Църква „Св. Троица”

Изграждането на църквата „Св. Троица” е дело на Колю Фичето (виж как го пишехме. Тя е осветена на 19 септември 1867 година.

Сградата е определяна за образец на църковната архитектура от Късното възраждане. Тя е трикорабна, с централен купол и три второстепенни купола. Дълга е 30 м. Иконостасът е изработен през периода 1870-1872 година от дебърския майстор Антон Пешев. Николай Павлович изписва 73 от иконите в храма.

През 1886 година към църквата е изградена и камбанарията, дело на Генчо Новаков.

Врачанското земетресение от 1977 година разрушава част от църквата. Реконструкцията на храма започва през 80-те години на XX век, но поради трудности с финансирането е завършена през 2004 година.

Преди земетресението църквата „Св. Троица” е известна с двете въртящи се колони. След природното бедствие те спират да се въртят.

География

Свищов е град в Северна България. Намира се в област Велико Търново. Административен център е на община Свищов. Разположен е на брега на река Дунав.

Отстои на 237 км от София, 85 км от Велико Търново, 80 км от Плевен, 90 км от Русе.

История

Поради благоприятното географско разположение на града – намира се в най-южната част на р. Дунав – тук през 48 година сл.Хр. се установява Осми августовски легион. Той е преименуван впоследствие от Веспасиан на Първи италийски легион (най-приближения до императора).

През 69 г. в близост до мястото на днешен Свищов с декрет на император Веспасиан възниква римското селище Нове. То заемало площ от 44 хектара и представлявало укрепен пристанищен център. През следващите триста години наследниците на елитния римски легион са разселват в района. През 441 г. е нападнат от хуните (походът на Атила), а в последствие става част от Осготското кралство и Теодорих я превръща в своя резиденция. През 601 г. градът е разрушен окончателно и постепенно населението се измества към района на днешен Свищов.

През Средновековието селището е преименувано на Стъклен. В карта от 1459 г. Свищов фигурира с името Систово. Предполага се, че съвременното име на града произлиза от думата „свещ”, защото в първите векове на османското владичество тук било поставено съоръжение наподобяващо фар, за да осветява през нощта пътя на преминаващите по Дунав лодки и гемии.

Свищов е опожарен през 1810 г. по време на Руско-турската война (1806-1812). След 1820 г. започва отново да възвръща своето значение, като важна роля изиграва въвеждането на парното корабоплаване по долната част на река Дунав (1835).

По време на османското владичество Свищов се развива като търговски град. Строят се училища, църкви, големи къщи.

Процъфтяването на икономиката води до развитие на културния живот. През 1841 г. Христо Павлович спомага за основаването на мъжко и девическо училище в града. През 1856 г. в Свищов е открито едно от първите в България читалище с музей. Тук отваря врати и първата в България търговска гимназия (1884). В града работят възрожденски дейци, като Николай Павлович, Емануил Васкидович, Христаки Павлович и др.

Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г. В устава на организацията присъства предложението знамето на освободена България да е в 3 цвята – бяло, зелено и червено.

В нощта на 15 (27 по нов стил) юни 1877 г. руските войски под командването на ген. М. Драгомиров форсират река Дунав при Свищов, това е и първият освободен български град. Към щаба на руската армия се учредява Канцелария на гражданското управление на освободените зад Дунава земи. Тя е ръководена от княз Владимир Александрович Черкаски, който изработва Инструкция за първоначално управление на освободения български народ. На 16 (28 н.с.) юли 1877 г. с тържествена церемония в църквата „Свето Преображение” е обявено създаването на Свищовска губерния.

След Освобождението градът губи първостепенното си значение, но остава важен икономически и културен център. С годините се развива и туризмът в региона.

След откриването на Висшия финансово-икономически институт „Димитър Ценов” през 1936 г. Свищов се утвърждава като академичен град.

Културни и исторически забележителности

Свищов и регионът са били обитавани през различни епохи и до наши дни са се съхранили повече от 120 археологически, художествени и архитектурни паметници. Градският исторически музей е определян като един от най-старите в страната. Ако посетите Етнографския музей, ще се запознаете с бита, обичаите и културата на Свищов. Други забележителности в града са къщата музей на големия писател Алеко Константинов, църквите „Св. Димитър” (1640 г.), „Св. Петър и Павел” (1644 г.), „Св. Троица” (1876 г.), Часовниковата кула (1760 г.), училището на Христаки Павлович (1815 г.), „Къщата на мира”, в която през 1791 г. е подписан австрийско-турски сепаративен мир. Интерес представляват старите възрожденски къщи, като впечатлява архитектурата на Сладкаровата, Данаиловата, Хрулевата, Бръчковата, Черкезовата, Радославовата, на братя Събеви и др.

Тук можете да се разходите и в градския парк, изграден в чест на руските освободители на Свищов.

Църква „Св. Троица”

Изграждането на църквата „Св. Троица” е дело на Колю Фичето (виж как го пишехме. Тя е осветена на 19 септември 1867 година.

Сградата е определяна за образец на църковната архитектура от Късното възраждане. Тя е трикорабна, с централен купол и три второстепенни купола. Дълга е 30 м. Иконостасът е изработен през периода 1870-1872 година от дебърския майстор Антон Пешев. Николай Павлович изписва 73 от иконите в храма.

През 1886 година към църквата е изградена и камбанарията, дело на Генчо Новаков.

Врачанското земетресение от 1977 година разрушава част от църквата. Реконструкцията на храма започва през 80-те години на XX век, но поради трудности с финансирането е завършена през 2004 година.

Преди земетресението църквата „Св. Троица” е известна с двете въртящи се колони. След природното бедствие те спират да се въртят.

Къща музей „Алеко Константинов”

Родната къща на Алеко Константинов е построена през 1926 г. Тя е подарена от писателя на община Свищов.

На първия етаж са подредени археологически находки. Вторият е посветен на живота и творчеството на Алеко Константинов. Посетителите могат да разгледат множество лични вещи и предмети на писателя, свързани с неговите детство и юношество. Интериорът пресъздава подредбата на къщата от втората половина на ХIХ век. Сред най-ценните експонати е изложеното в стъкленица сърце на писателя.

Образование

В град Свищов се намира Стопанска академия „Димитър Ценов”. То играе важна роля в културния, социален, а през последните години и икономически живот на града.

На 8 ноември 1936 г. в Наредба-закон, подписана от Цар Борис III, се записва: „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Д. А. Ценов” с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки.”

Околности

Местността Текирдере се намира на около 4 км източно от Свищов. Тук започва Руско-турската освободителна война и по този повод е изграден голям възпоменателен парк, наречен „Паметниците”.

В близост са разположени местността Калето. В нея се намират останките от античния град Нове и средновековния Стъклен.

На 10 км от Свищов се намира третият по големина български остров в Дунав – Вардим. Той е обявен за природен резерват.

Личности

Димитър Апостолов Ценов (1852-1932)

Свищовецът Ценов е духовна рожба на Възраждането. Неговата светла личност се откроява между Възрожденските дейци с прекрасни човешки и граждански добродетели.
Димитър Ценов създава мащабна и блестяща стопанска кариера като предприемач, търговец, акционер и има сериозен принос за изграждане стопанските основи на новоосвободена България. Той е авторитетна личност с европейска известност. Поддържа делови отношения с Австро-Унгария, Германия, Франция, САЩ и получава национални и чуждестранни (Австрия, Германия) правителствени отличия за граждански заслуги.
Венец на трудовия и граждански подвиг на Димитър Апостолов Ценов е дарението за откриване и поддържане на Висше търговско училище в Свищов. На първи септември 1912 г. родолюбецът завещава на родния град цялата си собственост: пари, ценни книжа, недвижими имоти. В завещанието четем: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал”.

Полезна информация

Къща музей „Алеко Константинов”

Работно време

8–12 ч. и 13–17 ч.

почивни дни: събота и неделя

тел. 0631 25452

Градски исторически музей

тел. 0631 22888

Етнографски музей