География

Китният град Сопот е разположен под южните склонове на Стара планина, между реките Манастирска и Леевица. Намира се на 5 км западно от Карлово, на 136 км източно от София и на 63 км северно от Пловдив.

Сопот попада в преходноконтиненталната климатична област. В сравнение с другите подбалкански полета климатът е по-мек и по-топъл.

История

На мястото, на което се намира днес градът, по времето на Одриската държава съществуват най-малко три поселища. Свидетелство за това са откритите в района на гара Сопот находки от бронзови и сребърни монети на тракийските владетели Севт II и Севт III, както и на Филип II, Александър Велики и Лизимах. При разкопки са открити римски руини и некропол. Намерените в него монети и артефакти датират от II–V век сл.Хр. След нашествията на готите (гетите) жителите се преместват на изток в местността Света Троица. Тук също са открити монети и предмети от времето на императорите Зенон и Анастасий. През X–XI век градът се установява на днешното си място. Част от населението остава в предишното селище, а друга се заселва в подножието на Аневското кале. Така се образуват трите основни квартала на средновековния град Копсис, който според византийските хроникьори Пахимер и Кантакузин е столица на владенията на братята Смилец – Войсил и Радослав. Името Копсис, с което е упоменат градът във византийските хроники, е гръцко съответствие на старославянското „Сопот”. В превод думата означава извор, водата на който е прекарана през дървена или метална тръба. И до днес Сопот е известен с многобройните си чешми, около 20 на брой, чиито води идват от полите на Стара планина.

Първият писмен документ, в който се споменава за съществуването на град Сопот, е вакъфнамето от 1671 г. През 1847 г. в Цариград е направен препис на документа, който се съхранява в Градския исторически музей в Карлово. Документът свидетелства, че в края на ХІV в. в съседство с голямото село Шахин или Шушитче (с. Сушица) съществува и с. Акче клиса (Бяла черква). Турското наименование Акче клиса или Акче клисе на Сопот дава църквата „Света Богородица” – бялата черква, която се виждала отдалеч на възвишението Трапето.

След нашествието на османците в края на XIV век градът е преименуван на Узун шехир (т.е. Дълъг град). Причината е разположението на трите квартала на града, които се намират на еднакво разстояние – 10 км, един от друг.

През Възраждането Сопот се развива като голям занаятчийски център. Тук се произвеждат гайтани, аби, кожи, сопотска коприна, килими, стъкло, розово масло, златарски изделия и др. През 1794, 1800 и 1807 г. градът е нападнат и разрушен съответно от войските на Хасан Окюзджиоглу, Стоян Инджето и Емин ага Балталъ. Особено тежки последици нанася последното нападение. След него голяма част от населението се изселва в други селища или във Влашко (Брашов, Галац и Букурещ).

Сопот също така е свързан с революционната дейност на воеводите Добрил и Кара Иван, с делото на Тодор Каблешков, участниците в двете български легии, в четите на Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Христо Ботев, в опълченските дружини по време на Руско-турската освободителна война. Тук Левски създава един от първите революционни комитети още през 1869 г. Градът е отново опожарен през 1877 г., а населението му — избито или прогонено. Сопот е освободен на 13.01.1878 г. от войските на генерал Павел Карцов.

По време на османското иго в града има няколко училища, в които се осъществява просветителна дейност. В Сопотската община е създадено третото в страната новобългарско училище през 1836 г. През 1870 г. е основано и читалище с библиотека. Днес в Девическото училище се помещава музей с експозиция на просветното дело в Сопот и е пресъздаден интериор на класна стая. В него се намира и постоянна графична изложба „Вазовият Сопот” на Бинка Вазова – племенница на поета.

Редовни събития

Всяка година от края на юни до 9 юли (рождената дата на народния поет) в Сопот се организират Вазови празници. Провеждат се тематични вечери, празници на поезията, срещи с писатели и поети, литературни четения и изложби. Връчва се Вазова литературна награда.

Културни и исторически забележителности

Сопот привлича туристите и поради факта, че тук е роден Иван Вазов. През периода 1950–1965 г. градът е преименуван на Вазовград. Родната къща на поета е разрушена при опожаряването на града по време на Руско-турската война. Впоследствие е възстановен и обявен за къща-музей и един от Стоте национални туристически обекта.

През 1665 г. е основан девическият манастир „Въведение Богородично” от схимонахиня Сусана. Представлява комплекс от еднокорабна, безапсидна и безкуполна манастирска черква, жилищни и стопански сгради. В южната килия на втория етаж се е намирало килийното училище, в което е учила изтъкнатата възрожденска учителка Неделя Петкова. На първия етаж се помещават килията на монахиня Христина и входът на скривалището, в което родолюбивата българка укрива Левски през 1869–1872 г. Оттук Левски изпраща и получава кореспонденцията си. В манастира е функционирал и скрипторий за преписване на книги. Освен църковни книги се преписват и т.нар. дамаскиниБългарски сборници с религиозно-поучителен характер. Появили се в края на XVI в. като преводи на сборника „Съкровище” на гръцкия писател Дамаскин Студит, откъдето носят името си Дамаскините получили широко разпространение в българските земи през XVII и XVIII в., но през този период настъпили вече и някои промени в съдържанието им. Наред със съчинението на Дамаскин Студит в тях се включвали и произведения на др. известни или неизвестни автори.. Досега са известни 5 дамаскина, направени в Сопот. През 1877 г. метохът е опожарен от турците, а монахиня Христина – жестоко убита. Нейният гроб се намира до южната стена на църквата. Оцеляват вкопаната в земята църква и част от дясното крило на метоха с манастирската лозница, която е вече на над 350 г. В близост се намирал Хилендарският метох, изгорен от кърджалиите през 1794 г. Названието „метох” започва да се употребява за девическия манастир, без той самият да е метох. Тук идва отец Паисий и донася със себе си „История славянобългарская”. Тя е преписвана многократно, като са известни два по-късни преписа – от 1828 и 1845 г., под името „Сопотски преправки на Отецпаисиевата история”.

През 1845–1846 г. в Сопот е построена една от най-големите възрожденски църкви, шедьовър на брациговската строителна школа – църквата „Св. св. апостоли Петър и Павел”. Описана е от Иван Вазов в романа „Под игото”. Опожарена е през 1877 година, а малко по-късно е реставрирана. В манастира е запазена килията, в която са живели Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина. В съседство на манастира са построената през 1846 г. голяма трикорабна и триапсидна енорийска черква „Св. св. Петър и Павел” и Радиното училище. В манастира е съществувал скрипторий за преписване на църковна книжнина, а също и иконописна школа за монахини, действала до 30-те години на XX век.

Околности

На 500 м северно от града има останки от римска пътна станция (Хисарлъка). Малко по на север са останките от средновековния град-крепост Аневско кале.

Аневското кале (също срещано като Анево кале) е българска крепост, която е разположена на южния склон на Стара планина на 850 м надморска височина. Намира се на по-малко от 4 километра от село Анево и на около 2 километра от Сопот. Тя е една от най-съхранените в страната. Крепостните стени са запазени до височина от 12 метра. В миналото стената е ограждала двор от 5 декара. Изследователите смятат, че крепостта е започнала да съществува през първата половина на XIII век и е престанала да се използва в края на XIV век. Установено е, че крепостта се е разполагала на три нива – едно централно градско ядро (цитадела) и две подградия. Самостоятелно е била укрепена само цитаделата. Крепостните стени са снабдени с мощни кули, бастиони и контрафорси. Най-добре запазена е западната крепостна стена. Тя завършва с по една кула на север и юг. Повечето от кулите са с неправилна четириъгълна или многоъгълна форма. Във вътрешната площ на цитаделата са разкрити останки на около 15 жилищни постройки. Всички те са надземни, с каменна основа. Някои жилища са двуетажни, а тези в северната и южната кула са многоетажни. Разкрити са основите на четири църкви. Две са вътре в цитаделата и две – в подградието. Една от тях е изградена още през ранновизантийската епоха V–VI в. сл.Хр. През XIII–XIV в. върху нейните развалини е изградена друга църковна постройка. Две от тях са еднокорабни, едноапсидни, с притвор. Били са богато украсени със стенописи отвътре и с керамопластика отвън. Около тях е бил разположен голям средновековен некропол. Открити са също много предмети на бита, изкуството, монети на български владетели и десетки надписи на среднобългарски език. Проучванията дават основание крепостта и подградията да се свързват със средновековния град Копсис, седалище на деспот Войсил.

В непосредствена близост до останките от крепостта се намира Сопотският манастир „Възнесение Господне”. Построен е в северозападната част на града. Той е основан през XII в., но е опожарен през 1877 г. Възстановен е две години по-късно. Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. В манастира Васил Левски е ръкоположен като дякон Игнатий на 7 декември 1858 г. Бялата каменна чешма с двуглав мраморен орел, символизиращ вярата на народа в освободителната сила на Русия, фреските в църквата, представляващи образи на светци, прободени от щиковете на турците – всичко тук свидетелства за революционното минало на града. На това свято място е имало основно и певческо училище. Близо до манастира е Дядостояновата воденица, в която се развиват събития от романа „Под игото” на Иван Вазов.

Освен исторически забележителности в града и околностите има отлични условия за туризъм, планинско колоездене, парапланеризъм и т.н.

Полезна информация

Къща-музей „Иван Вазов”

Работно време: 8,00–12,00 и 13,00–17,00 ч.,

почивен ден – понеделник.

Иван Минчов ВАЗОВ

(27.VI.1850 – 22.IX.1921)