География
Кърджали е град в Южна България, център на област Кърджали и на община Кърджали.
Намира се в Източнородопския планински масив. Разположен е на брега на р. Арда. Отстои на 259 км от София и на 100 км от Пловдив. Близо до града е древният град Перперикон.
Климатът е сравнително мек. Градът попада в Източнородопския климатичен район, който е повлиян от топлото Средиземноморско течение. Минималните температури през зимните месеци са сравнително високи за страната, а през лятото е слънчево и горещо, като максималните температури често достигат 40ºС. Средната годишна температура е 11–13ºС. Средиземноморските циклони оказват силно влияние върху климата – те са причината за обилните валежи в региона. Наблюдават се два максимума: зимен – ноември , декември, януари; пролетен – май, юни, юли и един минимум – август, септември. Годишната сума на валежите е около 600 л/кв. м.
Етническата структура на населението в общината е многообразна. Преобладаващото население е турско – 62%. Българите са 31%, ромите – 3%; 4% са други общности.
Ислямът е най-разпространената религия в областта. Етническите турци, помаците, както и част от ромите са мюсюлмани. Мирното и братското им съжителство е пример за етническа толерантност.
Пътната мрежа в общината е развита под средното равнище за сраната. Гъстотата й е около 31 км/100 кв. км. В бъдеще през територията на общината ще премине трансевропейски транспортен коридор №9 Хелзинки–Александруполис. Предстои отваряне на нов граничен контролнопропускателен пункт „Маказа” с Република Гърция, отстоящ на 55 км южно от гр. Кърджали. Връзките с по-големите градове се осъществяват чрез жп транспорт и автомобилни пътища. Съществува оборудвана летищна площадка, която сега не се използва.
Икономика
Кърджали се смята за един от градовете с най-бързо развиваща се икономика – с около 30 млн. лв. годишна инвестиция. Главни отрасли на икономиката в града са машиностроенето, добивът на полезни изкопаеми, цветната металургия, шивашката, трикотажната, мебелната, хранително-вкусовата промишленост.
Община Кърджали е богата на рудни и нерудни полезни изкопаеми. В общината има залежи на цветни метали, както и на перлит, бентонит и естествени зеолити.
Бетонитовото находище се намира близо до гр. Кърджали и е практически неизчерпаемо. Находището на зеолит е също близо до града. И то като бетонита е неизчерпаемо и се добива по открит начин.
Неразработени са огромните залежи на качествен мрамор и облицовъчни материали, като гнайси, туфи и варовик.
От преработващия сектор на промишлеността са развити отрасли като хранително-вкусовия, текстилния, шивашкия и обувния.
Образование
Кърджали разполага с добра мрежа от учебни заведения. В града има 11 гимназии, един колеж и филиал на ПУ „Паисий Хилендарски”. Повече от половината от гимназиите са специализирани.
Политика
Водещата политическа партия в града и в общината е Движението за права и свободи (ДПС). Настоящият кмет на града – инж. Хасан Азис, както и председателят на Общински съвет – Кърджали, Сейфи Азис Неджиб, са представители на ДПС.
Редовни събития
Празникът на града е 21 октомври. На тази дата през 1912 г. Кърджали е присъединен към територията на България (дотогава е бил в пределите на Османската империя). Смята се, че градът е присъединен точно в 12 часа по обяд и по тази причина градският часовник свири „Велик е нашият войник”, преди да удари 12 пъти (градският часовник на Кърджали е единствен по рода си в България, защото на всеки кръгъл час свири български възрожденски песни).
Забележителности
В Кърджали има два театъра: Драматично-куклен театър „Димитър Димов” и Държавен музикално-драматичен театър „Кадрие Лятифова”. Една от най-важните културни забележителности в града е Регионалният исторически музей – един от най-големите музеи в Южна България. В него се съхраняват находките от Перперикон и Татул. Основният фонд съдържа около 40 000 експоната. Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 – антични, и 37 – средновековни.
В Кърджали се намира и един от най-значимите cредновековни паметници – храмът „Св. Йоан Предтеча” в кв. „Веселчане”. Той е реставриран през 2000 г. Храмът е бил част от средновековен манастирски комплекс от XI–XIV в., който става епископска резиденция. Открита е гробницата на епископа, както и златотъкани епископски одежди. През 2001 г. се потвърди хипотезата, че до Кърджали има и втори епископски център.
Близо до село Зимзелен, на 5 км от града, са естествените земни Кърджалийски пирамиди. Това са интересни скални образувания с разнообразни форми и имена като „Гъбите” или „Вкаменената сватба”. Те са обагрени в различни цветове под влияние на атмосферните условия и геоложкия им състав. Друга подобна атракция са Каменните гъби близо до с. Бели Пласт. Те са скални образувания с ясни форми на големи гъби. Разположени са на площ около 3 ха. Образувани са от вулканични туфи. Пънчетата на гъбите са розови на цвят, а горната им част – зеленикава. Самите скали са високи до 2,5–3 м. Каменните гъби са обявени за природна забележителност от 1974 г.
Близо до град Кърджали се намира село Татул, където е открита каменна гробница, за която се предполага, че е на ОрфейОрфей е роден в Тракия. Според гръцката митология той е син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа.
Орфей е великолепен певец и поет, който съперничи дори на Аполон – бога на музиката и песните. Невероятният му глас омайвал всички живи същества. благодарение на него той успял да спаси аргонавтите по време на техния поход за златното руно, като заглушил опасната песен на сирените. Най-често Орфей е изобразяван с лира и китара.. Тук е намерен и лозов корен отпреди 3000 години, когато траките са обитавали тези земи. Коренът е съхранен и има проекти за отглеждане на древния сорт грозде, от което се е правело гъстото тракийско вино.
На 15 км североизточно от Кърджали се намира тракийското светилище Перперикон (Хиперперакион, Перперакион). Разположено е на скален връх в Източните Родопи, на 470 м надморска височина. Археологическият комплекс се състои от четири части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха:
– мощна крепостна стена;
– акропол – изграден от огромни каменни блокове, разположен в най-високата част на хълма;
– дворец – изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. м;
– северно и южно предградие – представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.
На хълмовете около града са разположени и крепостите Моняк и крепостта над село Иванци – Устра.
История
Кърджали съществува като селище повече от 6 хилядолетия. Намерените останки свидетелстват за тракийска, римска и византийска култура. Първите исторически находки, които са открити, са от времето на тракийското племе коелалети, което е било унищожено от римляните през I век. По-късно по тези земи се заселва славянското племе смолени. През Средновековието градът често преминава под българска или византийска власт. Доказателство за българско присъствие е разкритата в кв. „Веселчане” уникална трикорабна българска базилика от XI–XII век. В самия квартал има останки от средновековния български град Мъняк, чийто архитектурен стил е наподобявал този на Преслав, Месемврия (дн. Несебър) и Търново. През XIV век селището е превзето от турците. В средата на XVII век владетел на селището става Кърджи Али – виден военачалник. Смята се, че градът е получил името си именно от него. През XVIII век тук са се организирали свирепите кърджалийски банди, разсипали не едно и две цветущи български селища. През януари 1878 г. руски казаци освобождават града, който след Берлинския договорБЕРЛИНСКИ ДОГОВОР 1878. Договор, подписан на 1 юли в резултат на преговорите, водени на Берлинския конгрес. Под натиска на Великобритания и Австро-Унгария е ревизиран Санстефанският мирен договор в следствие, на което България е разпокъсана. Създадено е васално на Османската империя Княжество България. То е разположено между Дунав и Стара планина и включва Софийския санджак. Княжеството е ръководено от княз и Временно руско управление.
Територията между Стара планина и Родопите образува автономна област – Източна Румелия. Останалите територии от Санстефанска България (Македония и част от Одринско) са върнати на Османската империя. Пирот и Враня са дадени на Сърбия, а Северна Добруджа – на Румъния.
Берлинският договор остава в сила до Балканските войни 1912-1913, част от неговите постановления са неосъществени или са насилствено променени в хода на събитията.
остава в пределите на Източна Румелия. През 1886 г. е даден на Турция като компенсация за СъединениетоСъединението на България е актът на обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември нов стил) 1885 г., подкрепен от българския княз Александър I. (1885). На 8 октомври 1912 г. градът е повторно освободен от отряда на полковник Делов.
Легенда за Кърджи Али
Али бил ученик в едно от духовните училища на Бухара. Той бил умен и паметлив, но много буен и дотолкова се увличал по лова, че не се прибирал с дни. За да го откаже от това занимание ходжата му погодил номер. Проследил Али, когато веднъж тръгнал на лов. Докато той се прицелвал в един заек, ходжата го дебнел зорко. Али убил заека, но какво било учудването му, когато вместо него видял убит своя ходжа. Ужасен, Али избягал право в училището. Но още щом влязъл в двора, той видял своя учител да се мие на чешмата съвсем спокойно. На другия ден, когато занятията в клас започнали, ходжата спрял поглед върху Али и му казал:
„Стани! Разкажи ни къде беше вчера”.
„Учих с другарите си”, плахо отвърнал Али.
„А кой се прицели в своя ходжа в гората и го уби вместо заек?”
Али затреперил от смущение, а ходжата продължил:
„Не мисли, че можеш да ме излъжеш. Този, когото уби, бях аз, но ето ме жив пред тебе. Запомни, втори път не се опитвай да не казваш истината. Седни си на мястото. Ти вече не си ученик, ти си „кърджи”Кърджия (от кър – поле) – който живее или работи на полето.
.
Али станал примерен, но вече бил изгубил доброто си име и всички продължили да го наричат „кърджи, кърджи Али”. Нищо не помагало на Али да върне предишното си уважение. И той пак започнал да буйства и да не слуша никого. Щом се видел свободен, грабвал пушката и тичал на лов. Али бил снажен, строен и много красив. Към привлекателната му външност се прибавяла и неговата любознателност. Учел се много добре и по всички предмети бил отличник. Поради това и ходжата вече не му правел остри забележки, а просто си затварял очите, когато съглеждал Али да отива на лов.
По това време Турция продължавала походите си на Балканския полуостров. Един ден ходжата се обърнал към Али и му казал:
„Кърджи Али, ха сега да те видя колко си храбър. Ти години наред ме ядосваше и не послуша съвета ми да не ходиш на лов. От мен нищо не може да се скрие. Изброил съм колко пъти си ходил да скиториш по къра и с право те нарекох кърджи. Не е голямо чудо да убиваш зайци или да улучваш нишан, това не е подвиг. Сега да те видя, кажи, ще отидеш ли доброволец?”
„Да, готов съм”, отвърнал Али.
„Хайде, тогава, тръгвай и дано се прославиш във войната. Герой да те посрещна и аз, и всичките ти приятели”, казал ходжата.
Още в първите дни Али привлякъл вниманието на своите началници с безстрашието си и буйната си натура. Започнали да му възлагат отговорни задачи, които кърджи Али изпълнявал безупречно. И тук продължили да го наричат кърджи Али и името му се носело от уста на уста. В боя също се отличил и бил винаги на първа линия. Така успял да стане военачалник.
Кърджи Али будел почит и уважение навсякъде. Говорел умно и вдъхновено, което възпламенявало войниците му. Познавал отчасти и историята, затова речите му били много увлекателни. Прославил се като оратор. За няколко години той се издигнал в йерархията. Като вихър се носели напред неговите войници и печелели победа след победа. Кърджи Али бил винаги пръв в боя. Като по чудо той не бил ранен нито веднъж. Бил като брат за войниците си и те го обичали като брат. Никога Али не сядал да се храни, дорде не видел дали са нахранени и подслонени войниците му.
Неговият полк бил вече покрит със слава, когато настъпили в Родопите. Дивните родопски гори покорили сърцето на Али. След като походът завършил, той решил да остане там.
Въпреки че живял дълго и добре по тези земи, една сутрин го намерили мъртъв. Събрали се хиляди турци от наскоро завладените родопски села. Погребали го на поляната, където го намерили умрял.
Някои от предишните му войници дотолкова го обичали, че решили да си направят край гроба му къщи и да останат край непрежалимия си пълководец и проповедник. Незабелязано покрай тях започнали да изникват една по една и други малки къщурки. Когато станали около 25–30 на брой, най-старият от турците ги запитал, какво име да дадат на селото си. Не мислили дълго и в един глас всички извикали да го кръстят на своя храбър пълководец – Кърджи Али.
Тези сведения са предадени от Халим ефенди, един от учителите на султан Абдул Хамид. Когато се ровил в библиотеката в Цариград, той попаднал на този разказ за Али от Бухара и понеже и той бил родом от Кърджали, съобщил прочетеното в турските летописи и така то било донесено в този край от доктор Садък – първия турски лекар тук.
Полезна информация
Регионален исторически музей – Кърджали
Работно време: 9,00–17,00 ч.
Адрес:
Hр. Кърджали 6600
ул. „Републиканска” №4, ПК41
Телефон: +359 361/ 6 21 01
Факс.: +359 361/ 6 21 02
e-mail: hmuzkj@infotel.bg
menager@kardjali-museum.org
Въпроси за сайта: webmaster@kardjali-museum.org
Web site: http://www.kardjali-museum.org/
Иво Папазов
ПАПАЗОВ, Иво по прякор Ибряма, е български кларнетист от семейство на потомствени музиканти (зурнаджии и кларнетисти) от ромско-турски произход. Истинското му име е Ибрям Хапазов.
Роден е на 16 февруари 1952 г. в Кърджали. Започва да свири на девет години – първо на акордеон, а по-късно и на кларинет. Удивени от таланта му, негови роднини го изпращат в музикално училище при известния кларнетист Петър Филипов. Самият Иво Папазов обаче твърди, че най-много е научил, докато е свирил по сватби с баща си. Именно тук той усвоил народната музика и развил виртуозността си.
Завършва строителния техникум в Кърджали, а малко по-късно сформира и първия си оркестър. По-голяма част от репертоара му се състои от традиционни песни и хорá. Свирейки тази музика, той започва да прави импровизации и да комбинира различни стилове. Така за кратко време става ненадминат майстор на кларинета.
По време на „Възродителния процес” Иво Папазов е арестуван и изпратен в трудов лагер. Към края на 80-те години музикантът е много популярен сред студентските и интелектуалните среди в цяла България, а музиката му олицетворява тяхната борба за свобода на словото.
Първия си албум – „Пътуването на Орфей” – Иво Папазов издава през 1989 г. Негов продуцент е американецът Джо Бойт. Този албум му донася световна слава на ненадминат виртуоз, който от традиционната сватбарска музика създава джаз-феномен. Вторият му албум – „Балканология” – излиза през 1992 г.
След промените Ибряма и неговият „Оркестър за сватби” изнасят концерти из цял свят. Те свирят с едни от най-добрите джазмени в десетки държави на три континента. Световноизвестни вестници като The Guardian, The Washington Post и New York Times не спират да го засипват с комплименти.
С последния си албум – Fairground, завършен през 2005 г., Иво Папазов печели престижната награда World Music Audience Award на британското BBC Radio 3. Българското национално радио удостоява Ибряма със Златната награда на Атлантическия клуб, заради ролята му на посланик на българската култура по света.
Иво Папазов е наречен „Слънцето на кларинета”. В музиката му е събрана страст, лиричност, диви вълни от пъстроцветни звуци и красиви мелодии, импровизации, в които виртуозно се преплитат хиляди музикални орнаменти.