Църква „Св. София”

В близост до „Александър Невски” се намира и църквата „Св. София”. Тя е втората най-стара църква в София след „Св. Георги”, с дълга и интересна история. Построена е от император Юстиниан(483–565) – византийски император от 527. За да възстанови Римската империя, отвоюва Северна Африка от вандалите, Италия – от остготите, и част от Испания – от вестготите. При Юстиниан I Византия достига най-голямо териториално разширение. Засилва императорската власт; потушава народното въстание Ника (532). Кодифицира (529–533) римското и ранновизантийското право. Управлението му се характеризира с разцвет на ранновизантийското изкуство. Издигнати са църквите “Света София” в Константинопол (днес Истанбул) и “Сан Витале” в Равена. през VІ в. Откритите в подножието на храма цветни мозайки показват, че той е бил построен върху мястото на две по-стари разрушени черкви от ІV и VІ век. От тях са запазени части от подовата мозайка, рисунки (гълъби, растения, дървета, вази с цветя и др.) – типични символи на ранното християнско изкуство от ІV в. През 343 г. тя става седалище на известния Сердикийски събор. През Средновековието храмът продължава да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. По времето на Второто българско царство (XII–XIV век) тя придобива статуса на митрополитска църква. По време на османското владичество черквата е била превърната в Сияуш паша джамия. Две големи земетресения през 1818 г. и 1858 г. почти напълно я разрушават, минарето пада. Вследствие е изоставена от турците. Запазената част служи за оръжеен склад почти до Освобождението. След 1878 г. се използва от пожарникарите, тъй като се намира на най-високата точка в центъра на града. Реставрирана е през 20-те години на миналия век и осветена през 1930 г. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм. Вярва се, че чудотворната сила на света София е защитавала града през вековете, пазила го е при неприятели и природни бедствия.

Храмът е построен от тухли и представлява кръстовидна базилика с купол и три олтара. Изграден е от четири колони, които прикрепят централния купол с диаметър 9 метра. Дължината й е 47 м, ширината – 20 м. Куполът е висок 20 м. Ширините на напречните линии и централният надлъжен неф са равни и тяхното пресичане оформя квадрат. Голяма част от фреските са унищожени, но някои редки икони са се съхранили. В църквата се пази кичур от косите на Апостола на свободата Васил Левски, Васил (истинско име: Васил Иванов Кунчев), Дякона, Апостола (1837-1873). Идеолог на българската националноосвободителна революция, създател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). През 1858 става монах под името Игнатий. Участва в I българска легия (1862). Учител (1864-67) във Войнягово, Карловско, и Еникьой, Добруджа; знаменосец (1867) в четата на П. Хитов. През есента на 1867 и пролетта на 1868 е в Белград във II българска легия. С помощта на “Българско общество” предприема 2 обиколки из България – 1 дек. 1868 – февр. 1869 и май-авг. 1869. Основава първите революционни комитети. През 1870-72 изгражда Вътрешната революционна организация с ръководен център Привременно правителство в Ловеч. В проектоустава (1871) определя основната цел на освободителната борба: “с една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)…”. На общо събрание на БРЦК (1872) в Букурещ Левски е утвърден за главен апостол в България. Получава специално “упълномощие”, напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност. От 1871 негови помощници са А. Кънчев и Д. Общи. Преустройството на Вътрешната революционна организация и създаването на революционни окръжни комитети в България са спрени от Арабаконашкия обир на турската поща (22 септ. 1872) начело с Д. Общи. Разкритията и арестите стават причина за отказа на Левски да изпълни нареждането на Л. Каравелов за незабавно обявяване на въстание в България. На път за Румъния минава през Ловеч, за да прибере архива на комитета. Остава да пренощува в ханчето на Х. Цонев Латинеца в с. Къкрина, Ловешко, където е заловен от турската полиция. Изправен пред специален съд, Левски се стреми да запази революционната организация. Осъден на смърт и обесен..

Зад църквата се намира гробът на патриарха на българската литература Иван Вазов

Иван Минчов (1850-1921). Български народен поет. Изпратен от баща си да учи търговия в Олтеница, Румъния, Вазов се сближава с българските революционери емигранти, които допринасят за оформянето му като поет и гражданин. През 1880-86 живее в Пловдив; дейно участва в културния и обществено-политическия живот. Като русофил е принуден да емигрира; установява се в Одеса (1887). От 1889 живее в София. Министър на народната просвета (1897-99). Вазов е патриарх на новата българска литература. Жив отклик на Априлското въстание и Руско-турската освободителна война са стихосбирките “Пряпорец и гусла”, “Тъгите на България”, “Избавление”, цикълът “Епопея на забравените” – най-яркото му поетично дело. Най-значителното му произведение е романът “Под игото” (1894) – национална епопея, широка панорама на живота на българите от последното десетилетие преди освобождението от османско иго; пресъздава подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание.

, а в началото на градинката пред църквата е неговият паметник.

В източната страна на същия площад се намира фондация „Св. св. Кирил и Методий”, в сградата на която се помещава Националната галерия за чуждестранни изкуства. В нея има уникални експонати от Африка, Азия и Европа, картини от испанската барокова живопис, Рембранд, модерни автори и Николай Рьорих. Южно от нея е Художествената академия, където се изучават иконопис, реставрация, живопис, скулптура, сценография и пр.

Църква „Св. София”