25 обекта в категория Храмове.
Бачковски манастир
Бачковския манастир "Успение Богородично" е втория по големина манастир в България. Манастирът е основан през 1083г. от грузинците Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий, видни византийски сановници. От този период е костницата на манастира - еднин от най-значимите паметници от 11-12 в. на полуострова. Особено значими за катедралния храм и манастирската столова - и двете от началото на 17 в., както и църквата "Св. Никола" изографисана от Захарий Зограф през 1841 г.
Бобошево, Манастир Св. Димитър
Велико Търново, Св. Четиридесет мъченици
Храмът "Св. Четиридесет мъченици" е базиликален тип църква, която през Втората българска империя е била част от царския манастир - Великата лавра. Построена е от цар Иван Асен II в памет на победата му над епирския деспот Тодор Комнин през 1231г. при Клокотница, превърнала България в хегемон на Балканите. Тук е погребан цар Калоян. Знаменити са надписите на цар Иван Асен II, както и на хановете Крум и Омуртаг. През 1908 г. на 22 септември тук е прогласена назависимостта на България.
Вуково, храм "Св. Петка"
Църквата "Св. Петка" във с. Вуково е типичен като архитектурни дадености енорийски храм от 15 -16 в. - еднокорабна, без купол, скромна по размери. Особено забележителни са стенописите на храма от 1599 г. Един от най-значимите паметници на 16 в. представител на местните художествени традиции.
Гложенски манастир
Гложенският манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ се намира в близост до село Гложене, община Тетевен. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец. Основан е в началото на XIII век, през 1224 година и реконструиран през XV—XVI век. Легендата разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал името и на село Гложене. През XVIII век Гложенският манастир е една от средищните културни точки на България. В пределите на манастира се е укривал Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. Понастоящем манастирът е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия. Вероятно това е българският манастир с най-просторна и красива панорама, която се вижда от самия манастир.
Дряновски манастир
Дряновския манастир "Св. Архангел Михаил" е основан през 12 в. След като е многократно опожаряван през 40-те години на 19-ти в манастирът отново се възмогва. Издигнати са жилищните постройки откъм реката, а в 1845 г. е завършен и новия храм. В манастира се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. През Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро превъръща Светата обител в своя крепост. В битката с турската войска оцеляла само малка част от отряда, а манастира отново бива опожарен. Последното засега основно възстановяване е извършено скоро след Освобождението.
Зографски манастир
Манастира "Св. Георги Зограф" е един от двадесетте манастира на Атонския полуостров, Гърция. Той е основан от трима братя от Охрид - Моисей, Аарон и Иван през 919 г. Когато обителта била основана, монасите не знаели кой от светците да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, На сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, когото те нарекли "Изограф" - т. е. "Самоизобразил се!"
Килифаревски манастир
Килифаревският манастир е основан от Теодосий Търновски през 1348-50 г., който с помоща на цар Иван Александър го въздига в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. През Османското робство манастирът е опожаряван няколкократно. Днешният си вид добива през Възраждането. Храмът е завършен през 1842 г., а вътрешната украса е направена година след това. Иконостасът е дело на резбарите Цоню и Симеон Василеви, баща и син от Трявна. Впечатляват и иконите, създадени от тревненските зографи Досю Коев, Симеон Симеонов, Йонко Попвитанов.
Кърджали - Манастир "Св. Успение Богородично"
Осеновлашки манастир
„Седемте престола“ e православен манастир от Софийска епархия, намиращ се в Стара планина. Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II) е починал в манастира. Манастирът е по-известен с нехрамовото си име „Седемте престола“, заради своята уникална черква. В черквата има седем параклиса (престола). Със сигурност манастирът е съществувал през XVI в.
Преображенски манастир
Преображенският манастир е основан през 14-ти век. като настоящия си вид добива през 19-ти век. Строежа на съборната църква “Свето Преображение” започва майстор Димитър Софиянлията. Завършена е от майстор Кольо Фичето (автор и на камбанарията). Стенописите в църквата и иконите са дело на Захари Зограф (1849 – 1851). Знаменито е изображението “Колелото на живота” от същия автор на външната стена на църквата. За съжаление срутване на скални маси преди 25 години унищожава почти половината от манастира. Днес в манастира живеят 13 монаси.
Рила, Рилски манастир
Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Св.Иван Рилски в Рила планина. Той е най-големия манастир в България. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от протосеваст Хрельо. Основната част на манастира е изградена наново през прериода на Възраждането 1817 - 1845 г.. Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник. От 1983 Рилския манастир е под егидата на ЮНЕСКО.
Самоков - Байракли джамия
Самоков - Старата митрополия
Сопотски метох
Метоха “Въведение Богородично” (основан през 1665 г.) се намира в центъра на Сопот, като оформя исторически ансамбъл с девическото Радино училище и църквата “Св. Апостоли Петър и Павел”. През Руско-турската война 1877-78 преобладаващата част от метоха е опожарена. Оцеляват само сградата с чердаците, църквата и лозата. Метоха е един от Стоте национални туристически обекта.
София, Боянската Църква
Църквата "Св. св. Никола и Панталеймон" в кв. Бояна, София е крепостна църква, скромна по размери, строена на три епата. През 11 в. - основната част, пристроена с предверие и и зографисана наново от севастократор Калоян през 1259 г. и пристроена от запад през Възраждането. Стенописите на Боянската цървата (1259 г.) са безспорно най-значимия паметник на изкуството на Втората българска империя, а може би и на българското изкуство като цяло. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г.
София, Св. София
Базиликата „Света София“ е една от най-значимите архитектурни ценности запазени от ранното християнство в България. Тя датира от 6 -ти век и е изградена върху основите на по-стари храмове. Най-старата по-голяма църква на същото място, чийто под с римски мозайки е запазен до днес, е базилика от средата на 4-ти век. През 343 г. тя става седалище на известния Църковен събор Сердикийски събор. Непосредсвено до южната и стена е Паметника на незнайния воин.
София, Синагогата
Синагогата в София е третата по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Проектиран от австрийския архитект Грюнандер в испано-мавритански стил, храмът е открит на 9 септември 1909 г. и наскоро отбеляза своята 100 годишнина. Тя може да побере 1300 богомолци. Основният й полилей тежи два тона и е най-големият в България. Един от Стоте национални туристически обекта.
Трявна - църквата „Арх. Михаил”
Шипка, Шипченски манастир "Рождество Христово"
Храм-паметника "Рождество Христово" край гр. Шипка е издигнат в подножието на историческия връх "Св. Никола". Инициативата за изграждането на величествения паметник, духовна семинария и мъжки манастир в района на Шипка е поета от майката на генерал Скобелев - Олга Николаевна Скобелева. Проектът за построяването на храм-паметника "Рождество Христово" е на руския архитект А. Й. Томишко и е в стила на руските храмове от ХVІІ век. Строежът е започнат 1885г. и тържествено открита на 28 септември 1902 г.
Шумен, Томбул джамия
Джамията Шериф Халил паша, известна повече като Томбул джамия е най-голямата джамия в България. Комплексът се състои от молитвена зала, двор и пансион към медресето. В основната си част молитвената зала представлява квадрат, в средната част е осмоъгълник преминаващ в кръг, който завършва със сфера (купол). Върхът на купола е на 25 метра от земята. В нея като подпорни колони са използвани колоните от двореца на първите български ханове в Плиска. Този факт кара някои учени да предполагат, че голяма част от руините на двореца в Плиска са били запазени и видими по времето, когато е строена джамията 1740 - 1744 г.
