27 обекта в категория Nature.
Белоградчик, Белоградчишки скали и крепостта
Белоградчишките скали са уникален природен феномен край едноименния град. Районът е с дължина около 30 км. и ширина от 3- 6 км. Белоградчишките скали са впечатлаващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът.. Сред скалите е и крепостта използвана още от римско време и впоследствие една от непревзимаените твърдини на Средновековна България. През 1805 - 1837 преустроена за огнестрелно оръжие. След 1885 г. губи военното си значение.
Витоша, Черни връх
Витоша е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Оградена е от Софийската котловина (550мнв) от север. Най-високата точка на планината е Чени връх - 2290 м. Не случайно Витоша е наричана "белият дроб на София". На територията на планината има над 1800 вида висши растения. 150 вида дървесни и храстови видове заемат над 50% от площта на планината. Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров (обявен на 27. 10. 1934г.).
връх Богдан
Връх Богдан, е най-високия връх на Средна гора (1604 м). Носи името на легендарния хайдутин — Богдан войвода. От всички страни е притиснат от гори, но на юг и на север се откриват прекрасни гледки към върховете Барикади и Вълк. В южното подножие на върха, сред буковата гора се тъмнеят огромни скали, покрити с мъх и здравец, които се наричат Детелинова пещера. От връх Богдан водят началото си реките Пясъчник, Крива река и Луда Яна.rnВръх Богдан е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз:
връх Околчица
Околчица е връх във Врачанската планина, където се намира Национален парк “Христо Ботев” (на около 20 км югоизточно от Враца). На Околчица на 2 юни 1876 г. се разиграва последната битка на Ботевата чета. На връх Околчица през 1938 г. за увековечаване подвига на Христо Ботев и неговата чета е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст. В падината Йолковица, естествена канара с издълбан върху нея надпис бележи лобното място на поета-революционер. Всяка година на 2 юни - Денят за всенародна почит, в 12.00 часа сирените в цялата страна в продължение на три минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.
Калиакра
Нос Калиакра се е образувал в най-югоизточната част на Добруджанското плато. През IV век пр.Хр. траките от племето Тиризи се заселват в областта и дават първото име на нос Калиакра – Тиризис. През втората половина на XIV в. Калиакра става столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица и изживява своя най-голям разцвет.
Мелник - Панорама от Болярската къща
пещера Бачо Киро
„Бачо Киро“ е името на една от най-посещаваните пещери в България. Пещерата е разположена западно от Дряновският манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500м. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро - „Преддверието“. В нея са открити оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния и късния Палеолит. Бачо Киро е една от основните туристически цели в района. Разполага с разнообразие от варовикови образувания - сталагмити, сталактити, сталактони, колони и завеси.rnПещерата „Бачо Киро“ е сред Стоте национални туристически обекта
пещера Леденика
Леденика е пещера в Стара планина с множество галерии и интересни карстови форми — сталактити и сталагмити, датиращи от хиляди години. Вероятно най-красивата пещера в България. Пещерата е дълга около 300 м. Тя има десет зали. Най-голяма е Концертната зала. Към нея води Проходът на грешниците. През него може да мине само този, който е с чисто сърце. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно малко езеро — Езерото на желанията. Според легендата, ако някой потопи ръката си в ледено студеното езеро в пещерата и си пожелае нещо, желанието му ще се изпълни. Пещерата Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16 км от гр. Враца
пещера Магурата
Магурата е една от най-големите пещери в България — общата дължина на галериите ѝ е 2,5 километра. Най-голямото по площ вътрешно езеро в България се намира в непосредствена близост до пещерата-Рабишкото езеро. Пещерата и района около нея са обявени за природна забележителност. В едно от разклоненията се произвежда пенливо вино, поради идеалните за това условия-много близки до тези в областта Шампания. В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. По стените могат да се видят знаменитите рисунки от праисторическата епоха с ритуална тематика.
пещера Проходна
Проходна е една от най–известните и леснодостъпни пещери в България, на 2 км от с. Карлуково. Пещерата представлява естествен скален мост с дължина 262 м. Има 2 входа – голям и малък. От малкия вход с височина около 35 м. тръгва пътечка, която преминава през цялата пещера и излиза през големия вход (най-големия пещерен свод в България – 45 м). Проходна е естествено осветена от огромните входове и от естествените отвори в тавана - “окна”. Именно “Окната” правят пещерата уникална. Разположени едно до друго, окната удивително приличат на огромни очи, както местното население ги нарича “Очите на Господ”.
пещера Снежанка
Пещерата Снежанка е сравнително малка, дължината й е само 145 м, но в нея могат да се видят много красиви ледникови форми. Образувана е преди 3,5 млн. г.. Името произхожда от сталагмит, намиращ се във “Вълшебната зала”, които наподобява бяло женско тяло – „Снежанка”.rn
пещера Съева дупка
Съевата дупка е разположена на 520 м. надморска височина и е дълга 400 м. Носи името на братята Съе и Сею, които са я използвали за убежище по време на османската власт. rnПещерата е разделена на пет зали: Купена, Срутището, Харман и Космос, Белият замък. През 1963 г. пещерата е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена. Включена е в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Пирин, връх Вихрен
Връх Вихрен е вторият по височина връх в България. Изпреварва го единствено връх Мусала в Рила планина. Вихрен е висок 2914м и е най-високият връх на Пирин планина. Изграден е от мрамор, а по склоновето му расте еделвайс.
Рила, връх Мусала
Връх Мусала е най-високият връх на Балканския полуостров - 2925.4 метра. Намира се в източния дял на Рила планина, на главното Мусаленско било, над Мусаленския циркус и Леденото езеро. Средната температува на върха е -3.1С, а снежната покривка се задържа в продължение на 8 месеца. Най-лесният път за изкачване представлява права пътека от Курорта Боровец. 10 км в южна посока. Има кабинков лифт, който води до местността Ястребец на височина 2 369м. Оттам до хижа Мусала (2430м) може да се стигне пеша за около един час, а до върха - още близо два часа. На самия връх през 2.10.1932г е построена метеорологична станция.
Рила, Седемте рилски езера
Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени между 2100 и 2500 метра надморска височина. Те са разположени стъпаловидно - вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета.
Родопа, връх Снежанка
Снежанка в Родопите (1926 м) и е най-високият връх в района на курорта Пампорово. Средната годишна температура е 3,5°С, средната юлска е около 12°С, а средната януарска е -6°С. Сравнително ниската средногодишна скорост на вятъра (6м/с),комбинирана с високопланинския климат на върха,позволяват задържането на снежната покривка да продължи от средата на ноември до май месец.На върха е изградена телевизионна кула, която се намира на височина 2082 м. Нейното кафе-панорама на 2019 м има чудесен изглед и при ясно небе в определени дни може да се види Бяло море.
Скребатно, изглед от околността
София, Борисовата градина
Сребърна - биосферен резерват
Резерватът „Сребърна“ е разположен край село Сребърна, на 16 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от Дунав. Той обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено "Via Pontica". Местността е обявена за резерват през 1948 г. и има охраняема площ от около 600 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара.
Стара планина, връх Ботев
Ботев е най-високият връх в Стара планина с надморска височина 2376 м. Южните склонове на върха са силно наклонени и на места пресечени от отвесни скали (наречени Райски скали), подходящи за катерене. В местността на скалите се намира най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, Райско пръскало, с височина 124,5 м. Водопадът се захранва от снежните преспи, намиращи се под върха, които му осигуряват непресъхващ източник на вода.rnrnВръх Ботев лежи на територията на резерват Джендема. В него се срещат множество ендемични видове, уникални по рода си и разпространени единствено на територията на резервата.
Триградско ждрело
Триградското ждрело е резултат от р. Триградска. В най-високата си част (250 м.), е лишено от вода, защото жадният отвор на пропастната пещера "Дяволското гърло", която поема реката. “Дяволското гърло” е формирана впоследствие пропадане на земните пластове. Пещерата се намира на 1,3 км северно от с.Триград.
Трън, ждрелото на река Ерма
Чудните мостове
Чудните мостове са един от най-интересните природни феномени в България. Те представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече от връх Голям Персенк (2091м) сред вековни елови и борови гори.
Ягодинска пещера
Ягодинската пещера е дълга 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. Тя е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6°C и влажност 92%. Буйнозовското ждрело и Ягодинската пещера са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Язовир Ивайловград
Язовир „Ивайловград“ е третият и последен ВЕЦ от водно-електрическата каскада „Арда“, преди река Арда да напусне териториятя на България. Язовирът е построен през 1964 г. и има 64км брегова ивица, голяма част от нея покрита с гъсти широколистни гори. Водите на язовира са богати на риба: сом, шаран, бяла риба, костур, кефал, червеноперка, уклей и други сладководни видове риба, това го прави подходящ за риболов. Освен за риболов предлага и условия за практикуване на водни спортове. Стената на язовира е висока 75 м, а язовирът е най-дългия в България - 36 км.
