномощие", напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност. От 1871 негови помощници са А. Кънчев и Д. Общи. Преустройството на Вътрешната революционна организация и създаването на революционни окръжни комитети в България са спрени от Арабаконашкия обир на турската поща (22 септ. 1872) начело с Д. Общи. Разкритията и арестите стават причина за отказа на Левски да изпълни нареждането на Л. Каравелов за незабавно обявяване на въстание в България. На път за Румъния минава през Ловеч, за да прибере архива на комитета. Остава да пренощува в ханчето на Х. Цонев Латинеца в с. Къкрина, Ловешко, където е заловен от турската полиция. Изправен пред специален съд, Левски се стреми да запази революционната организация. Осъден на смърт и обесен. и редица калоферски бунтовници. На 25 юли 1877 г. е напълно опожарен и в двора му са избити десетки калоферци. Оцелява само църквата. Обявена е за паметник на културата през 1964 г.


Исторически забележителности

От централната част на града е изградено монументално стълбище, водещо към мемориалния комплекс, в центъра на който се извисява гранитната фигура на Христо Ботев.

Един от градските музеи представлява Калоферската къща на историята – своеобразен етнографки и културен център. Тук са представени традиционни местни черги, облекла и фестивални костюми, музикални инструменти, направена е и възстановка на типична гостна стая.

В северозападния край на Калофер се издига паметник на Калифер войвода. Интерес представляват още: каменните мостове над река Тунджа от епохата на Възраждането, някои от старите къщи, Девическият манастир от 1738 г., църквата “Св. Атанас”, розоварната, красивият парк, наречен Ботева поляна, и др.


Редовни събития

Жителите на Калофер се стремят да съхранят българските традиции чрез честването на редица празници. Първите празненства след началото на новата година са на Йордановден и рождението на Христо Ботев. Празничният ден започва много рано сутринта на 6 януари с празнична Света литургия в църквата „Св. Архангел Михаил”, намираща се на десния бряг на р. Тунджа. С празнично шествие се събират свещениците от трите църкви в града на определеното за ритуала място. След това голяма група мъже, облечени в традиционни дрехи, влизат в замръзналата река и се надпреварват в откриването на Светия Кръст. Той се хвърля в реката от свещеник с благословия за здраве и благоденствие. Уловеният кръст се дава на най-младия участник и всички заиграват хоро в ледените води, пеейки традиционни песни. Танцът не спира и на брега, като към него се присъединяват и хора от множеството, наблюдавали ритуала. Празничният ден продължава с чествания, посветени на рождението на националния герой Христо Ботев, в центъра на града с поднасяне на Гирлянд на славата и поклонение пред паметника на поета революционер.

Друг традиционен празник е Кукери. Той се чества в града на Сирни заговезни, преди да започне Великият Великденски пост. Голяма група от местни мъже, младежи и деца радват жителите и гостите на града с кукерски танци в центъра на Калофер, облечени с оригинални кукерски костюми.

Гергьовден символизира настъпването на пролетта и началото на скотовъдния сезон. Сутринта всички къщи в града осъмват закичени с букови клонки.

Ботевите дни (около 2 юни) са свързани с почитане паметта на Христо Ботев. Провеждат се концерти и представления, а кулминацията е в навечерието на празника, когато на мемориалния комплекс се провежда тържествена заря-проверка.

В последните почивни дни на месец юли местните хора отпразнуват Кирик. Тогава всички се отдават на веселби по бреговете на Бяла река или река Тунджа. На около 5 км от града се намира и параклис, с място за отдих около него, който носи името „Св. Кирик и Юлита”. Тук на датата на църковното честване на светиите се извършва празничен водосвет.


Христо Ботев

БОТЕВ, Христо (25 декември 1847/6 януари 1848 – 20 май/1 юни 1876 г.). Поет-революционер, активен деец на българското националноосвободително движение. Роден в гр. Калофер, в семейството на учителя Б. Петков. Учи в родния си град, по-късно с помощта на Найден Геров през 1863 г. продължава образованието си в Одеса като частен ученик във Втора одеска гимназия. През тези години в Русия прави първите си поетични опити, а през 1865 г. напуска гимназията и се свързва тясно с руските революционни среди. През 1866 г. учителства в с. Задунаевка, Бесарабия, а през 1867 – в гр. Калофер. От есента на 1867 г. е емигрант във Влашко, където се сближава със Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Васил Левски, Стефан Стамболов, Любен Каравелов и др. В Букурещ се записва в Медицинското училище, но поради липса на средства го напуска. През 1869 г. преподава последователно в българското училище в Александрия и в Измаил. След 1871 г. отдава много сили и енергия на журналистическата дейност. Талантлив преводач и поет, автор на безсмъртните слова:

Настане вечер, месец изгрее,

звезди обсипят свода небесен.

Гора зашуми, вятър повее,

Балканът пее хайдушка песен.

(Из „Хаджи Димитър”)

Издава вестниците „Дума на българските емигранти”, „Будилник”, „Знаме”, „Нова България”; сътрудничи в „Свобода”, „Независимост”, „Тъпан” и др. Участва активно в дейността на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и Българския революционен комитет (БРК). Застава начело на БРЦК, след въстанието от 1875 г. в Босна и Херцеговина започва подготовка на въстание и в България. Заминава за Русия, но въстанието избухва преждевременно. Ботев напуска БРЦК, което води до разпускането на организацията. Водач е на чета от 200 души по време на Априлското въстание, с която на 17 май 1876 г. слиза от кораба „Радецки” близо до с. Козлодуй, Врачанско. След тежки боеве загива в подножието на вр. Камарата, Врачанско.


Полезна информация

Женски манастир

Работно време:

8,00–17,00 ч.,

всеки ден

Мъжки манастир

Работно време:

8,00–18,00 ч.,

всеки ден

Национален музей „Христо Ботев”

Работно време:

8,00–12,00; 13,30–17,30 ч.,

всеки ден