Археологически музей
На 12 декември 1901 г. е създадено Варненското археологическо дружество (ВАД), което изиграва важна роля за развитието на археологическата сбирка.
След дълга подготвителна работа на 11 юни 1906 г. е предоставено помещение на тавана на Девическата гимназия и тържествено е открит Окръжен музей. По това време се е предвиждало да се обособят три отдела: Археологическо–исторически, Народописен (етнографски) и Природен. По-късно, благодарение на многобройните антични материали, музеят се формира като археологически. През 1915 г. директорът на гимназията премества музея отново в сутерена. По време на Първата световна война експонатите са скрити и спасени от евентуално унищожаване. През 1923 г. Археологическият музей се връща отново в таванското помещение. Благодарение на дейността на К. Шкорпил в музея са привлечени нови хора. Архимандрит Инокентий, който е негов уредник (1926–1936), развива изключителна събирателска и популяризаторска дейност.
През 1945 г. варненският музей е обявен за държавен. От 1993 г. сградата на Девическата гимназия е заета изцяло от възстановения Археологически музей. Създадена е нова експозиция с разгърната площ от около 2000 кв. м, там е представена и постоянна експозиция на икони от XVI–XIX в.
Днес Варненският археологически музей е един от най-големите в България. Съхранява особено забележителни и ценни паметници на световната култура. Персоналът му е съставен от висококвалифицирани специалисти. Колекциите на музея представят България на десетки национални и международни изложби. Гостувал е със самостоятелни изложби във Франция, Германия (два пъти), Япония, Израел, Италия и на световните изложения в Севиля (Испания) – 1992 г., и Лисабон (Португалия) – 1998 г. Паметниците от експозицията и фондовете на музея са база за работа на редица наши и чужди учени.