На територията на България е обитавана още от древността, като на страната много древни селища и могили свидетелстват. Днешна България е люлка на някои от най-ранните цивилизации в Европа-най-старите златни накита някога открити, откриха в Chalcholite некропол до Варна, е доказателство за това. От епохата на древна Тракия ние са наследили ценни културни паметници, включително гробници (като Казанлъшката гробница, на Александровска гробница и на Sveshtarska гробница); съкровища (Panagyursko, Rogozensko и Valchitransko teasures, между другото); и светилища и храмове (в Перперикон, Старосел, кози грамади, Бегликташ и другаде).
Културното взаимодействие между траките и елинистическата цивилизация са били особено динамична. Много градове и селища, силно повлияни от гръцката култура са установени между 6-2 век пр.н.е в Тракия, Мизия и по протежение на бреговете на Черно море. В средата на 1 век АД всички български земи става част от Римската империя. Много архитектурни и археологически паметници са запазени от този период, Античният театър и Римският стадион в Пловдив, както и останки от римски градове Улпия Escus Нове Никополис ад Иструм Никополис ад Неструм Августа Траяна, and Абритус.
След разпускането на Римската империя настоящите българските земи дойде под контрола на Източната Римска империя, наречен по-късно Византия от историци. През втората половина на 7 век прабългарите установява в какво е сега Североизточна България. Те са обединени със славяните образуват българска държава, призната от Византия през 681 г. Ръководителят на държавата е лидер на прабългарите Хан Аспарух и град на Плиска е обявен за столица на държавата.
По време на царуването Хан Крум (803-814), на запад България граничи на империята на Карл Велики, а на изток българските армии достига портите на столицата на Византия, Константинопол. През 864 г по време на царуването на княз Борис I (852-889) Българите приемат християнството като своя официална религия, което прави България едно от най-старите християнски държави в Европа.
В края на 9 век братята Кирил и Методий създават и разпространяват славянската азбука. Охрид и Преслав стават центрове на българската и славянската култура. От България славянската азбука разпространи и в други славянски държави както извор. Към настоящия деня Русия, Сърбия, Украйна, Македония и Беларус все още използват кирилицата, с правилата на правопис, създаден от учениците на Кирил и Методий и техните последователи в българската столица Преслав. На царуването на цар Симеон първи (893-927) е известен като Златния век на българската култура, както и границите на страната по това време достига до Черно море, Егейско море и Адриатическо море.
През 1018 след продължителна война, България е завладяна от Византия. През 1186 година въстание начело с болярина братята Асен и Петър, освободили България от византийското владичество, за създаване на второто българско царство, с Търново столица.
Бивш могъществото на България е възстановена по време на управлението на техните най-младият брат Калоян (управлявал от 1197-1207) и по време на царуването на цар Иван Асен втори (1218-1241), на второто българско царство достига зенита си, постигане на политическа хегемония в Югоизточна Европа. Той разширява границите си до Черно море, Егейско море и Адриатическо море и значително да развива своята икономика и култура. Някои от най-важните паметници от това време са стенописите в Боянската църква, църквите във Велико Търново, Zemenski манастир, Ивановски скални църкви, миниатюри, които осветяват Лондонски Евангелието и Manasiy Хроника.
В края на 14 век страната е завладяна от Османската империя. През първите години на османското владичество са разпръснати опити да освободи страната. По-късно м. Хайдук движение създава предпоставки за организирано национално освободително движение.
Българското Възраждане започва в началото на 18 век, когато били повторно създадена българската църква, образователни институции и култура. Началото на организирано национално освободително движение да заблудят турско робство е белязана от дейността на Георги Раковски (1821-1867 г.), и ключови фигури в освободителното движение са Васил Левски (1837-1873), Любен Каравелов (1834-1879), Христо Ботев (1848-1876), между другото.
През април 1876 Априлското въстание се състоя. Това е най-големият и най-организиран опит за освобождение на България от османско владичество. Въстанието е брутално смазано, но тя поставя борбата за българския суверенитет в центъра на Международния политически дискусии.
През 1878, с руски поражение на Турция е възстановена българската държава. На Берлинския конгрес (1878) разделя бившия български територии на три части – на Княжество България, управлявана от един принц, Източна Румелия, с християнски губернатор, назначен от султана, с Тракия и Македония, останали под османски контрол. Александър i Батенберг е избран първият княз на българското Княжество.
Първата конституция на България е приет през 1879 г. и е един от най-демократичните конституции на своето време. През 1885 г. Княжество България и Източна Румелия обединени. През 1908 български княз Фердинанд Sachsen-Кобург-und-Гота провъзгласена независимостта на България от Турция, и след това той е обявен за цар на третото българско царство.
България е победител в Балканската война на 1912 г., когато заедно със Сърбия и Гърция страната придоби независимост на Тракия и Македония. Въпреки това раздори сред бившите съюзници, довели до избухването на Балканската война (1913), в която България е победен. Като резултат територии, населявани предимно от българи са били откъснати от държавата. Участието на България в първата световна война от страна на така наречените съюзническите сили накрая в национална катастрофа. Ньой мирен договор (1919) наложени строги санкции на България, а страната губи голяма част от нейната територия. В началото на 1940-те, външната политика на България отразява интересите на Германия и силите на оста. През 1941 г. България влиза във войната от страна на оста, но българската армия не участва в боевете на Източния фронт. През това време, цар Борис трети, представляващи общ консенсус, отказва да депортира някои 50000 български евреи. От всички европейски страни само Дания и България успява да спаси своите еврейски популации от нацистките газови камери. През есента на 1944 г. България се присъедини към съюзническите сили и активно участва в изселването на германските сили от Южна и Централна Европа.
След Втората световна война България дойде под политическото и икономическо влияние на СССР. През 1946 г. страната е обявена за република и на Българската комунистическа партия идва на власт. Всички политически партии с изключение на така наречените Отечествения фронт (Отечествен фронт) са забранени, икономиката и банките са били национализирани и земеделската земя е организиран като колективи.
Демократичните промени в България започна в края на 1989 г., когато многопартийни избори се проведоха и нова конституция е приета. По това време България започва прехода си към демократично развитие и пазарна икономика. Външната си политика е пренасочен към сближаване с европейските институции. От 1991 г. България е член на Съвета на Европа, и през 2004 г. България става член на НАТО. През 1995 г. той подава молба за присъединяване към Европейския съюз, с преговорите, започващ през 1999. На 25 април 2005 г. Договора за присъединяване, предоставяне на Република България правото на членство в Европейския съюз е подписан в Люксембург. На 1 януари 2007 г. след изпълнение на всички критерии за членство, България става на пълен-fl в Люксембург е подписан остриета член на Европейския съюз.