Казанлъшката гробница

Казанлъшка гробница – Тракийска гробница от IVв. – безсъмненно най-представителния паметник на тракийското стенно изкуство впечатляващ със монументалността на въздействието си въпреки сравнително неголемите си размери. Открита  е при прокопаване на бомбоубежище в месността „Тюлбето“през април, 1944. Паметника е под защитата на ЮНЕСКО от 1979 г. и един от най значимите паметници на изкуството в България и региона. След откриването й тя е вградена в специална защитна постройка и е снабдена с климатична инсталация регулираща температурата и влажноста с оглед на съхраняване, на уникалните стенописи. В съседство е построено копие, което дава възможност на туристите да се докоснат до света на тракийските царе  без да застрашат оригинала.
Гробницата е изградена е наравно околния терен, ориентирана е в посока север–юг като входът е от югоизток. По план тя е от куполен тип и се състои  от предверие, коридор (дромос) с размери 1,95 X 1.12 X 2.24, които води към гробничната камера. Гробната камера е кръгла (диаметър 2, 65 и височина 3, 25) с кошеровиден купол покрит с ключов камък. Куполнните гробници са доминираща архитектурна форма в Долината на царете. В територията населявана от одрисите са открите 16 подобен тип гробници. За разлика от другите гробници (изцяло каменни), тук е налице тухлена конструкция в кобнинация с каменната обвивка. Аналогични строителни традиции срещаме в недалеч отстоящата одриската столица – Севтополис. Кръглото помещение се е затваряло отвътре с единична метална врата, прикрепена посредством ос в долния и горния праг на входа. Сега тя липсва.
Гробницата е била ограбана още в древността. При снемането на могилния насип са открити и две огнища със следи от жертвоприношение. Те следват езическия обичай да извършват жертвоприношения и излияния при издигането на могилата, свързани с култа към мъртвите. В гробната камера находки и кости показват, че са погребани двама души, вероятно от знатна тракийска фамилия. От антропологическите изследвания на костите личи, че единият от погребаните е жена. Наличието на късове от дърво, гвоздеи и други е свидетелство, че покойниците са погребани, без да бъдат изгорени, положени в дървени саркофази или върху погребални легла. Невъзможно е обаче да се установи дали погребенията са извършени едновременно. В западната й половина са открити остродънна глинена амфора с две дръжки и накитни предмети, изработени от глина, кост, олово и злато. Между тях има 140 дребни златни копченца, съставени от малка кръгла плочка с прикрепена халкичка за пришиване. Между предметите за украса са намерени три малки осмолистни глинени розети с керемиден цвят, както и една глинена розета с 28 листенца, чиято лицева страна е позлатена. Намерени са два костени предмета с форма на продълговати конусовидни копчета, оловен предмет с форма на пресечен конус и широк отвор по средата, както и малка златна халка. Тези предмети свидетелстват за високо развито ювелирно изкуство през тази епоха. Внимание заслужава и откритата в насипа изкусно изработена от тънък сребърен лист каничка. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от гравирани лаврови листа. От бойното снаряжение на погребания са намерени части от извит железен нож, връх на копие и юзда. Върху оцветените в червено стени на дромоса и гробната камера са запазени останки от железни куки, на които вероятно са били окачени погребални дарове. В преддверието на гробницата са намерени глинено ойнохое, подобно по форма на ойнохоето, което носи виночерпецът от стенописите, както и строшени кости на кон.
Особено впечатляващи в Казанлъшката гробница са великолепно запазените стенописи  покриващи дромоса и гробничната камера. Те са вероятно най-стария запазен паметник в света показващ прелома в стенопистта  настъпил с изобретената от Полигнотос от Тасос през V в. пр. Хр.  скиография – рисуване чрез светлосянка. За разлика от изображенията от предходния период характеризиращ се с очертаване на фигурите в тяхното най-характерно положение и с нанасяне на локалния тон на обектите –  моделирането със светлосянка дава възможност за много по-точно означаване на изображенията и бележи началото на живопистта като жанр.
В дромоса имаме по тавана са изобразени бойни сцени. В източната част, централно място заемат двама воини, изправени един срещу друг. Единият е облечен с къс червен хитон, а на главата си носи шлем с жълт цвят. Обут е с червени обувки със заострени върхове. Другият воин стои срещу него. Облечен е с къс син хитон и светлосиньо наметало. На главата си има шлем с цвят на охра. Двамата държат по един крив нож и по две дълги копия. Около тях са представени още воини. В центъра на фриза върху западната стена е представена картина, сходна на тази върху източната стена. Тук обаче единият воин е коленичил пред другия.
Безпорно най-забележителна е украсата в основната част на гробната камера.  Тя има оцветена в червено цокълна част и няколко пояса от фигурални и орнаментални фризове покриващи купола. Темата на основния фигурален фриз е погребално угощение, в което централно място заемат знатен тракиец и неговата съпруга. Великолепното изображение на съпругата на покойника е в основата на днешния герб на община Казанлък. Важен момент в композицията е лавровият венец върху главата на мъжа, ясен знак, че той е героизиран. Изобразени са още роб, наливащ вино, и две музикантки с дълги тръби. Зад тракиеца е нарисуван колар, водещ два оседлани коня, и друг младеж, който задържа четири коня, впрегнати в двуколка – колесница. Вдясно от знатната тракийка до мъжа са двете й прислужнички, които носят кутия със скъпоценности и воал. Вторият по-малък фриз заема най-горната част на купола. Представено е надбягване с колесници, като цялата композиция се отличава с голяма динамика. Монументалните пропорции на изображенията и съвършенния ритъм на композицията, както и удивителния им реализъм и високо художествено майсторство съчетан с пестеливост на изказа на тези стенописи ги превръщат в един от няколкото най-значимите паметници на тракийската култура като цяло. Те са и безценнен свидетел за бита и културата на тракийското общество в неговия най-великолепен период.

Работно време:
8.30–18.00 ч.
Тел.: +359 63 762, 24 750

 

Казанлък

Градът на розите и Долината на тракийските царе, Казанлък е десетият по големина икономически обект в страната. Разположен е в географския център на Република България – в Казанлъшката котловина, част от Розовата долина. Той е важен кръстопът: тук се пресичат пътищата София–Бургас и Стара Загора–Велико Търново. Отстои на 194 км от София и на 185 км от Бургас. На север общината граничи с общините Габрово и Трявна, на изток – с община Мъглиж, на юг – с общините Стара Загора и Братя Даскалови, и на запад – с община Павел баня.

Постоянното население на община Казанлък наброява 78 938 д. (2006 г.). Казанлък е втората по население община в областта. В Казанлък е съсредоточено близо 70 % от населението на общината.

 

История

Казанлък има богато духовно и материално културно-историческо наследство. Първото селище на мястото на днешния град възниква през неолита (VI–V хилядолетие пр.Хр.). През IV–III в. пр.Хр. земите по горното течение на Тунджа стават част от Одриското царство на тракийския владетел Севт IIIСевт III (?) – одриски цар (ок. 330–300 г. пр.Хр.). Управлява в постоянна борба за независимост срещу македоните и главно срещу Лизимах. По подобие на останалите елинистични владетели създава своя столица – Севтополис, и сече монети със собствения си лик.

.  На 8 км от Казанлък е била разположена блестящата столица на Одриското царство – Севтополис, най-големият тракийски град – днес под водите на язовир „Копринка“.  Археологиреските открития в Долината на царете през последните години създадоха новини от световен мащаб и преосмислиха историята на траките и тяхната роля в античния свят.
Голяма част от тракийските селища продължават да съществуват и по време на установеното по-късно римско владичество(вила Рустика). Империята изгражда мрежа от пътища със стратегическо значение както и  отбранителна верига от крепости по билата на Стара планина и Средна гора (край днешните селища Мъглиж, Енина, Крън, Ръжена, Кънчево, Розово и Бузовгрод),  добили с времето и стопанско значение.
След успешната намеса на хан Тервел във Византийските междуособици през 705г., Казанлъшкият край като част от областа Загоре влиза в пределите на българската държава. През XII в. възниква селище, на левия бряг на Старата река (днес Куленска махала) което се счита за начало на Казанлък. От този период са открити масивните каменни зидове и земеделски сечива, както и находка от византийски монети от 1113 г. По време на Второто българско царство долината е административен център на Крънската хора, и наследствено владение на болярина Елтимир.
От 1370 г. районът е под османско иго. Според една легенда армията на Саръджа паша се установила  на мястото на днешният квартал “Кулата” под хълма Тюлбето. Когато султан Мурад І посетил военния стан, жителите излезли да го посрещнат облечени в бели дрехи. Красивата природа и облечените в бяло посрещачи възхитили Мурад и той възкликнал: “Акче Къзълар”. В превод това означава: “Хубаво място, където живеят красиви жени и деца”. Под това име градът се среща в редица по-късни турски документи.  С времето военната крепост, се превръща и в занаятчийски център. Споменават се 20 занаята – кожарство, медникарство, златарство, абаджийство, папукчийство, бъчварство и най-вече розопроизводство.  През 1652 г. известният арабски пътешественик Хаджи Калфа отбелязва, че Казанлък е административен център към Софийския санджак. От ХVIII век Казанлък става център на розопроизводството. Казанлъшкото розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Лиет, Милано.
През Възраждането  Казанлък се утвърждава  и като важен културен център. От Казанлъшко са редица от най-изтъкнатите дейци в борбата за независимост на българската православна църква – Онуфрий Попович Хилендарски, Иван Найденов, д-р Христо Стамболски, Филип Велев. Килийните училища – при църквата “Света Параскева” в с. Енина, в Мъглижкия манастир и в гр. Шипка бележат първия етап в образователния процес в региона. През 1836 г. под ръководството на бележития български възрожденец Неофит Бозвели започва изграждането на едно от първите взаимни училища в страната. Първото класно училище е открито през 1867 г. През периода 1850–1877 г. в Казанлък има 4 мъжки взаимни училища, едно главно класно и едно девическо училище. През 1860 г. е основано първото читалище, което днес носи името “Искра”. През същата година е създадена и първата публична библиотека.

По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) региона на Казанлък е арена на едни от най-важните за изхода на войната сражения. Непосредствено до Казанлък, на Шипка се решава съдбата на войната. Впоследствие при Шейново е разграмена и пленена армията на Вейсел паша, с което е открит пътя към освобождението на Южна България.

След Освобождението се развиват текстилната промишленост. Днешното акционерно дружество „Розова долина“ е основано като предачна фабрика още през 1890 г. от братя Стайнови. Строят се самолети – фабрика „Капрони“. През 1924 г. е основана и фабрика „Арсенал“ – бележеща началото на военната промишленост, производството на прежди, памук, музикални инструменти и най-вече – розопроизводството. Икономическия възход върви ръка за ръка с културния. В Казанлък продължава развитието на учебното дело. Национално значение придобива педагогическото училище, основано през 1883 г. В края на ХІХ и началото на ХХ в. се развива сериозна издателска дейност. Тук излизат 75 вестници и списания с различна тематика – икономическа, политическа, културна и др. Иван Хаджиенов издава през 1877 г. първия български ежедневник “Секидневний новинар”. Братята от Казанлък Антон и Стефан Попови са основатели на българския национален театър.
След края на Втората световна война Казанлък играе важна роля в икономическото развитие на страната. Отбелязва се подем в хидравликата и пневматиката, оръжейното производство, хранително-вкусовата и текстилната промишленост, производството на етеричномаслени култури, парфюмерията, козметиката и др.

 

Розопроизводство

Казанлъшкият регион добива световна известност благодарение на развиваното повече от три столетия розопроизводство и производство на розово масло. Това е един от най-важните компоненти на водещите световни марки парфюми и съставка с изключително ценно приложение в козметиката и фармацевтиката. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция, маслодайната роза намира тук всички благоприятни за виреене условия – подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви. В региона има традиции в производството на етерично-маслените култури. Освен розовите, има и лавандулови насаждения. Отглеждат се още мента, копър, резене, салвия, маточина, шипка, голям брой билки и подправки.

Празник на розата

В чест на царицата на цветята в Казанлък ежегодно се провежда празник на розата. Той е един от най-интересните фестивали в България, посветен на красотата и цветята, пролетта и благоуханието на безценната казанлъшка роза. За първи път се чества през 1903 г., като оттогава традиционно се провежда през първите почивни дни на юни. Това е периодът, през който нежната маслодайна казанлъшка роза цъфти и насища въздуха със своя аромат. Днес Празникът на Розата се е превърнал в международно празненство, в което се забавляват хиляди туристи и гости на града. Един от интересните моменти по време на тържествата е избирането на Царица Роза. Избраната Царица Роза слиза от царствена колесница, водена от свитата на цар Севт III и се възкачва на трона, придружена от своите две подгласнички. Пресъздаване на ритуалите “розобер” и “розоварене” също е част от празника.

 

Култура и културен календар

Територията на общината включва 123 недвижими културни паметника – 60 архитектурни, 10 археологически, 51 исторически и 2 художествени. Със световно значение е един, а с национално значение са общо 14. Останалите са в категориите “с местно значение” (96) и “за сведение” (12). Със световно значение е Казанлъшката гробница – един от деветте обекта в България, включени в списъка на ЮНЕСКО. С национално значение са: тракийските гробници “Оструша”, “Голямата Арсеналка”, “Сашева могила”, “Крън”, “Грифоните”, “Хелвеция”, “Шушманец”, “Севт III”, “Малката могила”, зидан гроб “Светицата”, копие на Казанлъшката гробница, Мъглижката гробница, къщите на акад. Петко Стайнов, Чудомир и Бончо Шанов. Извън населените места се намират 14 мемориални паметници и плочи от периода на Руско-турската освободителна война. В Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа” тези паметници са над 30.
Сред забележителностите на Казанлък са църквите “Успение на св. Богородица”, “Света Троица” и “Св. Пророк Илия”, катедралният храм “Св. Йоан Предтеча”, Девическият манастир. Интересна е и църквата “Света Параскева” в с. Енина, строена по времето на цар Иван Асен II (ок. 1237 г.) и смятана за най-старата в региона. Джамия, строена през XVI в., е най-старата запазена сграда в Казанлък и е действащ мюсюлмански храм.
Истинска среща на културите представлява фолклорният фестивал на младите хора от балканските страни с названието Международен фолклорен фестивал “Младежта на Балканите”. Над 250 танцьори и музиканти от Албания, България, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия, Черна гора и Турция представят своите уникални фолклорни традиции. Освен фестивалните изяви, които продължават 5 дни, се организират семинари за обмяна на информация и опит в съхраняването и популяризирането на фолклорната култура.
През 1975 г. Община Казанлък и Съюзът на българските художници започват да организират Национален пленер по живопис и скулптура “В Долината на розите”. Целта е да се популяризират Казанлъшкия регион и неговите специфични характеристики и да се създадат възможности за полезни контакти между творците. Пленерът се провежда в Казанлък през сезона на розобера и в дните на Празника на розата.
Част от празника е и националният фотопленер “Долината на розите”, на който се събират фотографии, запечатали честванията. Той завършва с обща изложба и връчване на приза “Роза” на най-добре представилия се участник.
В Казанлък се организират и други интересни обществени прояви. Чудомировите празници, например, са посветени на един от най-значителните български културни дейци – писателя, художника и общественика Димитър Чорбаджийски–Чудомир. Те се организират ежегодно от 1994 г. насам в периода 25 март (рождения ден на Чудомир) – 1 април (Международния ден на хумора и шегата). Целта е да се предостави възможност за творческа изява и да се стимулира съхранението на духовните ценности на българското общество. Традиция в Чудомировите празници са редица уникални културни прояви – Национален конкурс за хумористичен разказ “Чудомир”, Национален конкурс за весела детска рисунка “Малките нашенци”, Национален фестивал на буфонадата, Национален фестивал за хумористични народни песни и танци “ЗЛАТЕН ТРЪНдафил”, Национален театрален фестивал “Комедийният хит на сезона”, Национален фестивал “Днешните бардове”, Национален салон на сатиричната фотография, Национално изложение за лютиерско изкуство “Експокласика”.
Друг празник, предизвикващ интерес, са Дните на тракийската култура. Близо до столицата на древното Одриско царство – Севтополис, жителите и гостите на Казанлък празнуват възраждането на тракийската култура. През първата седмица на месец септември те стават свидетели на магическите ритуали в свещената земя на траките. Първите в България Празници на тракийската култура са организирани на 23, 24 и 25 септември 2005 г. и съвпадат с честването на европейските дни на културното наследство.
От 1994 г. в града се организира и ежегоден музикален празник в чест на един от най-изтъкнатите български композитори и общественици – академик Петко Стайнов.

 

 

 

 

Места за посещение

1. Читалище “Искра”, гр. Казанлък, тел: +359 431 62986, e-mail:iskrakaz@abv.bg
2. Исторически музей “Искра” – Казанлък (музей-галерия), ул. “Св.св. Кирил и Методий” 9, работно време 09:00-17:30 ч.
3. Оригинал Тракийска гробница и копие Тракийска гробница – Казанлък телефон за заявки: +359 431 63762, работно време: 09:00-17:00 ч.
4. Гробница “Голяма Косматка”, тел: +359 431 63762, работно време: 09:00-17:00 ч.
5. Гробница “Оструша”, тел: +359 431 63762, работно време: 09:00-17:00 ч.
6. Етнографски комплекс “Кулата” – Казанлък, квартал “Кулата”, ул. “Княз Светополк Мирски” и бул. ”Никола Петков”, тел: +359 431 65733, работно време: 09:00-17:00 ч.
7. Музей на Розата – Казанлък, ул. ”Освобождение” 49, тел: +359 431 63762, работно време 09:00-17:00 ч.
8. Къща-музей “Петко Стайнов” – Казанлък, ул.”Акад. Петко Стайнов” 13, тел: +359 431 65014, работно време: 09:00-17:30 ч.
9. Къща-музей “Чудомир” – Казанлък, тел: +359 431 64419, работно време: 08:30-17:30 ч.
11. Родна къща-експозиция “Акад. Дечко Узунов”, ул.“Княз Светополк Мирски” 9 – Казанлък, тел: +359 431 63762, работно време: 09:00-17:00 ч.
12. Родна къща-експозиция “Проф. Ненко Балкански” – Казанлък, ул. “Ген. Ф. Ф. Радецки” 17, тел: +359 431 63762, работно време: 09:00-17:00 ч.
13. Театър “Любомир Кабакчиев” – Казанлък, ул.”Искра” 1, тел: +359 431 64741, 23691, факс: +359 431 62986, e-mail:teatre@abv.bg