Разположеният сред вековната гора дворец има почти стогодишна история. Той е строен в периода 1898–1914 г. от княз Фердинанд. До смъртта си живее в гр. Кобург, Германия, и получава пенсия от германското правителство.]]].
Изграждането на двореца започва през 1898 г. като ловна хижа с няколко стаи, кабинет и спални. По-късно са изградени още две крила с обширна гостна, трапезария и втори етаж със спални, будоари и още един кабинет. Така при завършването на строежа през 1914 г. се оформя цял комплекс от дворцови сгради, разположени сред красивия парк, през който минава р. Бистрица Мусаленска. Той изпълнява функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III.
Сградата представлява оригинална интерпретация на възрожденската архитектура, повлияна от някои европейски стилове.
Обиколката за посетителите започва от т.нар. стар дворец. Първата стая е обзаведена като корабна каюта. През 1902 г. Фердинанд пътувал до Бразилия на кораба „Нова Америка”. Според една от версиите капитанът Жан-Луи Морис, с когото били стари приятели, му подарил корабното обзавеждане. Според друга обаче французинът просто загубил на карти от Фердинанд.
По стените на ловната част на двореца са изложени стотици ловни трофеи – глави от глигани, сръндаци, диви петли, еленски рога, огромна дропла, меча глава. Повечето животни са застреляни от цар Борис III, но има също трофеи на княз Кирил и княгиня Надежда, която обичала да ловува наред с мъжете. Крачета от дива коза пък са използвани за опора на настолна лампа в кабинета на първия етаж.
Малкият вестибюл, който отделя старата част от дворцовата, е украсен с персийски килим, подарен от шаха на Иран на втората съпруга на Фердинанд – Елеонора. На ниска масичка пък е поставена огромна гравирана гилза – символ на последния изстрелян в Балканската война снаряд. Всички стаи на двореца са снабдени с красиви кахлени печки. Въпреки че са над 50, няма две еднакви по форма и цвят. Повечето са със сложни цветни орнаменти и са донесени от Австрия. Най-красивите са в спалните на княгините Евдокия и Надежда. В тях са запазени също старите тапети от коприна и памук. Те не са залепени, а само опънати по стените.
В трапезарията прави впечатление огромният портрет на личния ловец на Фердинанд Христо Марков, преметнал убита сърна през рамо. Той бил нападнат от мечка и починал от раните си. Тревненски, самоковски и копривщенски майстори са се трудили върху богатите орнаменти на резбованите тавани в просторната гостна на двореца. Камината тук е декорирана с мраморни плочи, подарени на царя от кмета на Самоков. Те били част от автентичната украса на прочутата самоковска чешма, строена през XVII в.
Върху пианото в една от нишите стои голям еврейски свещник за седем свещи – т.нар. менора, подарена на Борис от еврейската общност в България. Близо до нея пък е поставен старинен портрет на Екатерина Велика, рисуван върху емайл.
Забележителност е оригиналната електроцентрала на двореца. Тя е направена с части на „Сименс” от 1912 г. и до днес снабдява с ток двореца. В „Царска Бистрица” има също параклис, изграден за сватбата на княгиня Калина, проведена в двореца.
Царска Бистрица е отворена за посетители.

Полезна информация

Планинската спасителна служба
Телефони за контакти и информация: +359 88 1473.

Дворец „Царска Бистрица”
Раб. време: всеки ден без понеделник
от 10 до 15 часа

Боровец

Рила е най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Характеризира се с остри върхове и назъбени скалисти гребени, обширни пасища, борови гори и около 180 красиви циркусови езера, останали от ледниковия период, придаващи на планината алпийски облик.
Боровец е международен планински курорт, разположен в подножието на връх Мусала (2925 м), в граничната Боровецка седловина и по северните склонове на Мусаленското било от източна Рила. Намира се сред вековни иглолистни гори, които първоначално му дават името Чамкория. Надморската височина на курорта е от 1230 м до 1390 м.
Боровец е свързан чрез добре поддържана пътна мрежа със Самоков (12 км), София (72 км), Дупница (52 км).
Един от най-известните планински курорти в България предлага на посетителите си различни дейности – почивка сред природата, селски туризъм, екотуризъм, балнеотуризъм, велотуризъм, разходки с лифт, джип сафари, разходка с шейна или файтон, конна езда; риболов, бране на гъби и билки, туристически преходи; скално катерене; алпинизъм.
Отличните условия на Боровец са предпоставка за провеждането на състезания по множество видове зимни спортове – ски спускане, биатлон, ски бягане, слалом. Курортът е бил два пъти домакин на Световната купа по ски алпийски дисциплини, както и на редица национални състезания. Отсечката за биатлон е една от най-добрите в света.
Ски пистите в курорта са разнообразни. Те са с обща дължина 45 км и са групирани в 3 района: Ситняково–Мартинови бараки – 8 писти, Маркуджик – 4 писти, и Ястребец – 3 писти. На пистите на Ястребец се провеждат всички по-значими ски състезания в курорта. Трасетата за ски бягане и биатлон са разположени на 2 км от Боровец и са в съседство на учебните писти за ски бягане. Пистите за ски скокове са с дължини съответно 75 м и 50 м. Най-високата точка за спускане е на 2560 м височина. Построените лифтове и влекове дават възможност за обслужване на приблизително 10 000 скиори за един час. По склоновете са инсталирани 14 оръдия за изкуствен сняг, които гарантират наличието на снежна покривка в случай на нужда.
От Боровец могат да се предприемат пешеходни преходи по маркирани маршрути до различни обекти в Рила: до връх Мусала (6 ч, а от горната станция на кабинковия лифт – 3 ч), до двореца „Ситняково” (1,30 ч), до хижа „Чакър войвода” (2,3 ч), до двореца „Саръгьол” (3 ч), до хижа „Марица” (4,30 ч), до хижа „Заврачица” (6 ч).
Благодарение на своя климат Боровец е подходящ за целогодишен отдих и туризъм. Климатът в курорта е умерен. Ски сезонът обикновено продължава от средата на декември до април. Средната годишна температура е 5,5 °С, склоновете са с постоянна снежна покривка от над 1,5 м със сняг от ноември до май, а въздухът е кристалночист. През лятото тук е приятно прохладно – средната юлска температура е 15,2°С, а зимата е мека и снежна – средната януарска температура е –4,8°С.

История

Боровец е най-старият български курорт. През 1896 г. тогавашният кмет на град Самоков построява дървена барака за своята болна съпругата. Той се надява чистият въздух да помогне за подобряване на физическото й състояние.
През XIX век се разрешава на частни лица и предприятия да строят свои вили в курорта.
В началото на ХХ век княз Фердинанд започва изграждането на три двореца – „Бистрица”, „Ситняково” и „Саръгьол”, както и на хижа „Ястребец”, с което се поставя начало на развитието на привлекателния планински курорт. Тук князът идва със своето семейство и антураж, за да ловува и да си почива в лятната резиденция.
До 1942 г. Боровец е известен с името Чамкория, което в превод от турски език означава „борова гора”.
През 60-70-те години на миналия век започва строителството на първите хотели и почивни станции, които са неразделна част от днешния облик на курортния комплекс.
Днес Боровец е един от най-известните и развити планински курорти, предпочитано място за почивка на множество българи и чужденци.